през дъгата

Той беше малък. Малък и крехък. Сякаш един по-силен полъх би могъл да го отнесе, или прекърши.

Малък, крехък и прегърбен. Превит наполовина.

Подпираше се с бастунче и креташе. Опита се да се затича, но крайният резултат беше изнасилено тътрене с акцент върху тояжката.

Направиха му път. Позволиха му да премине безпроблемно.

Да премине безнаказано, защото той нямаше право да бъде там. Той беше един малък, крехък, прегърбен престъпник.

И премина.

За да може да пресече южната дъга на “Околовръстен път”, дядото трябваше да се разходи на поне километър в коя да е посока, или да се качи на 111 до следващата спирка, да слезе, да мине по пешеходната част на кръговото на “Черни връх”, и да си хване автобуса отсреща.

Не беше невъзможно, но явно тези 10-15 минути му се струваха твърде ценни  и той премина директно през шосето. Колите го пуснаха. Беше светло, 10:30 сутринта, видимостта беше добра.

Защо Южната дъга на Околовръстното няма нито един нарочен подлез или надлез за пешеходци?