силата на вярата

Вярата е голяма магия.

Както обикновено, мислите са се оплели в главата ми като валмо прежда.

Не, няма да пиша за Коледа, макар и да звучи логично.

Наскоро ми светна, че Държавата съществуа само докато вярваме в нея. По пратчетски, някак. Което не е добре, защото Българинът не вярва в Държавата. Нямаме вяра в нито една от институциите, в нито един от политиците, в нито един от законите.

А както сега се появиха и подпалвачите, съвсем изгубихме вяра в скъпите ни милицаи.

В един момент вярата, която иначе би трябвало да дава живот на Държавата, и която се носеше свободно в ефира, беше започнала да подхранва един нов магически образ, а именно – Батман. Но дори Той вече губи вярата на Българина (и дано стане като в “Дядо Прас” – когато вярата изчезне съвсем, да изчезне и той с нея).

Мислите за вярата ме отведоха в Добруджа. Там, където Шеврон иска да ни го нафрака.

Видно е, че много хора вярват, че фракингът, чрез който великият ресурс “шистов газ” бива извличан, е вреден за околната среда и за човешкото здраве. Вярват, че допускането на тези сондажи е морално и икономически неоправдано. Вярват, че Шеврон ще прибере парите. Вярват, че водата и земята ще бъдат отровени.

От другата страна са едни политици, бизнес-хора, консултанти и анализатори, които ни разказват колко безопасно и бизнес-полезно е това чудо “шистов газ” за България. Ако имаше вяра, може би твърденията им щяха да бъдат легитимни пред нас.

А вярата, че при допускането на шевронските хидро-сонди, Добруджа ще бъде отровена?

Тази вяра бива игнорирана. Това е просто някакво убеждение, мимолетно и абстрактно. Но дали гореспоменатите бизнес-хора, политици, анализатори и консултанти изобщо си дават сметка какво би могла да причини тази вяра?

Дори и да не се случи най-лошото, стойността на Добруджа в съзнанието на българите ще се срине. За нас тя ще бъде отровената земя. Чуждата земя. Подарената. Символ за продажност. Земя, която никой от нас няма да желае; плодовете от която никой не би искал да консумира.

Никой не би желал да купи къща там. А който купи, ще я вземе заради цена далеч под себестойността й.

Никой не би желал да яде хляб от Добруджанско зърно, освен ако другата алтернатива не е свръх-скъпа.

Житницата на България ще увехне.

Дали тази газова сделка и така наречената “енергийна независимост” (да бе!) си струват тази цена?

А дали изобщо зависи от българите?

Мисля, че сме изгубили вяра дори в способността на хората да влияят на Държавата.

Все едно, нали тя и без това не съществува…

3 Replies to “силата на вярата”

  1. По Пратчетски, “Малки Богове” …
    Вярата може да направи Бог дори от една костенурка, изпусната от летящ орел … а ние си мигаме в черупките и чакаме чудото на нечия вяра да ни спаси, преди да се разбием в скалите …
    Жална е майка ми, добруджанка … Геноцид.

  2. Както, предполагам, си личи от моя пост, това, което най-вече искам да видя, е прозрачност от страна на фракирите и публичен дебат. Онзи, който твърди, че процесът е безопасен, е задължен да ни информира в дълбочина за процесите, които биха се използвали при фракинга в Добруджа; да ни представи бизнес-план; да гарантира някакви изгоди за българската страна. Единствено когато бъде *доказано*, че процесът е безопасен и че наистина би осигурил на България някаква енергийна независимост, единствено тогава бихме били склонни да повярваме, че има смисъл от такъв проект. Дотогава вярваме на онези, които са ни предоставили информация до момента, а тя никак не е в полза на Шеврон и шистовия газ.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.