positive мрънкing

Който ме познава, знае, че мрънкам. И съм гръмпи. Малко като Гръмпи Кет, но без всичкия пукхав чар. Въпреки че брадата ми си е баш пухавка…

Също така, не е тайна, че “положителното мислене” не ми е слабост. Цялата Positive Thinking мания ме плаши. Ужасява, even! Не, не съм песимист. Това е другата крайност. А за мен и двете крайности са по-скоро патологични девиации.

Няма да отрека, че колкото повече човек се учи да вижда хубавото, толкова повече спира да се терзае от лошото. Да, това е така.

Проблемът на Positive Thinking е, че горепосочения вид self-conditioning се изражда до степен, в която човек едва ли не просто трябва да спре да вижда лошото… и то ще изчезне! Щраусовска логика.

Guess what! Това не се случва. Проблемите са там, без значение дали ще им обърнете дължимото внимание, или ще си заровите главата в собствения си задник. Вместо да ги игнорирате и да вярвате, че всичко ще се нареди и че Вселената ще бъде в синхрон с вашата вяра в добрия изход (в стил The Secret), обърнете им внимание! Вижте ги! Посочете ги! Подредете си ги в списък! Дайте им имена! Приоритизирайте ги!

Не е нужно да спирате да виждате хубавото в лошото – това е и своего рода бушон, за да не дадете на късо в главата. The silver lining си е там.

Но не изпускайте проблемите от погледа си! Говорете за тях! Това е единственият начин да дадете начало на процеса по тяхното разрешаване.

И така, да си дойда на думата за мрънкането

Когато видим общественозначим проблем и си го отбележим в главицата, възможно е другите да не го виждат. Може и да го видят, но да си го отбележат и те в главицата… И дотам. И така, съществуваме си ние, множество (но не група) хора, които знаят за един проблем… Но наистина, когато той касае група, а не само нас самите, тогава е хубаво да бъде обсъден. Когато мрънкаме, това е като mating call за идеи – как, аджеба, да разрешим този проблем! Нашето мрънкане води до awareness – онези около нас, малко по малко започват да бъдат осведомени. Онези от тях, които имат отношение към проблема, може дори да реагират някак! Медиите може да забележат. Институциите може да забележат. Всъщност, институциите може и да си знаят, но когато забележат мрънкането, това може да задейства тромавите им механизми в посока разрешаване на проблема.

Ами мрънкането като коректив? Ето, правителството върши тъпотии, с ясното съзнание, че те не са в полза на обществото… Но ние мрънкаме, хорово, масово, и те се коригират. Не защото желаят, а защото нямат избор.

Мрънкайте, бе! Мрънкайте!

Мрън!

– – – –

P.S.

Едно яко нещо за поздрав:

5 Replies to “positive мрънкing”

  1. Адаш, това чудо с позитивното мислене ми е много забавно.Почнах да гледам The Secret и като на втората минута почна една дама да декламира I will get a good car, I will get a good car…x100 умрях от смях и го спрях 🙂 Family Guy много добре се пошегуваха с този феномен като Брайън написа за една нощ книгата си Wish it, want it, do it. Масата народ обича да и се влива лесно-смилаема философия и понеже в нея има определена част истина (ако си позитивен ти се правят повече неща, ergo вземаш се в ръце и нещо добро ти се случва), почват да се прекланят пред гениалността и.

    Аз обичам позитивното мислене, но с доза реализъм. Имам познати, страхотни хора, много позитивни ама не ги бива в нищо и грам не могат да си помогнат. Една от тях се скара с годеницата ми и и се обиди, защото ”толкова позитивна енергия и пращала всеки ден и толкова с добро мислила постоянно за нея”, а пък тя колко лошо и била казала, че да може би ако от 200-те снимки, които и е направила на плажа, нито една не е добра, може би проблемът е в модела (опа).

    Абсолютния позитивизъм е нещо странно. Все едно шефа да дойде и да ти каже: ”Ехаа, добра новина, трябва да свършиш тази работа до утре без да спиш”, да те потупва, да ти се усмихва и да сипе позитивни неща. Накрая на деня пак те е насадил да не спиш….позитивно и в съня си, ще ти пращата позитивни мисли 🙂

    ПС: Нещо, което ме кара да мрънкам, коментара ми от ФБ: https://www.facebook.com/mihail.donchev/posts/10201753820278334?stream_ref=10

  2. според мен, “позитивното мислене” е точно като вегетарианството и пазарната икономика. на теория все смислени неща, но никой не си е направил труда да разбере, какво всъщност представляват тия неща, а всеки е чел само оттук оттам по нещо, харесало му е и е започнал да го проповядва.

    “позитивното мислене” е част от недомаслените будистки схващания, които са свръх модерни в днешно време. и понеже никой хал хабер си няма, им е най-лесно да редят псевдомантри, като се самоубеждават, че ще подействат благотворно. “всичко е енергия”, начи няма начин да не функционира.

    нали някъде го пишеше този логичен въпрос: ако хомеопатията действа, защо на опаковката пише – ако не подейства след една седмица, удвоете дозата? не трябва ли, ако не действа, да взимат след една седмица половин доза?

  3. Хем си прав, хем не си. Хубаво е да мрънкяме за да се задейства нещо в нечия глава (дори да е собствената) и тя да роди решение, ама у нас май това поведение се е превърнало в своего рода маска на мързела – аз мрънкам, нека някой друг свърши останалото.
    В резултат стигаме до смехотворната ситуация, ние, които най-много цоцаме от Замунда & Ко и плюем изедниците защитници на авторски права, да гледаме как друг праща партия защитаваща пиратството в Европарламента!

  4. Аз пък съм крайно позитивен човек. С целият позитивизъм на който съм способен желая на всички около мен да им се случват само лоши неща и вселената да си избълва червата върху всичките им планове за позитивно щастие. Не обичам да мрънкам освен ако не е, за да дразня някой. Чувствам се особено позитивен, когато всички край мен са крайно негативни към животът си.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.