легитимност, бизнес, факти и впечатления

Няколко предварителни бележки:

– Митко Павлов ми е симпатичен.
– Не харесвам Лафка.

Тази върволица (или може би туфичка?) размисли биде породена от една статия на Митко Павлов от 2011г., която днес изживя втория си живот из социалките, и от всички коментари, които успя да генерира моето отношение към този човек и връзката му с Лафка.

Моят проблем с Митко Павлов се корени в това, че водеше (не знаех, че вече не е там) предаване в ТВ7 и даде гласа си за рекламите на Лафка. Все пак, аз съм демонстрирал отношението си към тази телевизия и този бранд, както и към други свъзани с тях и с КТБ компании. За мен КТБ е комплексна тема, която включва Лафка, ТВ7, Виваком, Василев, Пеевски и Бареков (и много още, някои от коити знам, а други – не), а свързаните с тях лица и обекти (фирми, брандове, etc.) са именно това – свързани с тях.

И така, защо аз съм негативно повлиян от озвучаването на рекламата на Лафка от Митко Павлов? Все пак това е само работа, нали? Бизнесът си е бизнес, нищо лично?

Важно е да заявя, че според мен всичко е лично, а бизнесът не е просто бизнес. Ако противното беше вярно, то всичко, за което се пънахме толкова време по разни улици, площади, митинги, протести, медии, блогове, etc. е абсолютно безсмислено и нищо повече от загуба на време. Което бихме могли да използваме за бизнес.

Въпрос на гледна точка. Това е моята.

Господин Павлов е уважавано лице, име, перо, а и познат глас. Той е celebrity. А озвучаването на въпросните реклами им дава повече, освен просто един плътен, мъжки глас – дава им легитимност. Получава се ефект на скачени съдове – легитимността, която Митко Павлов притежава в очите на своята аудитория, прелива към Лафка.

Разбира се, както си личи от моя текст, нелегитимността на Лафка (вамо в случая на онези, които я приемаме за нелегитимна) прелива към Митко Павлов. Просто е.

Разбира се, немалко хора ми казаха, че Митко Павлов не е “човек на Лафка”. Казаха ми и че не съм запознат с контекста, за да се изказвам по такъв начин.

Приемам критиката – не съм запознат с контекста (наистина, дори не знаех, че Павлов вече не е в ТВ7), но всъщност кой е запознат с контекста? Кой, от цялата широка аудитория на Митко, на ТВ7, на радиостанциите, на Лафка, всъщност е запознат с този по-скоро частен контекст?

Почти никой, that’s who. Фактите са по-верни, но за сметка на това впечатленията са по-важни – именно впечатленията оформят средата, в която живеем. Един бърз поглед над действителността ни го доказва. И е много важно възприятията да не бъдат загърбвани заради фактите, дори когато са напълно противоположни. Особено тогава!

Може Павлов да е озвучил рекламата за да оцелее. Или под смъртна заплаха. Или в резултат на грешно взето решение. Или, наистина, защото “бизнесът си е бизнес”. Всичко може – но ние не знаем. Но пък знам как ми изглежда ситуацията.

(Аз и преди съм писал за разликата между факти и възприятия.)

Всъщност това е и въпрос на мярка – къде да теглим чертата? В много случаи сме свързани, волю-неволю, с разни entities (дайте ми, моля, хубав превод на български!), които за нас олицетворяват всичко онова, което не харесваме в света, който ни заобикаля. По-скоро е неизбежно, в тази комплексна матрица, в която съществуваме. Понякога работодателят ни е обвързан по някакъв начин с такива entities и за нас е въпрос на професионализъм, или пък въпрос на оцеляване, да си свършим работата, която ще ги облагодетелства. Кой понася отговорността? Ние или шефовете? Кой взема решението и кой участва в него? Разбира се, че има бизнес, но къде е чертата, след което бизнесът не е просто бизнес?

На всичкото отгоре, поставянето на чертата зависи от отношението към субекта… Колкото по-близък ни е той, толкова по-далече от него поставяме чертата. Ако сме ние самите – чертата е толкова далече, че всъщност е точка!

Осъзнах, че за мен е предимство, че не познавам Димитър Павлов. Сигурно е готин – определено прави впечатление на такъв. Но ако бяхме приятели, вероятно нямаше да си позволя да кажа всичко това. Или щях да рационализирам, или да търся някаква друга валидация. Както, според мен, немалко хора правят, именно защото го харесват. Но това е двоен аршин. Ако беше Велислава Дърева, примерно, същите хора нямаше да пропуснат, убеден съм.

Получава се така, че ако “добрите” правят нещо в полза на “лошите”, ние си мълчим. Бучим само ако “лошите” си вършат своята собствена работа. Обективно погледнато, не е ли това чиста форма непотизъм?

Да, отново въпрос на възприятия…

Всъщност това, че бръмча (или мрънкам, както по-често казвам) по тази тема, има за цел да предизвика awareness. Може би ще доведе до повече яснота относно фактите vs. възприятията. Или пък ще ре-легитимира Митко Павлов в очите ми (а и на други хора, ако съдя по още няколко участника в разговора по-рано). Или пък ще го де-легитимира в очите на други хора, с което ще намали ефективността на неговия глас в рекламата на Лафка. Или ще доведе до един момент, в който фактите и възприятията съвпаднат. Или, разбира се, ще доведе до поток от информация, който ще промени моите възприятия, или пък гледната ми точка.

Във всеки случай, надявам се крайният резултат да види сметката на този дисонанс, който ме човърка.

А споменах ли, че харесвам KIA, но тоя безумен celebrity endorsement чрез Криско тотално ми лази по нервите?

 

Този текст всъщност изобщо не е за Митко Павлов.

2 Replies to “легитимност, бизнес, факти и впечатления”

  1. В тази връзка- как ти изглежда факта, че между широко анонсираните като жраждуващи Пеевски и Цв. Василев, има едно свързащо звено и в тзи момент? То се казва Митко Павлов и е рекламно лице и на двете им фирми- Лафка и Виваком!!! Ами сега? Шах с пешката!!!

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.