през дъгата

Той беше малък. Малък и крехък. Сякаш един по-силен полъх би могъл да го отнесе, или прекърши.

Малък, крехък и прегърбен. Превит наполовина.

Подпираше се с бастунче и креташе. Опита се да се затича, но крайният резултат беше изнасилено тътрене с акцент върху тояжката.

Направиха му път. Позволиха му да премине безпроблемно.

Да премине безнаказано, защото той нямаше право да бъде там. Той беше един малък, крехък, прегърбен престъпник.

И премина.

За да може да пресече южната дъга на “Околовръстен път”, дядото трябваше да се разходи на поне километър в коя да е посока, или да се качи на 111 до следващата спирка, да слезе, да мине по пешеходната част на кръговото на “Черни връх”, и да си хване автобуса отсреща.

Не беше невъзможно, но явно тези 10-15 минути му се струваха твърде ценни  и той премина директно през шосето. Колите го пуснаха. Беше светло, 10:30 сутринта, видимостта беше добра.

Защо Южната дъга на Околовръстното няма нито един нарочен подлез или надлез за пешеходци?

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.