Модерният български (patent pending) метод за справяне с проблемите съдържа няколко важни стъпки:
0. Тука нещо май не е кактотрябва… (пререквизитно)
1. Е какво толкоз, нали нищо не е станало!
2. Шит, станá белá!
3. Търсим виновник!
4. Инвестираме несъразмерен ресурс в борбата с последствията.
5. Всичко отшумява.
6. Вж. т.0
Градушката и паническите ежедневни предупреждения за градушка.
Дерето в Аспарухово и разрушаването на къщите в Лозенец.
Сешисе.
P.S.
Причинно-следствената връзка невинаги е задължителна, за разлика от корелацията.
Въпреки че по-точно е “нещо като мусака, обаче с разни зарзавати вместо картофите”. И да не се бърка с гръцката мусака, онази е различна! Също така, кръстих я “близкоизточна” защото леко ѝ ошашавих подправките. По-долу си пише 🙂
Идеята беше, че много обичам мусака, но от известно време не ям картофи. И така, това е една рецепта на майка ми, която е единствената мусака, която си позволявам да хапвам. Просто този път я нашарих с други мерудии, които се оказа, че много ѝ се връзват!
Ако някой си търси (ВМ)НВД мусака, или нещо, което е максимално близо до Палео (Кийуърд Дропинг Алърт!!!) и до мусака едновременно – може би това е нещото. И знам, че много хора не харесват карфиол, ама мога да обещая, че тоя тук не се усеща. Иначе аз карфиол обожавам, дори суров си го рупам. И с броколите така.
Продукти:
– глава лук
– 1/2 глава целина
– няколко скилидки чесън
– 1 едър морков
– едно средно патладжанче
– една средна тиквичка
– 3 едри розички карфиол
– 1 червена чушка
– 1 зелена чушка
– 2 шепи зелен боб
– 2 средни домата
– 300гр телешка кайма
– малко олио
– малко сол
– червен пипер
– лют червен пипер
– черен пипер
– куркума
– кимион (1/2 – 1чл)
– къри (1/2 – 1чл)
– канела (1/2 – 1чл)
– девесил
– чаша кисело мляко
– 1 яйце
– няколко стръка копър
– няколко стръка магданоз
Както се досещате, изпонасред зеленчуците може да се добавят и броколи, а веднъж сме си я приготвили с доволно количество бамя.
Приготовление:
– Лукът, целината, чесънът и морковът се задушават леко с олиото. Или без, ако искате да сте съвсем здравословни.
– Слага се каймата и с дървена лъжица/шпатула се раздробява и разбърква, така че да не стане на големи буци, а да се наситни.
– Добавят се другите зеленчуци, освен доматито! Всичките нарязани на кубчета (или възможно най-близката форма), като за нашенска мусака.
– Разбъркват се от време на време. Да поспаднат малко, да пуснат водичка, да поомекнат, ама не прекалено…
– Добавят се подправките, освен копърът и магданозът. А, да, солта също.
– Поразбърква се отново…
– Добавя се доматито, нарязано на кубчета.
– Пак се поразбърква…
– Добавя се 1чч гореща вода и се оставя така леко да покъкри.
– Всичкото се прехвърля в тава, която се турга във фурната на 180С.
– Пече се 30-40 минути, може би…
– Яйцето, млякото и наситнените копър и магданоз се смесват заедно, след което с тях заливате запечената мусака.
– Печете още 10-ина минути и вадите.
– Сервирате с кисело мляко, примерно.
– Много си отива със салата от домат, чушка, краставица, лук, копър, магданоз, кервиз, ябълков оцет, сол, зехтин и сумак. Не е задължителна.
Така. Май не пропуснах нищо. Възможно е мусаката да не може да се оформи на паралелепипеди, както е характерно за класическата БГ мусака, защото все пак има малко по-друга консистенция. Но за сметка на това е много вкусна!
И, както обикновено, подлежи на импровизация колкото си щете.
Защото не е гараш – не е с 4 блата, нито с 6… Не е с крем и глазура… Не е с орехи…
Но е страшно вкусна! Вече не знам коя от тортите ми е най-добрата, но явно с всяка следваща ставам все по-страхотен и върховен, браво на мене, потуп по раменцето!
🙂
Но сега сериозно. Много вкусно, лешниково-шоколадово сладкишче с шоколадово-лешников ганаш за глазура. Сладко, сочно и малко тежко – няма как, не съдържа брашно, но пък доволно количество лешници, масло и яйца. Рецептата е вдъхновена от домашния гараш на моята баба Вихронрав, която за рождения си ден просто ни съсипа от гастрономически кеф!
Продукти:
– 250гр масло (използвах краве, но сигурно става и с кокосово)
– 7 яйца (разделяте жълтъците и белтъците)
– 300гр захар (използвах кокосова, но може и с пудра)
– 4 препълнени лъжици какао
– 1чч сурови лешници
– 1чч печени лешници
– 1/2чч + 1/3чч лешников тахан (това е най-вкусното нещо на света!)
– 2 натурални шоколада
Не са никак много, а и трябва да призная, че могат да бъдат опростени – можете да използвате просто 2чч
смесване
лешници (сурови или печени), да пропуснете тахана и да използвате обикновена захар. Използвах кокосова, защото тя има страхотен аромат – много напомня на кафявата, но някак по-nutty – а и се води, че е с по-нисък гликемичен индекс от бялата захар (колкото и да е спорна темата за гликемичния индекс).
Приготовление:
– Първо, разделяте белтъците и жълтъците.
– После си загрейте печката на 175С!
– Туряте лешниците в кухненския робот и ги смилате на много ситно. Добавяте и 1/2чч от захарта и 1/2чч лешников тахан и пак пускате робота – ще се получи нещо като гъста каша, лешников пластилин.
тортата
– Жълтъците разбивате с останалата захар (с миксер), докато се получи крем.
– Разбивате маслото (трябва да е омекнало на стайна температура), докато и то стане кремообразно.
– Смесвате жълтъчния крем с масления, добавяте какаото и разбивате с миксера докато сместа се хомогенизира.
– Добавяте лешниковия пластилин и отново с миксера разбивате, докато сместа се хомогенизира.
– Разбивате белтъците на твърд сняг (ако вече не сте се сетили).
– Чрез шпатула ги добавяте на 3-4 пъти, като бъркате внимателно, докато сместа се хомогенизира за пореден път.
– Приготвяте си стандартен ринг за торта, изсипвате сместа в него и печете около 40 минути.
– Готовият блат ще бъде леко глетав – това е търсен ефект, нема се пуашите!
– Изваждате от фурната, оставяте малко да се охлади, после го вадите от ринга и го връщате отново вътре, но с дъното нагоре.
– Загрявате 1/3чч лешников тахан на слаб котлон (1-2 от 9) докато се посгрее, добавяте натрошения шоколад и бъркате. Когато шоколадът започне да се разтапя, разкарвате съда от котлона, да не вземе да загори.
– Така приготвения лешников ганаш изливате върху вече обърнати наопаки блат, докато е още топъл.
– Оставяте да пренощува, нарязвате и… WIN!
Да ви е сладко!
И да, много прилича на Nutella 🙂
таханът
P.S. Лешниковият тахан на “Тръндеви” е едно от най-страхотните неща, които съм опитвал. Не съдържа захар – само смлени лешници – но аз бих заместил всяка Нутела на света с него. Трудно успях да открия – търсих на Женския пазар, из биомагазини, магазини за ядки… Накрая открих останали няколко буркана в магазинчето за специализирани храни на Шишман №20, но обикновено може да се открие и в Зоя на Аксаков, и в големия магазин за ядки и подправки в началото на Женския пазар (откъм Пиротска). Надявам се, че производителят ще пусне нова партида. Голяма. Навсякъде! 🙂
Нека погледнем снимките отгоре. Да започнем от №1. Виждаме различните цветни влакна (това е един готин килим от IKEA), като всяко от тях изпъква и се отличава от останалите. Когато в полезрението ни попадат все повече и повече разноцветни влакна, възприятието ни за цялостната картина се променя осезаемо. Вместо да виждаме куп отделни цветове, започваме все повече да виждаме хомогенна маса, съставена от множество малки, разноцветни елементи.
Нищо ново, нали?
Сега да си представим, че цветните влакна от снимките са групи хора. Мъже, жени, деца, пенсионери, бели, черни, жълти, хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, асексуални, трансджендър, цисджендър, християни, мюсюлмани, евреи, палестинци, местни, приходящи, руси, брюнети, червенокоси…
You get the picture.
1. Когато светогледът ни е ограничен, виждаме само първата картинка.
2. Когато твърде малко хора изтъкват това, с което са различни, виждаме само първата картинка. (Или, още по-зле, едно плътно, сиво поле, с тук-там изпъкващи шарени петна.)
И тъй като стремежът към еднородност е може би естествен (да се чете инстинктивен!) у хората, както и у животните (аз си го измислих, но може и да е вярно – нали природата се стреми към равновесие), това вероятно създава известен дискомфорт у немалко индивиди.
Какво може да се направи? Някак трябва да бъде преборен тоя ужас от различното!
Е, много ясно – пращаме ония от т.1 да обиколят света и да се научат на светоглед! Или им довеждаме света, за да го погледат. (Хелоу, медиите!)
Или пък все повече хора показват, че всички сме различни, за да се получи най-после една хубава, поантилизирана псевдохомогенност, та да си отдъхнат “неразличните”. И може би да осъзнаят различността си и най-после да вземат, че да се самоопределят чрез нея?
Ще речете, че самоопределянето чрез различност създава клики, но забавното е, че един човек принадлежи към повече от една група. Така че нямаме просто поредица несвързани клики, а комплексна плетеница от отделни брънки, съставяща едно цяло.
Умишлено не написах “сготвим”, защото в този текст няма да става дума за храна.
Похвалих се тук-там, че преди няколко дни официално станах член на политическа формация. След като години наред твърдях, че аз никога, никога няма да направя такова нещо! Е, на 32 годинки ми дойде друг акъл.
“Ако ти харесва това, което правим, мислим и целим, заповядай при нас!”
Аз ги харесвам, особено харесвам някои от хората зад идеята. Реших, че това е първият ми шанс да направя нещо проактивно – повече от гласуване (активно), шерване и лайкване (пасивно). Проектът е съвсем млад, нещата ще се оформят от тук и занапред, но това, което е важно в момента е да бъдат събрани задължителните по закон бройки регистрирани. А и ако искам нещо да се случва някак, може би е добра идея най-после да се включа в неговото случване, а не само да наблюдавам отстрани и да цъкам.
Всъщност не бях прав в първото изречение – ей сега ще стане дума за храна:
Когато организираха Учредителното събрание, ДЕОС казаха, че няма да има кебапчета. Нито тогава, нито когато и да било. Защото не онези, които търсят краткосрочната изгода, са хората, с които гледаме в една посока.
Хората, чието място е в едно такова движение, са онези, които биха искали да помогнат да се промени ръждясалото статукво, почиващо върху трудноподвижните политически бегемоти, където “партийната линия” е единственият вектор на поведение. Това са тези хора, които виждат проблемите, водещи до легендарната бюрократична мудност у държавната администрация. Тези, които са склонни да критикуват “своите”, когато видят грешките им. Които са склонни да спорят, да обсъждат и да си признават, когато не са прави. Да поемат и да търсят отговорност.
Целта на този текст не е да ви убеди, че ДЕОС е панацея. Нито да ви убеди, че трябва да станете членове.
Единствено бих се радвал ако някой се припознае в горенаписаното, да отвори сайта на ДЕОС, да поразгледа, да попрочете… и ако прецени, че си заслужава – да помогне на движението да покрие исканите от закона минимум 2500 регистрирани члена.
