и задължително обучение по кисело мляко

“Защитата на родината и военното обучение, патриотичното възпитание и изграждането на националното самочувствие, финансова грамотност, кариерно ориентиране ще учат учениците в часа на класа. Това предвижда проектът на държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, който влиза в сила още през учебната 2016-2017 година.”

Военно обучение и патриотично възпитание ще учат децата в часа на класа [Дневник]

Кодовото заглавие на тези часове трябва да бъде “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти приказвам”. Ако материалите, по които ще се води това “обучение” са искрени, то жалките минутки, заделени за тази травестия биха звучали така:

  • Ние ще крадем от държавата,
    но вие я уважавайте и си плащайте данъците!
  • Ние ще нарушаваме законите,
    но вие ги спазвайте!
  • Ние ще потъпкваме конституцията,
    но вие се уповавайте на нея!
  • Ние ще пазим големите престъпници,
    но вие ни се доверете!
  • Ние ще използваме институциите като бухалки,
    но вие разчитайте на тях!
  • Ние ще ви лъжем в очите,
    но вас това не ви засяга!
  • И т.н., и т.н., и т.н…

Наистина, не звучи ли цинично? Да преподаваме на децата патриотизъм – в училище! – вместо да им създадем среда, която да възпитава у тях адекватни ценности?

Която да заслужи уважението им?

Та обич преподава ли се?!

Както каза Наско, по-добре наистина да бяха купили запалки.

не ни пипайте секса!

До скоро бях твърд поддръжник на идеята за легализация на проституцията. Не е ужасно чудно защо – тя така и така съществува, и се управлява от достатъчно силни лица и организации, нека поне подлежи на контрол и на данъчно облагане.

Обаче…

Вече не.

Защо ли?

Защото…

Наскоро гласове откъм Парламента обясниха, че сайтове и страници за споделено пътуване трябва да бъдат премахнати, блокирани, забранени и унищожени. Те били неполезни, вредни, опасни дори – защото, видиш ли, човек никога не знаел при кого ще се качи и кой ще го вози.

Затова – при лицензираните превозвачи!

(Спомняме си и как разкараха Uber…)

Та сега съм се притеснил, че ако легализират проституцията и добре познатият модел на картелиране налегне сексуалния пазар, и мощното сводническо лоби налегне с якото си туловище разните му там Парламентари групи и групички, изведнъж ще ни забранят сайтовете и приложенията за запознанства – Гепиме, Бацниме, Цукниме, Тиндър, Миндър, Триндър, Гриндър и всякакви други индъри. Защото, нали, човек никога не знае с кого ще се нае… запознае.

Затова – в лицензираните бардаци!

Та затуй…

Не ни пипайте секса! Да живее нелегалната проституция!

UX проблеми при мопса

митници, шитници

Тук ще имате удоволствието да прочетете кратко описание на забавно преживяване, което Стефчо ме помоли да споделя от негово име:

Личният ми опит с български митници.

Такаааа, ще започнем с историята малко по-отдалече, от момента, в който за мое нещастие си харесах нещо от магазина на Blizzard. Наистина, нещото беше повече сантиментално скъпо, отколкото практично или ценно, но понякога просто не се сдържам и ИСКАМ, ИСКАМ!!

Както и да е, бях невероятно щастлив, че магазинът предлага доставка до България, което напоследък, за добро или зло, се случва с повече онлайн магазини. Набързо проверих цената и се оказа, че за скромната сума от $15, хората ще ми донесат стоката (която всъщност струва $35) до България.

Ура!

Ще ги платя, няма проблем, 15 – 15, все пак е почти половината от цената на стоката и няма да е чаааак толкова много пари.

Превъртаме набързо във времето с няколко седмици и колегата ми звъни по телефона, че са се обадили от DHL, че стоката е задържана на Български Митници, защото е надвишила някаква сума.

ОК, няма проблем, казах аз и се запътих щастлив към колата за да ходим да платим мито. Сметнах набързо 20% – около 18 лева – е ок няма проблем, все пак е нормално в държави с по-висок стандарт да се плаща допълнително за привилегията да ползваш пътища, здравеопазване и образование на такова ниво.

Рових из интернет за процедура за освобождаване на стока от митница, за да не остана изненадан и намерих един много приятен блог, който стъпка по стъпка обясняваше всичко необходимо. Естествено ако не бях прочел информацията, щях да бъда върнат на митницата, защото както можете да очаквате, трябва предварително да бъде принтирано нещо (инвойса), да си носите флашка и да носите крило от триста годишен прилеп, око от фазан албинос и перо от птица киви.

Въоръжени с търпение, пристъпихме към първата стъпка описана от блогъра и отидохме в DHL за да вземем документите, с които ще платим в митницата. На гишето в DHL обаче, любезната служителка около 15 минути опитваше да намери пратката но така и не успяваше. Няма да влизам в подробности, но се оказа, че моят човек недоразбрал нещо и се оказа че то не било DHL ами FedEx. Ехххх Иво Ивоооо.

Окей, все тая, тръгнахме да издирваме ФедЕкс, ама да не си мислите че можете да го намерите по табела или някакво описание – просто до една порутена сграда има едно порутено пътче, по което, ако случайно решите да тръгнете и вървите около 100 метра, благодарение на ястребовото си око може и да забележите в далечината надпис върху една сграда FedEx. Уау!

Засилихме се да влезем с колата, но за моя изненада, попаднахме на оня-тип-портиер, който се взема много насериозно и учтиво ни обясни, че чак да влезем с колата няма да стане, ами трябва да паркираме еди къде си и после да ни се издаде пропуск, за да можем въобще да си помислим да пристъпим в тяхната светиня.

Взехме пропуска, влязохме във FedEx, взехме документите и обратно към митницата.

Там, естествено, успяхме да ядосаме една служителка, че видите ли как може да не знаем реда и да изтеглим грешно билетче, но го преглътнахме и понеже аз бях изтеглил от всички възможни евентуално релевантни билетчета, скоро излезе реда ни за ЕОРИ-то (?). Попълвахме няква бланка и след известно време взехме въпросното ЕОРИ.

След това обаче се оказа, че трябва да попълним митническа декларация. Много интересно, че бланки за попълване НИКЪДЕ в митницата няма и освен това трябва да бъде подготвен и един XML файл с определен формат. За услугата отвън пред митницата услужливо има две “случайни” будки, в които можем да получим митническа декларация, попълнена, и XML файл върху флашката ни, срещу сумата от 18 лева (ебаси).

Платихме им, след което влязохме да платим в банката и самото мито (19 лева), след което, след ново изтеглено номерче и чакане около 10 минути, служителката нещо не хареса, че имало още едно име в email-a с инвойса и каза, че трябва да изчакаме, не може да стане веднага.

Излезе изпуши една цигара, върна се и каза че всичко е готово и може да вземем документите и пратката вече е освободена!!! Невероятен успех!!!

Влязохме в колата и естествено единствения паркинг е на летището, който е 3 лв. на час, т.е. платихме още ШЕСТ лева за паркинг.

Вече леко изморени се върнахме във ФедЕкс, при любезния оня-тип-портиер, за да вземем нов пропуск. Предадохме документите и очаквахме вече пратката, но уви – отидете на каса.

На касата ни съобщават, че дължим 24 лв такса, защото Педекс били задължени да държат пратките в СТРОГО-ОХРАНЯВАН-СКЛАД-ПОД-МИТНИЧЕСКИ-НАДЗОР и толкова се плащало за услугата. Кво да направя, платих им, след което излязохме навън, защото пакетът се получавал от другия край на сградата и ТАМ ВЕЧЕ ГО ВЗЕХ!

Любимата ми платнена чантичка която ми излезе:

$35 цена – 64 лв
$14 доставка – 26 лв
митническа декларация – 18 лв
мито – 19 лв
паркинг – 6лв
митнически склад – 24 лв

Или общо 157 лв (СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ) – т.е. оскъпяването е само 245%

соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!