легитимност, бизнес, факти и впечатления

Няколко предварителни бележки:

– Митко Павлов ми е симпатичен.
– Не харесвам Лафка.

Тази върволица (или може би туфичка?) размисли биде породена от една статия на Митко Павлов от 2011г., която днес изживя втория си живот из социалките, и от всички коментари, които успя да генерира моето отношение към този човек и връзката му с Лафка.

Моят проблем с Митко Павлов се корени в това, че водеше (не знаех, че вече не е там) предаване в ТВ7 и даде гласа си за рекламите на Лафка. Все пак, аз съм демонстрирал отношението си към тази телевизия и този бранд, както и към други свъзани с тях и с КТБ компании. За мен КТБ е комплексна тема, която включва Лафка, ТВ7, Виваком, Василев, Пеевски и Бареков (и много още, някои от коити знам, а други – не), а свързаните с тях лица и обекти (фирми, брандове, etc.) са именно това – свързани с тях.

И така, защо аз съм негативно повлиян от озвучаването на рекламата на Лафка от Митко Павлов? Все пак това е само работа, нали? Бизнесът си е бизнес, нищо лично?

Важно е да заявя, че според мен всичко е лично, а бизнесът не е просто бизнес. Ако противното беше вярно, то всичко, за което се пънахме толкова време по разни улици, площади, митинги, протести, медии, блогове, etc. е абсолютно безсмислено и нищо повече от загуба на време. Което бихме могли да използваме за бизнес.

Въпрос на гледна точка. Това е моята.

Господин Павлов е уважавано лице, име, перо, а и познат глас. Той е celebrity. А озвучаването на въпросните реклами им дава повече, освен просто един плътен, мъжки глас – дава им легитимност. Получава се ефект на скачени съдове – легитимността, която Митко Павлов притежава в очите на своята аудитория, прелива към Лафка.

Разбира се, както си личи от моя текст, нелегитимността на Лафка (вамо в случая на онези, които я приемаме за нелегитимна) прелива към Митко Павлов. Просто е.

Разбира се, немалко хора ми казаха, че Митко Павлов не е “човек на Лафка”. Казаха ми и че не съм запознат с контекста, за да се изказвам по такъв начин.

Приемам критиката – не съм запознат с контекста (наистина, дори не знаех, че Павлов вече не е в ТВ7), но всъщност кой е запознат с контекста? Кой, от цялата широка аудитория на Митко, на ТВ7, на радиостанциите, на Лафка, всъщност е запознат с този по-скоро частен контекст?

Почти никой, that’s who. Фактите са по-верни, но за сметка на това впечатленията са по-важни – именно впечатленията оформят средата, в която живеем. Един бърз поглед над действителността ни го доказва. И е много важно възприятията да не бъдат загърбвани заради фактите, дори когато са напълно противоположни. Особено тогава!

Може Павлов да е озвучил рекламата за да оцелее. Или под смъртна заплаха. Или в резултат на грешно взето решение. Или, наистина, защото “бизнесът си е бизнес”. Всичко може – но ние не знаем. Но пък знам как ми изглежда ситуацията.

(Аз и преди съм писал за разликата между факти и възприятия.)

Всъщност това е и въпрос на мярка – къде да теглим чертата? В много случаи сме свързани, волю-неволю, с разни entities (дайте ми, моля, хубав превод на български!), които за нас олицетворяват всичко онова, което не харесваме в света, който ни заобикаля. По-скоро е неизбежно, в тази комплексна матрица, в която съществуваме. Понякога работодателят ни е обвързан по някакъв начин с такива entities и за нас е въпрос на професионализъм, или пък въпрос на оцеляване, да си свършим работата, която ще ги облагодетелства. Кой понася отговорността? Ние или шефовете? Кой взема решението и кой участва в него? Разбира се, че има бизнес, но къде е чертата, след което бизнесът не е просто бизнес?

На всичкото отгоре, поставянето на чертата зависи от отношението към субекта… Колкото по-близък ни е той, толкова по-далече от него поставяме чертата. Ако сме ние самите – чертата е толкова далече, че всъщност е точка!

Осъзнах, че за мен е предимство, че не познавам Димитър Павлов. Сигурно е готин – определено прави впечатление на такъв. Но ако бяхме приятели, вероятно нямаше да си позволя да кажа всичко това. Или щях да рационализирам, или да търся някаква друга валидация. Както, според мен, немалко хора правят, именно защото го харесват. Но това е двоен аршин. Ако беше Велислава Дърева, примерно, същите хора нямаше да пропуснат, убеден съм.

Получава се така, че ако “добрите” правят нещо в полза на “лошите”, ние си мълчим. Бучим само ако “лошите” си вършат своята собствена работа. Обективно погледнато, не е ли това чиста форма непотизъм?

Да, отново въпрос на възприятия…

Всъщност това, че бръмча (или мрънкам, както по-често казвам) по тази тема, има за цел да предизвика awareness. Може би ще доведе до повече яснота относно фактите vs. възприятията. Или пък ще ре-легитимира Митко Павлов в очите ми (а и на други хора, ако съдя по още няколко участника в разговора по-рано). Или пък ще го де-легитимира в очите на други хора, с което ще намали ефективността на неговия глас в рекламата на Лафка. Или ще доведе до един момент, в който фактите и възприятията съвпаднат. Или, разбира се, ще доведе до поток от информация, който ще промени моите възприятия, или пък гледната ми точка.

Във всеки случай, надявам се крайният резултат да види сметката на този дисонанс, който ме човърка.

А споменах ли, че харесвам KIA, но тоя безумен celebrity endorsement чрез Криско тотално ми лази по нервите?

 

Този текст всъщност изобщо не е за Митко Павлов.

европеевски

То се е видяло, че ще европеевизираме ЕП. Така е, нашата собствена политика, като гнила ябълка, има шанс да съсипе каквото все още е останало здраво в ЕС-овските институции, и то отвътре.

Това има добра страна.
ОК, ще се поправя: МОЖЕ да има добра страна!

Ама си зависи от нас. Тия, дето мислим, не ония с кебапчетата. Не, сериозно, аз изгубих надежда, че те някога ще започнат да мислят по-далече от носа си, устата си, гъза си и оная си работа.

А ето каква е добрата страна на уродливата ситуация:

Разни членове на АЛДЕ обясниха, че номинирането на Пеев си е вътрешнопартийна работа на ДПС, а “евентуалното” му избиране – демократична отговорност на суверена, български гласоподавател. Ами да, вярно, прави са, такава е системата. И така, силата на кебапчето може да избута всеки един млад и успял човек до голямата европейска политика. Обаче, същите тези членове на АЛДЕ казаха, че биха могли да преценяват и оценяват този човек единствено и само след като той се присъедини към тях в кулоарите на ЕП. Само тогава биха могли да му държат сметка.

Ето я добрата страна.

Заради детето на Мама, заради този глас на ВТБ в ЕП (by proxy, нали, да не кажа, че е пряко), ще можем да се накараме да започнем по-информирано да следим работата на ЕП, да се интересуваме какво-как, да тормозим (ДА!) членовете на европейските партии да си обръщат внимание на колегите. Ще можем да пишем писъмца (отворени, затворени, лични, медийни) до АЛДЕ-тата, да си изпълнят заръките и да вземат да си поприказват с другаря Пеевски. За да го преценят. И да споделят какво са преценили.

Щом ще попадне там, можем да се постараем върху него да бъде упражняван контрол.

А и защо само върху него? Върху всички български евродепутати.

Ние знаем ли те какво правят там? Господин На-президента-брат-му Стоянов, например? Или Димитър Кин Стоянов-Капкин?

Ако не знаем, може би това ще ни накара да започнем да се информираме.

Това е добрата страна, която може да бъде.

А може просто да ни писне да се занимаваме.

демони

“Аз мисля, че има един изключително удобен сценарий за демонизирането на г-н Пеевски, за превръщането му в своеобразен параван, зад който се крият истинските недъзи на българското общество, които са от системен характер.”

Това бил казал Лютви Местан.

Всъщност, моля, прочетете статията от линка. Наистина!

Прочетохте ли?

ОК.

Господин Местан тъп ли е, или нас за тъпи ни взима? Абе не може да е тъп, с тоя софистициран речник…

Но нека, нека обясня едно нещо, защото явно не е станало ясно.

Делян Пеевски не е казус. Той е модел на поведение.

Бих направил текста мигащ, за да го схванат по-добре господата и другарите управляващи.

“Ако всички проблеми на българското общество се сведат до една персона, наречена Делян Пеевски, ако ние наистина смятаме, че с Делян Пеевски приключват всички проблеми на корупцията, на олигархията…”

Не ми ПУКА, ако Делян Пеевски си дигне куфарите утре и замине “за Европа”. Не ми дреме изобщо, защото ония, другите, ще сте още тук. Той е просто инструмент. Само че, за ваше съжаление, беше твърде неудачен и успя да възпали оная рана, която с годините сте издълбали в българското общество, господин Местан. И господин Станишев. И господин Борисов. И господин Орешарски. И господин Василев. И господин Минев. И госпожа Манолова. И господин Цветанов. И още твърде много господа, госпожи и госпожици, другарки и другари, за чието изреждане няма да имам място, време и нерви.*

Проблемите не се свеждат до персоната Делян Пеевски, но определено се оказа най-лесно да бъдат антропоморфизирани чрез него и нагледно илюстрирани чрез точно този един конкретен казус: промяната на законодателството, изненадващата му номинация, виновният отказ на всички замесени да поемат отговорността за нея, избягването и омаловажаването на темата #КОЙ ПРЕДЛОЖИ ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ…

Ние също не сме съвсем тъпи, господин Местан, защото нашият проблем не е самият Делян Пеевски. Той е на проблема черешката. А отдолу има цяла една купчина лайна.

ТЕ са нашият проблем!

Вие сте нашият проблем!

 

– – –

 

* Всъщност, струва ли ми се, или прекалено голям процент от българското население е част от тоя “политически елит” дето се осира изобилно толкова много години? Дали не са твърде много ония наши сънародници, които, вместо да си кажат “Абе така не бива!”, постоянно си повтарят “Абе и аз искам така!”.