Защо се махам от Facebook

Много хора ме питаха, и пак ще питат, затова реших да си разкажа.

„Защо си триеш Фейсбука?“

Защото тази социална медия, която се превърна в де факто операционната система на интернета ни, разчита на скандала и разцеплението на обществото, за да увеличава печалбата си.

„Как така?“

Т.нар. Newsfeed е алгоритъм, който ни показва „релевантни“ статуси във Фейсбук – и респективно скрива от погледа ни такива, които „не са релевантни“. Защо използвам кавички? Защото дали един статус е „релевантен“ е въпрос на гледна точка – и от това зависят инструкциите, които този алгоритъм следва, както и данните, които му се предоставят.

Алгоритмите не са неутрални, макар че масово ги възприемаме така. Начинът, по който гледаме на тях, ги поставя едва ли не в позицията на някакви природни закони, неутрални и съществуващи сами по себе си, докато в реалност, тези алгоритми са създадени от хора (и в случая – за организации), за да решават комплексни задачи / проблеми.

Важно е първо да бъдат дефинирани задачите / проблемите. Публично заявената цел на Newsfeed е, както споменах по-горе, да ни предоставя „релевантна“ информация.

Дотук добре, звучи полезно. Значи, Фейсбук ще прецени – от нашето поведение до момента (това е част от данните, които се предоставят на алгоритъма) – кои точно „приятели“ са важни за нас и ще приоритизира техните статуси.

„А защо ни предоставя тази ‚релевантна‘ информация?“

Може би нямаше да зададете точно този въпрос, но моят собствен алгоритъм, дето е в главата ми, смята, че това е релевантен въпрос 😊

Все пак, когато имаме 1000 Фейсбук „приятели“, техните статуси може да станат толкова многобройни, че ние да не успеем да ги следим, и насред този хаос да изпуснем нещо от някой по-важен за нас „приятел“. Затова, казва Фейсбук, важно е да виждаме „релевантната“ информация.

Тази „релевантна“ информация всъщност цели да предизвика „значими взаимодействия“ между нас и другите. От една страна, ние все пак затова сме във Фейсбук, нали? Да общуваме с хора, да си взаимодействаме.

„А от друга страна?“

От друга страна, колкото повече си взаимодействаме с останалите, толкова повече време прекарваме във Фейсбук.

„И какво от това?“

Колкото повече време прекарваме във Фейсбук, толкова повече реклами ни се показват – под формата на рекламни карета, но и на спонсорирани статуси. А колкото повече реклами виждаме, толкова повече пари прави Фейсбук.

„Това лошо ли е?“

Не би било лошо, ако ясно осъзнавахме, че това е основната и най-важна цел на Фейсбук. Но те дори не я заявяват като такава (освен, предполагам, пред важните си акционери и борда на директорите) – това е тяхната „скрита“ цел. Пак използвам кавички, защото все пак за всеки е ясно, че компаниите съществуват за да правят пари. Но въпреки това, всички приемаме, че основната цел на Фейсбук е да свързва хората. (Ако Nokia не бяха вече използвали това мото, убеден съм, че Фейсбук щяха да казват “Connecting people”.) И тъй като това е услуга, която „свързва хората“, то ние приемаме, че именно това се случва – и че разчита на алгоритми (които, припомням, ние възприемаме за неутрални), за да ни показва само важната за нас информация.

Но по-точно ни показва информация, която би довела до гореспоменатите „значими взаимодействия“. Тук, отново, тълкуването на „значими“ е твърде субективно. И тъй като самият алгоритъм не е публично достъпен (повечето алгоритми в дигиталните услуги са търговска тайна – напр. алгоритъмът, по който Google ни показва резултати), ние не можем да сме сигурни какво стои зад този израз. Но можем да предполагаме.

„Защо това е проблем?“

Шокиращо (а може би не), скандалът, несъгласието и гневът генерират повече взаимодействия (интеракции), отколкото хармонията.

И за алгоритъма е най-ефективно да ни показва:

  • скандални статуси („Шок! Бомба! Руски учени доказаха, че българите са най-чистата форма на хомо сапиенс!“) – които ще предизвикат интереса ни, а може и да им се вържем;
  • статуси, с които сме склонни да се съгласим бързо и безусловно („За пореден път снимки от Международната космическа станция показват, че земята е кръгла“) – на които сме склонни да теглим един палец, пък и затвърждават вижданията ни за света;
  • и статуси, които биха били в пълно противоречие с нашите виждания за света („Жените не могат ефективно да управляват държави, защото са кекави“) – където ще сложим ядосана емоцийка и най-вероятно ще пуснем жлъчен коментар.

(Тия статуси си ги измислих).

С други думи, за Фейсбук е по-доходоносно да ни показва такива статуси, които биха ни нахъсали или ядосали. Колкото по-поляризирани са мненията в нашия Newsfeed, толкова повече време ще прекараме във Фейсбук, в спорове и караници, в опит да убедим някого, че земята не е плоска, че ваксините са едно от най-великите ни постижения, че расизмът е повсеместен, че човешките права не зависят от раса, пол, етнос, сексуална ориентация или полова идентичност (в този ред на мисли, по-склонен съм да използвам „род“ като превод за gender, както предлагаше покойният доц. д-р. Борислав Георгиев), и т.н.

А колкото повече време прекараме във Фейсбук, толкова повече реклами ще се извъртят пред очите ни.

„Но защо си триеш Фейсбука заради някакви реклами?“

Всъщност не ми пука за самите реклами. Но, както казах по-горе, Фейсбук се превърна в операционната система на нашето дигитално всекидневие. Информацията в интернет достига до нас почти изцяло благодарение на Фейсбук. Все по-рядко хората посещават началната страница на дадена медия, за да прочетат новините и анализите от деня. Напротив, все по-често новините и анализите стигат до нас чрез Фейсбук – избутани на повърхността от алгоритъма.

И това означава, че твърде много от информацията, която виждаме, е такава, която би ни шокирала или разгневила – както нас, така и онези, които са на различно от нашето мнение. Ще виждаме все повече заглавия, които потвърждават или отричат нашата позиция. Все повече светът губи нюансите си, докато всичко се превърне в черно и бяло.

Всъщност, това в голяма степен вече е факт.

Градиентите, преливките, отсенките, цветовете – всичко това се маргинализира, за сметка на крайностите.

„А ще си махнеш ли Messenger / Instagram / Whatsapp?“

Не. Засега.

„Защо не?“

Network effect. Колкото повече хора ползват една услуга, толкова повече хора ползват една услуга, и толкова повече пропуснати ползи има за всеки, който не я ползва. Знам, че след като изтрия Фейсбук-а си, ще усещам липсата му. Няма да имам достъп до някои услуги – някои от групите (където, например, общувам с колеги от университета) ще ми липсват най-много.

Но, докато публикуването на статуси е нещо, без което вероятно ще се справя сравнително лесно, зависимостта ми от приложенията за чат е по-тежка. Докато не успея да си изградя алтернативни методи за общуване със стотици човеци (все пак тези методи трябва да бъдат удобни и за тях), ще трябва да разчитам на Messenger & Whatsapp.

А Instagram – засега не влияе твърде много върху достъпа ми до информация за света. Той си има други проблеми, но тях ще се опитам да адресирам по-натам.

„Но така Фейсбук ще продължи да събира информация от/за теб!“

Факт! Но първо искам достъпът ми до информация за заобикалящия ме свят да спре да зависи от техните алгоритми – от Newsfeed-а. После вече ще се опитам да се откъсна – доколкото мога – и от всичките им услуги, които събират моите данни.

Всъщност, в този ред на мисли, някой ден ще трябва да се откъсна и от Google – примерно да използвам DuckDuckGo за търсачка.

„А какво мислиш за Twitter?”

Не е цвете. Но поне имам опция да виждам всички статуси, и то в хронологичен ред. Въпреки това, там също се опитват да наложат алгоритъма си по редица начини – насърчават потребителите да изберат не-хронологично представяне на статусите, препоръчват конкретни туитър профили, показват „релевантни“ туитове сред иначе хронологичната подредба, и т.н.

Има един друг проект – Mastodon – който представлява нещо като Twitter, но в децентрализиран модел. Но той е объркващ и като цяло ползваемостта му е слаба – а от там и полезността му. Но стискаме палци!

„Нещо друго?“

О, много е, ама за останалото трябва цяла дисертация. Която, засега, съм занемарил.

Но бихме могли да си говорим за етиката в дизайна (или нейното отсъствие), за dark patterns, за стандарти и регулации, за свободен пазар и пазарна свободия, за Black Mirror и Years and Years,  за machine learning и black foam, за algorithm bias, за фалшивите фасади в Instagram…

лава гараш

Това е GMO десерт: лава кейк (или както някъде му викат – шоколадово суфле), но модифициран с елементи на гараш. Приготвя се лесно, вкусен е, и вероятно се комбинира много добре с някой сметаново-карамелен сладолед (с какъвто не разполагахме). С @napogua се чудехме каква точно рецепта да използваме и накрая просто решихме да импровизираме.

View this post on Instagram

Лава гараш

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Характерното за лава кейците е, че се пекат на по-висока температура, така че по-бързо да стегнат отвън, докато отвътре останат течни. Не е голяма философия, не е и особено сложно за изпълнение.

View this post on Instagram

Playing with chocolate

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Продукти:

  • 300г орехов тахан
  • 150г кокосова захар
  • 200г тъмен шоколад
  • 4 яйца
  • ванилия
  • 4-5сл мляко

View this post on Instagram

Walnut-chocolate thingies

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Приготовление:

  • Разбиваме тахана и захарта
  • Разтопяваме шоколада на водна баня
  • Добавяме шоколада към тахана и разбиваме добре
  • Добавяме ванилия, докато решим, че мирише както искаме
  • Добавяме яйцата с постоянно бъркане
  • Ако сместа е твърде гъста, добавяме малко мляко
  • Трябва да е горе-долу с гъстотата на мед на стайна температура
  • Намазваме формичките обилно с масло и наръсваме с какао
  • Запълваме ги на около 3/4 със сместа (или по-малко, зависи от броя)
  • Охлаждаме за 15 минути
  • Междувременно загряваме фурната на 200С с вентилатор
  • Печем формичките за 12-13 минути
  • Охлаждаме съвсем малко и обръщаме в чинии
  • Сервираме топли, евентуално с топка сладолед

Да ви е сладко!

ох, на баба пандишпанчето! (и още – целувки, прасковки, матча и кокос)

Моята баба, за която сигурно на всеки съм разказвал, си има една дуракоустойчива рецепта за пандишпан, като любимата ѝ вариация е с праскова. За разлика от други пандишпанести рецепти и за разлика от моята рецепта за angel food, тази е лесна, бърза, удобна, low maintenance, и направо универсална!

В този конкретен текст ще опиша 3 рецепти. Добре де, 2 и половина, защото две от тях реално са вариации на пандишпана на Баби. Третата е рецепта за Павлова – или с други думи, гигантска целувка, крехка и хрупкава отвън, мека отвътре, гарнирана с плодове по избор. И всъщност единия пандишпан и въпросната Павлова ги комбинирах в нещо, което може да се казва единствено и само Пандишпавлова.

Ха ха ха! 🙂

Нека започнем с основните съставки за пандишпана:

  • 4 яйца
  • 1чч бяла захар
  • 1чч брашно

Et voila! Чаените чаши са по 240мл – или това, което Баби нарича “канчета”.

Приготовлението на пандишпана изисква наличието на стоящ миксер (хелло, Моника!), или поне хубав ръчен миксер, или в най-лошия случай – тел за разбиване и човек с невероятна сила и издържливост (защото аз не бих могъл да разбивам толкова време с тел, без да ми се откачи ръката).

  • Фурната на 175С
  • Яйцата в купата на миксера
  • Миксираме първо 2-3 минути на средна, а после 4-5 минути на висока скорост, докато яйцата се превърнат в кремообразна пяна
  • Добавяме захарта лъжица по лъжица, лека-полека, докато продължаваме да разбиваме
  • Сместа ще стане значително по-гъста и кремообразна
  • Добавяме брашното лъжица по лъжица, лека-полека, докато продължаваме да разбиваме
  • (Към брашното можем да добавим нещо за допълнителен цвят и вкус – примерно 2-3сл матча, или какао, ванилия, или някакъв друг шарен и ароматен прахоляк – като за всяка лъжица добавен прахоляк намаляваме брашното пак с толкова)
  • Сместа ще стане значително по-лепкава
  • Намазваме обилно с масло тавата, в която ще печем
  • (Върху маслото можем да сложим нещо, ако искаме блатът да съдържа допълнителни елементи – примерно, резени праскова, или няколко супени лъжици кокос – след което наръсваме и 2-3сл захар)
  • Изсипваме сместа
  • Печем 30-40 минути
  • Готово!

Благодарение на скобите по-горе, това реално са поне 3 рецепти – за обикновен пандишпан, за пандишпан с матча и кокос, и за пандишпан с праскови 🙂

View this post on Instagram

Matcha Sponge Cake with Caramelized Coconut Crust

A post shared by muiiio (@muiiio) on

След като имаме готов и охладен пандишпан, можем да го гарнираме с някакъв крем – примерно баварски, сладкарски, или проста бита сметана – след което да го захлупим с гигантска целувка.

Аз се опитах да направя баварски крем, но явно не ми беше ден – пресякоха се жълтъците, сметаната отказа да се сгъсти при разбиването… След 10 минути борба с миксера се предадох, изсипах все още рядката сметана в тенджерка, подварих я и изсипах един ванилов пудинг на Dr. Oetker, който спаси положението – нямах време за още един опит с баварски крем.

Та, пандишпанът вече е охладен и намацан с някакъв крем, време е да приготвим една Павлова:

  • 4 белтъка
  • 1чч захар
  • 1чл нишесте или брашно
  • 1чл ябълков оцет
  • ванилия (използвах течна на Dr. Oetker)

Приготовлението е почти същото като на пандишпана:

  • Фурната на 120С
  • Разбиваме белтъците в миксера, първо на средна скорост, после на висока, докато се получи много гъст сняг
  • Нишестето, оцета и ванилията разбъркваме, докато се получи кашичка
  • Добавяме захарта бавно, лъжица по лъжица, като редуваме захар – кашичка – захар – кашичка
  • След малко сместа трябва да е много, много гъста – ще се изненадате колко плътен и твърд сняг се получава
  • Покривате тавата с хартия за печене
  • Върху хартията с лъжица (а може и с пош или шприц) разпределяте равномерно готовата смес
  • Печете час и половина
  • Крайният резултат е голяма целувка, която отвън е крехка и хрупкава, а отвътре – мека и леко дъвчаща

14647217_10154415634552254_191532174_o

В моя случай, голямата целувка беше с размера на пандишпановия блат. Така се получи една Пандишпавлова с ванилов крем и праскови 🙂

и задължително обучение по кисело мляко

“Защитата на родината и военното обучение, патриотичното възпитание и изграждането на националното самочувствие, финансова грамотност, кариерно ориентиране ще учат учениците в часа на класа. Това предвижда проектът на държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, който влиза в сила още през учебната 2016-2017 година.”

Военно обучение и патриотично възпитание ще учат децата в часа на класа [Дневник]

Кодовото заглавие на тези часове трябва да бъде “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти приказвам”. Ако материалите, по които ще се води това “обучение” са искрени, то жалките минутки, заделени за тази травестия биха звучали така:

  • Ние ще крадем от държавата,
    но вие я уважавайте и си плащайте данъците!
  • Ние ще нарушаваме законите,
    но вие ги спазвайте!
  • Ние ще потъпкваме конституцията,
    но вие се уповавайте на нея!
  • Ние ще пазим големите престъпници,
    но вие ни се доверете!
  • Ние ще използваме институциите като бухалки,
    но вие разчитайте на тях!
  • Ние ще ви лъжем в очите,
    но вас това не ви засяга!
  • И т.н., и т.н., и т.н…

Наистина, не звучи ли цинично? Да преподаваме на децата патриотизъм – в училище! – вместо да им създадем среда, която да възпитава у тях адекватни ценности?

Която да заслужи уважението им?

Та обич преподава ли се?!

Както каза Наско, по-добре наистина да бяха купили запалки.

UX проблеми при мопса