Защо се махам от Facebook

Много хора ме питаха, и пак ще питат, затова реших да си разкажа.

„Защо си триеш Фейсбука?“

Защото тази социална медия, която се превърна в де факто операционната система на интернета ни, разчита на скандала и разцеплението на обществото, за да увеличава печалбата си.

„Как така?“

Т.нар. Newsfeed е алгоритъм, който ни показва „релевантни“ статуси във Фейсбук – и респективно скрива от погледа ни такива, които „не са релевантни“. Защо използвам кавички? Защото дали един статус е „релевантен“ е въпрос на гледна точка – и от това зависят инструкциите, които този алгоритъм следва, както и данните, които му се предоставят.

Алгоритмите не са неутрални, макар че масово ги възприемаме така. Начинът, по който гледаме на тях, ги поставя едва ли не в позицията на някакви природни закони, неутрални и съществуващи сами по себе си, докато в реалност, тези алгоритми са създадени от хора (и в случая – за организации), за да решават комплексни задачи / проблеми.

Важно е първо да бъдат дефинирани задачите / проблемите. Публично заявената цел на Newsfeed е, както споменах по-горе, да ни предоставя „релевантна“ информация.

Дотук добре, звучи полезно. Значи, Фейсбук ще прецени – от нашето поведение до момента (това е част от данните, които се предоставят на алгоритъма) – кои точно „приятели“ са важни за нас и ще приоритизира техните статуси.

„А защо ни предоставя тази ‚релевантна‘ информация?“

Може би нямаше да зададете точно този въпрос, но моят собствен алгоритъм, дето е в главата ми, смята, че това е релевантен въпрос 😊

Все пак, когато имаме 1000 Фейсбук „приятели“, техните статуси може да станат толкова многобройни, че ние да не успеем да ги следим, и насред този хаос да изпуснем нещо от някой по-важен за нас „приятел“. Затова, казва Фейсбук, важно е да виждаме „релевантната“ информация.

Тази „релевантна“ информация всъщност цели да предизвика „значими взаимодействия“ между нас и другите. От една страна, ние все пак затова сме във Фейсбук, нали? Да общуваме с хора, да си взаимодействаме.

„А от друга страна?“

От друга страна, колкото повече си взаимодействаме с останалите, толкова повече време прекарваме във Фейсбук.

„И какво от това?“

Колкото повече време прекарваме във Фейсбук, толкова повече реклами ни се показват – под формата на рекламни карета, но и на спонсорирани статуси. А колкото повече реклами виждаме, толкова повече пари прави Фейсбук.

„Това лошо ли е?“

Не би било лошо, ако ясно осъзнавахме, че това е основната и най-важна цел на Фейсбук. Но те дори не я заявяват като такава (освен, предполагам, пред важните си акционери и борда на директорите) – това е тяхната „скрита“ цел. Пак използвам кавички, защото все пак за всеки е ясно, че компаниите съществуват за да правят пари. Но въпреки това, всички приемаме, че основната цел на Фейсбук е да свързва хората. (Ако Nokia не бяха вече използвали това мото, убеден съм, че Фейсбук щяха да казват “Connecting people”.) И тъй като това е услуга, която „свързва хората“, то ние приемаме, че именно това се случва – и че разчита на алгоритми (които, припомням, ние възприемаме за неутрални), за да ни показва само важната за нас информация.

Но по-точно ни показва информация, която би довела до гореспоменатите „значими взаимодействия“. Тук, отново, тълкуването на „значими“ е твърде субективно. И тъй като самият алгоритъм не е публично достъпен (повечето алгоритми в дигиталните услуги са търговска тайна – напр. алгоритъмът, по който Google ни показва резултати), ние не можем да сме сигурни какво стои зад този израз. Но можем да предполагаме.

„Защо това е проблем?“

Шокиращо (а може би не), скандалът, несъгласието и гневът генерират повече взаимодействия (интеракции), отколкото хармонията.

И за алгоритъма е най-ефективно да ни показва:

  • скандални статуси („Шок! Бомба! Руски учени доказаха, че българите са най-чистата форма на хомо сапиенс!“) – които ще предизвикат интереса ни, а може и да им се вържем;
  • статуси, с които сме склонни да се съгласим бързо и безусловно („За пореден път снимки от Международната космическа станция показват, че земята е кръгла“) – на които сме склонни да теглим един палец, пък и затвърждават вижданията ни за света;
  • и статуси, които биха били в пълно противоречие с нашите виждания за света („Жените не могат ефективно да управляват държави, защото са кекави“) – където ще сложим ядосана емоцийка и най-вероятно ще пуснем жлъчен коментар.

(Тия статуси си ги измислих).

С други думи, за Фейсбук е по-доходоносно да ни показва такива статуси, които биха ни нахъсали или ядосали. Колкото по-поляризирани са мненията в нашия Newsfeed, толкова повече време ще прекараме във Фейсбук, в спорове и караници, в опит да убедим някого, че земята не е плоска, че ваксините са едно от най-великите ни постижения, че расизмът е повсеместен, че човешките права не зависят от раса, пол, етнос, сексуална ориентация или полова идентичност (в този ред на мисли, по-склонен съм да използвам „род“ като превод за gender, както предлагаше покойният доц. д-р. Борислав Георгиев), и т.н.

А колкото повече време прекараме във Фейсбук, толкова повече реклами ще се извъртят пред очите ни.

„Но защо си триеш Фейсбука заради някакви реклами?“

Всъщност не ми пука за самите реклами. Но, както казах по-горе, Фейсбук се превърна в операционната система на нашето дигитално всекидневие. Информацията в интернет достига до нас почти изцяло благодарение на Фейсбук. Все по-рядко хората посещават началната страница на дадена медия, за да прочетат новините и анализите от деня. Напротив, все по-често новините и анализите стигат до нас чрез Фейсбук – избутани на повърхността от алгоритъма.

И това означава, че твърде много от информацията, която виждаме, е такава, която би ни шокирала или разгневила – както нас, така и онези, които са на различно от нашето мнение. Ще виждаме все повече заглавия, които потвърждават или отричат нашата позиция. Все повече светът губи нюансите си, докато всичко се превърне в черно и бяло.

Всъщност, това в голяма степен вече е факт.

Градиентите, преливките, отсенките, цветовете – всичко това се маргинализира, за сметка на крайностите.

„А ще си махнеш ли Messenger / Instagram / Whatsapp?“

Не. Засега.

„Защо не?“

Network effect. Колкото повече хора ползват една услуга, толкова повече хора ползват една услуга, и толкова повече пропуснати ползи има за всеки, който не я ползва. Знам, че след като изтрия Фейсбук-а си, ще усещам липсата му. Няма да имам достъп до някои услуги – някои от групите (където, например, общувам с колеги от университета) ще ми липсват най-много.

Но, докато публикуването на статуси е нещо, без което вероятно ще се справя сравнително лесно, зависимостта ми от приложенията за чат е по-тежка. Докато не успея да си изградя алтернативни методи за общуване със стотици човеци (все пак тези методи трябва да бъдат удобни и за тях), ще трябва да разчитам на Messenger & Whatsapp.

А Instagram – засега не влияе твърде много върху достъпа ми до информация за света. Той си има други проблеми, но тях ще се опитам да адресирам по-натам.

„Но така Фейсбук ще продължи да събира информация от/за теб!“

Факт! Но първо искам достъпът ми до информация за заобикалящия ме свят да спре да зависи от техните алгоритми – от Newsfeed-а. После вече ще се опитам да се откъсна – доколкото мога – и от всичките им услуги, които събират моите данни.

Всъщност, в този ред на мисли, някой ден ще трябва да се откъсна и от Google – примерно да използвам DuckDuckGo за търсачка.

„А какво мислиш за Twitter?”

Не е цвете. Но поне имам опция да виждам всички статуси, и то в хронологичен ред. Въпреки това, там също се опитват да наложат алгоритъма си по редица начини – насърчават потребителите да изберат не-хронологично представяне на статусите, препоръчват конкретни туитър профили, показват „релевантни“ туитове сред иначе хронологичната подредба, и т.н.

Има един друг проект – Mastodon – който представлява нещо като Twitter, но в децентрализиран модел. Но той е объркващ и като цяло ползваемостта му е слаба – а от там и полезността му. Но стискаме палци!

„Нещо друго?“

О, много е, ама за останалото трябва цяла дисертация. Която, засега, съм занемарил.

Но бихме могли да си говорим за етиката в дизайна (или нейното отсъствие), за dark patterns, за стандарти и регулации, за свободен пазар и пазарна свободия, за Black Mirror и Years and Years,  за machine learning и black foam, за algorithm bias, за фалшивите фасади в Instagram…

.

Пълнозърнест бананов сладкиш с овес, трици и орехи с меден ганаш

Обичам сладкиши с дълги и завъртени заглавия, които всъщност са някакъв прост кекс с финтифлюшки 🙂

Именно това се получи тук – звучи по-яко отколкото всъщност е.

Не казвам, че не е красиво! Нито, че не е вкусно. Добре е! А и сефтосах идеята за меден ганаш.

Продукти:

  • За блата:
    • 3 банана (по-узрели, може и попрезрели)
    • 2/3чч пълнозърнесто брашно
    • 2/3чч овесени ядки
    • 2/3чч овесени трици
    • 2/3чч кокосова захар (може и кафява, а може и бяла, а може и мед)
    • 2 едри яйца
    • 50г краве масло
    • 50г кокосово масло
    • 100мл готварска сметана
    • 1чл сол
    • ванилия
    • бакпулвер или сода
    • шоколад (само по желание – и какъвто ви хрумне)
    • орехи (добавят се накрая)
  • За ганаша:
    • 100мл готварска сметана
    • 100г бял шоколад (може и повече, ако искате по-гъст ганаш)
    • 4-5-6-7сл силно уханен мед (влияе на аромата и гъстотата на ганаша)
    • 1/4чл сол

Приготовление:

  • Блат:
    • Загряваме си фурната както почти винаги на 175С.
    • Най-напред настъргваме или намачкваме бананите в голям съд.
    • Добавяме захарта, кокосовото масло, сметаната, солта, ванилията.
    • Отделно, запържваме кравето масло докато стане лешниково-кафяво и замирише на карамел (т.е. приготвяме си beurre noisette)
    • Изсипваме горещото карамелизирано масло при останалите продукти и разбъркваме добре, до хомогенизиране.
    • Добавяме яйцата и отново разбъркваме добре.
    • Добавяме всички сухи съставки (и натрошения шоколад, ако сме решили) и омешваме, без да прекаляваме с бъркането – колкото да се смесят сравнително добре, не търсим перфектна хомогенност.
    • Изсипваме в намазнена и набрашнена форма за кекс и печем по средата на фурната за около 40 минути.
    • Оставяме да се охлади.
  • Ганаш:
    • Натрошаваме шоколада на ситно в купа.
    • Загряваме сметаната на котлона, докато леко заври.
    • Веднага заливаме шоколада, оставяме 20-30 секунди, след което разбъркваме.
    • Когато получим хомогенен ганаш, просто добавяме меда и солта, и разбъркваме добре.
  • Върху поохладения сладкиш намазваме малко ганаш, после поръсваме с орехи (да залепнат за ганаша), след което дозаливаме с останалия.
  • И отново охлаждаме, освен ако не сервираме веднага.
  • Готово!

Да ви е сладко 🙂

гараш фъдж-брауни с тесто за кукита

Не мога да му измисля по-адекватно име. Хем е брауни, хем е фъдж, хем е по модифицираната рецепта на баба за гараш, а отгоре има chocolate chip cookie dough (т.е. тесто за кукита с парченца шоколад). Не мога да им кажа бисквити, защото това не са бисквити – кукита са!

muiiio on Instagram: “Walnut fudge brownie & choc chip cookie dough”

Основата е по рецептата ми за гараш лава кейк, само че с малко повече орехов тахан и с малко натрошени орехи. Върху нея има доволно количество тесто за кукита – или поне адекватна имитация. А отгоре мислех да сложа солен карамел, но ми се стори малко ту мъч, затова просто залях с обикновен млечношоколадов ганаш.

Продукти:

  • ЗА ГАРАШ:
  • 300-400г орехов тахан
  • 200г шоколад
  • 100г натрошени орехи
  • 150-200г кокосова/кафява захар
  • 4 яйца
  • ЗА ТЕСТО ЗА КУКИТА:
  • 250г меко масло
  • 1/2чч кристална захар
  • 1/2чч кокосова/кафява захар
  • 1/2чч брашно – изпечено*
  • прясно мляко
  • 100г шоколад или шоколадови капки
  • ЗА ГАНАШ:
  • 200г шоколад по избор
  • 200мл сметана за готвене

Обещавам, по-лесно е отколкото предполагате!

*изпечено брашно – Тъй като суровото брашно може да съдържа опасни микроорганизми, най-добре първо да го изпечете: разстилате върху тава слой дебел около 1/2 и печете 5 минути във фурна, предварително загрята на 180С. После оставете да се охлади.

Приготовление:

  • БРАУНИТО:
  • Загрявате фурната на 160С с вентилатор.
  • Разбивате тахана и захарта.
  • Разтопявате шоколада на водна баня (или в микровълновата).
  • Добавяте шоколада и орехите към тахана и захарта.
  • Разбърквате добре.
  • Добавяте яйцата.
  • Разбърквате добре. Сместа ще стане лъскава и гумена.
  • Постилате по-голяма тавичка с хартия за печене.
  • Изсипвате сместа, разнасяте равномерно.
  • Печете около 30-35 минути.
  • Вадите и охлаждате.
  • ТЕСТОТО ЗА КУКИТА:
  • Разбивате мекото масло със захарта.
  • Добавяте брашното и продължавате да разбивате.
  • Добавяте малко по малко мляко докато сместа стане с гъстотата на пастет.
  • Добавяте парченцата шоколад.
  • Намазвате равномерно върху добре охладеното брауни.
  • Охлаждате в хладилник.
  • ГАНАША:
  • Натрошавате шоколада на дребни парчета.
  • Загрявате сметаната докато заври.
  • Заливате шоколада с горещата сметана и бъркате.
  • (Тук бих добавил 1/4 до 1/2чл сол.)
  • Когато шоколадът се разтвори напълно и сместа стане хомогенна,
  • заливате охладения вече сладкиш и отново слагате да се охлажда.

Това е. Не е особено сложно, но определено е вкусно!

тиквен кекс с фурми, орехи и бял шоколад

Вчера изобщо не ми се ходеше на фитнес, но за сметка на това много исках да приготвя някакъв сладкиш. Тиквен. Накрая отидох на фитнес, но на връщане минах през магазина и купих тиква, фурми, орехи, бял шоколад и яйца. Както лесно може да се предположи, забърках нещо, което е близък роднина на лесната торта от моркови.

(Ако някой вече е опитал да приготви сладкиша по тази рецепта и нещо не се е получило – MEA CULPA! Бях забравил да опиша бакпулвера и содата, че дори и ванилията! Добавил съм ги долу и се надявам, че все още никой не си е похабил продуктите за нещо нелошо, но все пак глетаво и нелицеприятно.)

Цялата къща миришеше чудесно, а на сутринта човек не можеше да мине през кухнята, без да му се доще да нападне тиквеното нещо. А пък то е толкова лесно! 

(Като изключим факта, че имам само старомодно ренде, нямам си чопър или кухненски робот, и като резултат успях да си рендосам единия пръст.)

Продукти:

  • 400г тиква, рендосана на ситното ренде (без пръсти!)
  • 200г едро натрошени орехи
  • 200г фурми, нарязани на едро
  • 200г бял шоколад, натрошен на едро
  • 200г захар (както винаги, ползвах мусковадо)
  • 1чч олио (+ 1/2чч за всеки случай)
  • 4 яйца
  • 150г грис
  • 150г брашно
  • 1/2чл сол
  • 2чл канела
  • 2чл джинджифил на прах
  • 1/2чл индийско орехче
  • 1/2чл бахар
  • 1/4чл карамфил
  • 1/4чл черен пипер
  • ванилия
  • бакпулвер
  • 1/2чл сода

Приготовление:

  • Фурната се загрява на 170С
  • Всичко се омешва в голяма купа. Ако е възможно, не се бърка твърде дълго – само колкото да се комбинират добре съставките – дори е най-добре всичко, освен брашното, да се омеша, и чак накрая да се добави брашното и да се бърка колкото да се поомеша, без да се прекалява
  • Ако стане твърде гъсто, може да се добави малко от допълнителното олио
  • Намазнявате и набрашнявате тава (или покривате с хартия за печене) и изсипвате сместа вътре
  • Пече се по средата на фурната, около 1ч.
  • Готово!

Много лесно, а? 🙂 

Да ви е сладко!

рататуй среща пармиджана

View this post on Instagram

Done!

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Чудехме се какво да си сготвим. Замислих се за нещо зеленчуково и, разбира се, първо ми хрумнаха псевдомусака и любимата ми патладзаня. После реших да заложа основно на тиквички и така се роди туй нещо. Прилича на рататуй, но прилича и на пармиджана. Освен това е вкусно и се приготвя много лесно.

Продукти:

  • 4-6 разнообразни дребни тиквички (използвах жълти, тъмнозелени и светлозелени)
  • 500г по-едри гъби (използвах печурки)
  • Четвърт до половин кило тънко нарязана пражка или италианска шунка
  • 2-3 топченца прясна моцарела
  • 1/2л доматен сос за спагети (използвах готов с босилек и чесън, но може и домашно приготвен)
  • 1ч бяло вино
  • 200г пармезан, пекорино, грана падано или друго твърдо сирене
  • няколко стръка розмарин
  • листа босилек по желание

View this post on Instagram

Ratatouille meets Parmigiana – The Making

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Приготовление:

  • Тиквичките се нарязват на кръгчета дебели около 3мм (някой попита – това с какво е нарязано? отговорът беше – с @batevera)
  • Гъбите се нарязват на филийки около 5мм
  • Шунката се нарязва на филийки съобразени по размер с тиквичките
  • Сосът и виното се смесват, след което се изсипват в тавичка и равномерно се разнасят по дъното
  • Резените се нареждат в концентрични кръгове, като се спазва някакъв ориентировъчен ред – напр. жълта тиквичка, гъба, тъмнозелена тиквичка, шунка, светлозелена тиквичка, розмарин и босилек, после отначало 
  • Когато се запълни тавата, поръсва се малко зехтин
  • Пече се 40мин с вентилатор на предварително загрята до 180С фурна
  • Вади се и отгоре се подреждат кръгчета моцарела
  • Допича се 20мин на около 200С – но наблюдавайте да не изгори!
  • Сервира се веднага, като всеки може да поръси с настърган пармезан по желание

View this post on Instagram

Before the oven

A post shared by muiiio (@muiiio) on

А по предложение от @napogua, следващия път ще го направим с козе сирене, като вероятно ще адаптирам подправките – малко мащерка, без босилек? Ще разкажем 🙂