да се предадеш

Подозирам, че имам някаква повреда.

Когато има нещо, за което си заслужава да се боря, аз съм неподозиран инат. Стига да съм повярвал, че го желая. И че си струва. И да съм си дал мъничко зор, за да отлепя от нулата. (Ах, тази удобна нула!) Тогава съм склонен да се съсипя, да се лиша от много, да се напъвам до кървава пот, стига да вярвам, че това ще доведе до желания резултат.

Упорит съм.

Освен когато се налага да се състезавам.

Или когато знам, че всичко (вече) е изгубено.

В момента, в който се появи друг човек, с когото трябва да вляза в явно и директно съревнование, борбата се обръща. Защото сега вече трябва да се боря със самия себе си, за да мога да продължа. Или дори за да мога да започна.

Когато видя, че провалът е неизбежен – също.

И по-често съм склонен да се откажа. (Сигурно има някаква връзка с перфекционизма.)

Знам, че не е липса на амбиция. Но не знам какво е.

Забелязал съм го още от спорта и игрите.
Игри не харесвам. Компютърни, настолни, с карти… Рядко ми се случват. Спортувам само неща, в които не играя срещу друг човек (или отбор), тъй като тогава губя всякакво желание. Предпочитам джогинг, или да си се спускам сам със ските, или да се забутам в някой фитнес (колкото и рядко да се случва това) и да се напъвам да победя себе си.

Ако ще се състезавам, предпочитам аз да съм си конкурент.

И предпочитам ако се проваля, да изгубя от себе си.

That moment, в който човек не разбира сам себе си.

Не. Не се разбирам.

 

А в момента си се чудя – има ли смисъл изобщо?

 

12 Replies to “да се предадеш”

  1. Добре,защо това трябва да е нещо “лошо”?Или да е вид повреда?Идеално е-сам със ски,велоергометър в къщи и слушалки в ушите и т.н.Ако правим нещата така,както на нас ни харесват,мисля че самите ние ще се чувстваме по-добре.

  2. Когато излезем от спортната метафора, нещата добиват коренно различен облик, измерения и последствия.

  3. За мен “вярата” и “борбата” са излишни потенциали. Ако нещо следва да се случи чрез тях, това означава, че е неправилно. Нещо, като да чукаш не на “твоята врата”. Тази, която представлява правилния път, към възможностите и реализирането им.

  4. Отговора,тогава според мен се крие в самия текст-сам правиш връзка с перфекционизма.Това,което те кара да се откажеш са опасенията,че няма да се случи така,както ти го искаш или поне не толкова добро.Придирчивост,може би…

  5. Понеже не мога да изложа всичко,.. а същевременно считам че се нуждаеш от определени отговори, ще кажа само една дума- transsurfing!#search

  6. Това аз ли съм го писала :-)? Напълно те разбирам, състезателният елемент ми е чужд и противен. Тъпото е, че обществото налага, че са ценни онези хора, на които им харесва да работят, живеят и т.н. “в конкурентна среда”. Не щеш ли, си непригоден…

  7. @Светла – Понякога си мисля, че излиза по-важно да си състезател отколкото да си кадърен. За мой късмет, в работата си досега така и не съм приел някого като конкурент.

  8. трябва да ти кажа, че това дори по книгите го пише – тотална липса на състезателен дух у рибите – всяко съревнование го смятаме за излишно хабене на жизнена енергия (която и без това не е в огромни количества)

  9. 1) първо допълнение: печелила съм много състезания без изобщо да се състезавам
    2) второ допълнение: да се напъваш да направиш нещо, за което предварително знаеш, че е безсмислено, също е излишно хабене на жизнена енергия 🙂

  10. Аз се състезавам с другите и със себе си откакто се помня. Мотивацията ми винаги е търпяла еволюция. Първо е защото смятам, че има нещо да доказвам на себе си и останалите. После минавам към “мога да победя себе си”, след това стигам до “в това няма никакъв смисъл” и продължавам към “така и така съм отделил време и съм положил усилия, мога да пожъна и плодовете”. Не знам в коя точно част съм най-продуктивен и добър, нито по какъв начин това би ти помогнало, още по-малко знам защо при теб липсва състезателния дух по начина, по който твърдиш (сигурен ли си за това, впрочем? може просто да не си попадал в ситуация на крайна необходимост). Но в съревнованията има едно неутолимо желание да бъдеш и да ставаш все по-добър, което е положителен мотиватор, стига да овладееш полезния му ефект и да ограничиш вредния (в съответния контекст).

    For what it’s worth съм участвал в и печелил доста състезания, включително и едно на международно (най-високо) ниво.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.