мъфини без брашно и захар

мъфини
мъфини

Когато човек има да върши работа, най-много му върви да се разсейва. С музика, разговори, социални мрежи и… мъфини! Прокрастинатори, юнайт! … Тумороу!

Но аз така или иначе бях обещал на @yoko_nsta да я науча как се правят жестоките мъфини, които научих от @napogua, че и даже бях решил точно на 1 юни да се случат… Така че съм невинен и ще си довърша работата след малко.

Има 2 особено готини неща около тия мъфини.

1. Правят се от точно 3 продукта +/- бакпулвера и ванилията.
2. Не съдържат брашно и захар, та, as far as muffins go, са най-безвредните.

Някои сигурно даже биха ги нарекли полезни!

 

продукти
продукти

Продукти (за 24 стандартни мъфина):

– 8 яйца (големи, разбира се!)
– 400гр сурови орехи
– 400гр стафиди
– 1 ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1 бакпулвер

Et voila, туйто с продуктите!

Няма брашно, няма захар, даже ванилията и бакпулверът са по желание.

Разбира се, може да се импровизира с всякакви аромати – канела, джинджифил, анасон, и т.н.

Приготовление:

преди
преди

– Пускаме фурната да се загрее на около 170 градуса.
– Тургаме стафидите в кухненски робот – използваме приставката с металните ножове – и ги смиламе на максимално ситно, вероятно ще се получи нещо като топка пластилин с парченца стафиди. Внимание! Това с пасаторче няма да се получи, с чопър ще стане, но с повечко зор! Стафидите са по-тегави като констистенция дори от ядки!
– Правим същото с орехите, като по някое време вероятно ще почнат да се слепват и да се превърнат в нещо между млени орехи и тахан. Е, повече ще мязат на млени орехи.
– Разделяме белтъците от жълтъците.
– Разбиваме белтъците на твърд сняг.
– Омешваме стафидите и орехите хубаво, след което добавяме жълтъците и омешваме до максимална хомогенност. Аз ги върнах в кухненския робот и с малко зор и подбутване с лъжица тук-там, накрая успях да ги докарам до хомогенна топка.
– Малко по малко добавяме белтъците към плътната топка ядки и стафиди. Когато 1/3 до 1/2 от белтъците са добавени, сместа вече ще е сравнително рядка. Тук добавих бакпулвера и ванилията, като си помогнах с миксера.

след
след

– Останалата 1/2 от белтъците добавих на още 3 пъти, като внимателно разбърквах със силиконова шпатула.
– Взимаме си формата за мъфини, поставяме хартиените чашки и сипваме по 1 много препълнена супена лъжица от сместа във всяка формичка. При мен излязоха много точно 24 бройки.
– Печем на средното ниво във фурната, 30 минути.
– Изваждаме, охлаждаме, ядем.

Да ви е сладко и здравословно! 🙂

P.S. 
Както се сещате, можете да замените орехите с произволни ядки, а стафидите – с произволни сушени плодове 🙂

легитимност, бизнес, факти и впечатления

Няколко предварителни бележки:

– Митко Павлов ми е симпатичен.
– Не харесвам Лафка.

Тази върволица (или може би туфичка?) размисли биде породена от една статия на Митко Павлов от 2011г., която днес изживя втория си живот из социалките, и от всички коментари, които успя да генерира моето отношение към този човек и връзката му с Лафка.

Моят проблем с Митко Павлов се корени в това, че водеше (не знаех, че вече не е там) предаване в ТВ7 и даде гласа си за рекламите на Лафка. Все пак, аз съм демонстрирал отношението си към тази телевизия и този бранд, както и към други свъзани с тях и с КТБ компании. За мен КТБ е комплексна тема, която включва Лафка, ТВ7, Виваком, Василев, Пеевски и Бареков (и много още, някои от коити знам, а други – не), а свързаните с тях лица и обекти (фирми, брандове, etc.) са именно това – свързани с тях.

И така, защо аз съм негативно повлиян от озвучаването на рекламата на Лафка от Митко Павлов? Все пак това е само работа, нали? Бизнесът си е бизнес, нищо лично?

Важно е да заявя, че според мен всичко е лично, а бизнесът не е просто бизнес. Ако противното беше вярно, то всичко, за което се пънахме толкова време по разни улици, площади, митинги, протести, медии, блогове, etc. е абсолютно безсмислено и нищо повече от загуба на време. Което бихме могли да използваме за бизнес.

Въпрос на гледна точка. Това е моята.

Господин Павлов е уважавано лице, име, перо, а и познат глас. Той е celebrity. А озвучаването на въпросните реклами им дава повече, освен просто един плътен, мъжки глас – дава им легитимност. Получава се ефект на скачени съдове – легитимността, която Митко Павлов притежава в очите на своята аудитория, прелива към Лафка.

Разбира се, както си личи от моя текст, нелегитимността на Лафка (вамо в случая на онези, които я приемаме за нелегитимна) прелива към Митко Павлов. Просто е.

Разбира се, немалко хора ми казаха, че Митко Павлов не е “човек на Лафка”. Казаха ми и че не съм запознат с контекста, за да се изказвам по такъв начин.

Приемам критиката – не съм запознат с контекста (наистина, дори не знаех, че Павлов вече не е в ТВ7), но всъщност кой е запознат с контекста? Кой, от цялата широка аудитория на Митко, на ТВ7, на радиостанциите, на Лафка, всъщност е запознат с този по-скоро частен контекст?

Почти никой, that’s who. Фактите са по-верни, но за сметка на това впечатленията са по-важни – именно впечатленията оформят средата, в която живеем. Един бърз поглед над действителността ни го доказва. И е много важно възприятията да не бъдат загърбвани заради фактите, дори когато са напълно противоположни. Особено тогава!

Може Павлов да е озвучил рекламата за да оцелее. Или под смъртна заплаха. Или в резултат на грешно взето решение. Или, наистина, защото “бизнесът си е бизнес”. Всичко може – но ние не знаем. Но пък знам как ми изглежда ситуацията.

(Аз и преди съм писал за разликата между факти и възприятия.)

Всъщност това е и въпрос на мярка – къде да теглим чертата? В много случаи сме свързани, волю-неволю, с разни entities (дайте ми, моля, хубав превод на български!), които за нас олицетворяват всичко онова, което не харесваме в света, който ни заобикаля. По-скоро е неизбежно, в тази комплексна матрица, в която съществуваме. Понякога работодателят ни е обвързан по някакъв начин с такива entities и за нас е въпрос на професионализъм, или пък въпрос на оцеляване, да си свършим работата, която ще ги облагодетелства. Кой понася отговорността? Ние или шефовете? Кой взема решението и кой участва в него? Разбира се, че има бизнес, но къде е чертата, след което бизнесът не е просто бизнес?

На всичкото отгоре, поставянето на чертата зависи от отношението към субекта… Колкото по-близък ни е той, толкова по-далече от него поставяме чертата. Ако сме ние самите – чертата е толкова далече, че всъщност е точка!

Осъзнах, че за мен е предимство, че не познавам Димитър Павлов. Сигурно е готин – определено прави впечатление на такъв. Но ако бяхме приятели, вероятно нямаше да си позволя да кажа всичко това. Или щях да рационализирам, или да търся някаква друга валидация. Както, според мен, немалко хора правят, именно защото го харесват. Но това е двоен аршин. Ако беше Велислава Дърева, примерно, същите хора нямаше да пропуснат, убеден съм.

Получава се така, че ако “добрите” правят нещо в полза на “лошите”, ние си мълчим. Бучим само ако “лошите” си вършат своята собствена работа. Обективно погледнато, не е ли това чиста форма непотизъм?

Да, отново въпрос на възприятия…

Всъщност това, че бръмча (или мрънкам, както по-често казвам) по тази тема, има за цел да предизвика awareness. Може би ще доведе до повече яснота относно фактите vs. възприятията. Или пък ще ре-легитимира Митко Павлов в очите ми (а и на други хора, ако съдя по още няколко участника в разговора по-рано). Или пък ще го де-легитимира в очите на други хора, с което ще намали ефективността на неговия глас в рекламата на Лафка. Или ще доведе до един момент, в който фактите и възприятията съвпаднат. Или, разбира се, ще доведе до поток от информация, който ще промени моите възприятия, или пък гледната ми точка.

Във всеки случай, надявам се крайният резултат да види сметката на този дисонанс, който ме човърка.

А споменах ли, че харесвам KIA, но тоя безумен celebrity endorsement чрез Криско тотално ми лази по нервите?

 

Този текст всъщност изобщо не е за Митко Павлов.

positive мрънкing

Който ме познава, знае, че мрънкам. И съм гръмпи. Малко като Гръмпи Кет, но без всичкия пукхав чар. Въпреки че брадата ми си е баш пухавка…

Също така, не е тайна, че “положителното мислене” не ми е слабост. Цялата Positive Thinking мания ме плаши. Ужасява, even! Не, не съм песимист. Това е другата крайност. А за мен и двете крайности са по-скоро патологични девиации.

Няма да отрека, че колкото повече човек се учи да вижда хубавото, толкова повече спира да се терзае от лошото. Да, това е така.

Проблемът на Positive Thinking е, че горепосочения вид self-conditioning се изражда до степен, в която човек едва ли не просто трябва да спре да вижда лошото… и то ще изчезне! Щраусовска логика.

Guess what! Това не се случва. Проблемите са там, без значение дали ще им обърнете дължимото внимание, или ще си заровите главата в собствения си задник. Вместо да ги игнорирате и да вярвате, че всичко ще се нареди и че Вселената ще бъде в синхрон с вашата вяра в добрия изход (в стил The Secret), обърнете им внимание! Вижте ги! Посочете ги! Подредете си ги в списък! Дайте им имена! Приоритизирайте ги!

Не е нужно да спирате да виждате хубавото в лошото – това е и своего рода бушон, за да не дадете на късо в главата. The silver lining си е там.

Но не изпускайте проблемите от погледа си! Говорете за тях! Това е единственият начин да дадете начало на процеса по тяхното разрешаване.

И така, да си дойда на думата за мрънкането

Когато видим общественозначим проблем и си го отбележим в главицата, възможно е другите да не го виждат. Може и да го видят, но да си го отбележат и те в главицата… И дотам. И така, съществуваме си ние, множество (но не група) хора, които знаят за един проблем… Но наистина, когато той касае група, а не само нас самите, тогава е хубаво да бъде обсъден. Когато мрънкаме, това е като mating call за идеи – как, аджеба, да разрешим този проблем! Нашето мрънкане води до awareness – онези около нас, малко по малко започват да бъдат осведомени. Онези от тях, които имат отношение към проблема, може дори да реагират някак! Медиите може да забележат. Институциите може да забележат. Всъщност, институциите може и да си знаят, но когато забележат мрънкането, това може да задейства тромавите им механизми в посока разрешаване на проблема.

Ами мрънкането като коректив? Ето, правителството върши тъпотии, с ясното съзнание, че те не са в полза на обществото… Но ние мрънкаме, хорово, масово, и те се коригират. Не защото желаят, а защото нямат избор.

Мрънкайте, бе! Мрънкайте!

Мрън!

– – – –

P.S.

Едно яко нещо за поздрав:

европеевски

То се е видяло, че ще европеевизираме ЕП. Така е, нашата собствена политика, като гнила ябълка, има шанс да съсипе каквото все още е останало здраво в ЕС-овските институции, и то отвътре.

Това има добра страна.
ОК, ще се поправя: МОЖЕ да има добра страна!

Ама си зависи от нас. Тия, дето мислим, не ония с кебапчетата. Не, сериозно, аз изгубих надежда, че те някога ще започнат да мислят по-далече от носа си, устата си, гъза си и оная си работа.

А ето каква е добрата страна на уродливата ситуация:

Разни членове на АЛДЕ обясниха, че номинирането на Пеев си е вътрешнопартийна работа на ДПС, а “евентуалното” му избиране – демократична отговорност на суверена, български гласоподавател. Ами да, вярно, прави са, такава е системата. И така, силата на кебапчето може да избута всеки един млад и успял човек до голямата европейска политика. Обаче, същите тези членове на АЛДЕ казаха, че биха могли да преценяват и оценяват този човек единствено и само след като той се присъедини към тях в кулоарите на ЕП. Само тогава биха могли да му държат сметка.

Ето я добрата страна.

Заради детето на Мама, заради този глас на ВТБ в ЕП (by proxy, нали, да не кажа, че е пряко), ще можем да се накараме да започнем по-информирано да следим работата на ЕП, да се интересуваме какво-как, да тормозим (ДА!) членовете на европейските партии да си обръщат внимание на колегите. Ще можем да пишем писъмца (отворени, затворени, лични, медийни) до АЛДЕ-тата, да си изпълнят заръките и да вземат да си поприказват с другаря Пеевски. За да го преценят. И да споделят какво са преценили.

Щом ще попадне там, можем да се постараем върху него да бъде упражняван контрол.

А и защо само върху него? Върху всички български евродепутати.

Ние знаем ли те какво правят там? Господин На-президента-брат-му Стоянов, например? Или Димитър Кин Стоянов-Капкин?

Ако не знаем, може би това ще ни накара да започнем да се информираме.

Това е добрата страна, която може да бъде.

А може просто да ни писне да се занимаваме.

агнеса амарета

Тази Агнеса е отново експериментална. Не е сложна, но пък букетът аромати се получи много елегантен.

амарета
амарета

Кръстих си я Агнеса Амарета, защото се прави с кайсиеви ядки, които имат лек аромат на горчив бадем и от тях се приготвя Амарето. Някъде в името ми се искаше да включа и “Коко”, защото се прави с кокосова захар и с кокосово брашно, което ѝ дава един много, ама много лекичък, кокосов аромат.

Продукти:

– 1.5чч кайсиеви ядки
– 1/2чч бадеми
– 1/2чч бяло брашно
– 1/2 бакпулвер
– ванилия (2-3 прахчета или 1/2 ампулка)
– 250гр масло
– 1/2чч кокосова захар
– 1/2чч кафява пудра захар
– 3/4чч бяла пудра захар
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 2сл кокосово брашно
– 1чл сол

Приготовление:

– Двата вида ядки се слагат в кухненски робот и се смилат колкото може по-ситно.
– Брашното, бакпулверът и ванилията (ако е на прах) се добавят към ядките и още малко се бръмчи с робота.
– Маслото се разтопява.
– Двата вида захар се омешват в дълбока купа. Към тях се добавя разтопеното масло (и течната ванилия, ако не сте ползвали на прах). Разбивате с миксер, докато сместа се превърне в крем.
– Добавяте ядките с брашното  и разбивате докато се получи хомогенна (доколкото е възможно) смес.
– Разбивате белтъците на твърд сняг.
– Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като всеки път разбърквате с шпатула, докато сместа се хомогенизира.
– Хомогенната смес изсипвате в ринг за торта, най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете около 40 минути в предварително загрята на 165-175С фурна.

– Жълтъците се разбиват чрез миксер с бялата пудра захар, солта и кокосовото брашно, докато се получи нещо като редичко тесто.
– Ако тестото е твърде гъсто, добавете малко вода. Целта е да може да се разбива с миксера, но да не е течно.
– Тази смес се излива върху още горещия блат и се разстила равномерно.
– Оставяте да пренощува така.
– На другия ден разрязвате както желаете 🙂

Да ви е сладко!