Докато си хортувахме по twitter-а как някои хора не ядем въглехидрати, млечни, житни и т.н. храни, christindim ми спомена една много готина идея – палачинки от яйца и банани.
палачинка
Така де – не ям въглехидрати, ама послушах Петя (моят любим фитнес-инструктор – здрасти, Петя!) и Илфа (уел, хелоу-хелоу!) и вкарах един ден въглехидратно-нискомазнинно хранене, за “зареждане”, преди гадната тренировка крака. Която е след около 2 часа. Пъш!
Основната рецепта е доста простичка – 2 яйца на 1 голям банан, като бананът се смачква на каша, после се разбива хубаво с миксера с яйцата, et voila! Сместа може да стане по-гъстичка, но и без това тези палачинки приличат повече на американските pancakes, отколкото на френските crêpes – т.е., по-малки и по-дебели
Това, което аз направих, е да използвам 6 белтъка и 2 жълтъка, да добавя малко повече въглехидрати – 4сл брашно от елда, малко повече фибри – 4сл овесени трици, малко повече аромат – 4сл кокосови стърготини, и нещо по-интересно, просто ей така – 30гр спирулина cereal (използвах това – по-надолу в страницата, където пише “спирулина сереали”). Тъй като сместа се посгъсти, долях вода на око – достатъчно, че да се получи каша с гъстотата на плътна боза.
Тестото (това ли е правилната дума за тази смес?) се получи светлозелено и миришеше доста приятно – като бананова каша. Която обожавам!
фтигана
Използвах чисто новия си тиган за палачинки, като го сложих на котлона и оставих да се загрее равномерно. В началото загрях на 3 от 9, но палачинките се получаваха сравнително бавно. После преминах на 4 от 9, но така огънят беше малко по-силен, отколкото бих предпочел. 3.5 от 9 би било чудесно, ама какво да се прави 🙂
Дори и когато ползвам тефлонов тиган, намачквам малко кухненска хартия и я напоявам с олио, като просто минавам с нея върху горещата повърхност на тигана преди всяка палачинка. След това изливам около 1 черпак от сместа и разнасям равномерно – но не покривам цялата повърхност на тигана, а оставям палачинката да е с диаметър по-малък от 20см. Това се налага, защото сместа задържа малко повече влага, а и е малко по-крехка, затова колкото по-голяма (и тънка) е палачинката, толкова по-трудно се обръща.
А, да, обръщах ги единствено чрез подхвърляне, защото наистина са твърде крехки и всяка шпатула ги смачкваше.
Малко са особени като краен резултат, тъй като повърхността е добре изпечена, но отвътре задържат повече влага от обикновени палачинки. Но пък бяха много вкусни!
Който иска – нека пробва! Експериментите си заслужават. Особено ако човек подходи към тях с очакването, че наистина не знае какво ще се получи 🙂
Вчера се заприказвахме за оставките. Политическите. И, както винаги, стигнахме до оная част, в която никой български (или балкански?) политик не подава оставка. Защото “това няма да промени нищо”, та вместо това той/тя ще продължи да работи, на досегашния си пост, за да “поправи” каквото има да се поправя.
Таратанци!
Няма да обяснявам, че никой никога нищо няма да поправи, защото и без това целта е друга.
Ние това много добре го знаеме!
Само ми се щеше да си окна тука по темата “Какво толкова ще промени една оставка?”.
Бъдещето, мили мои политици. Нашето към по-добро, Вашето – към каквото сте си постлали.
Как?
Не, няма да почисти Вашите лайна. Няма и да ги предотврати със задна дата. Но пък, ей така, инкрементално, итеративно, ще допринесе за предотвратяването на бъдещи осираници от страна на други Ваши колеги за в бъдеще. Защото ще им се налага да си опичат акъла не ex post, а ex ante. Ще покаже, че имате отношение към проблема и че поемате отговорност.
А, да, също да спомена – да изречеш “Поемам отговорността” не е същото като да поемеш отговорността. Ама никак не е същото!
От друга страна, неподаването на оставка демонстрира непоемане на отговорност и един различен вид отношение към съответния проблем – непукизъм, безразличие и равнодушие. И поставянето на Вас над нас. Дори и да можехте да поправите нещо, ако останехте на този пост, Вие вече сте компрометирани и адекватното Ви оставане там е немислимо. И е заявка, че въпреки тоталната Ви осирáция, Вие продължавате да смятате, че по-добри от Вас за съответния пост не съществуват.
Ами не.
Защо журналистите не им го натякват всеки път? ВСЕКИ ПЪТ? А просто си държат микрофона и кимат!
Това със сигурност е най-дългото заглавие в блога до момента. Добавих няколко промени, които съм нанесъл в оранжево.
Тази торта я приготвях 2 дена и половина. Не че е задължително, но няколко от елементите са топли и е хубаво да се охладят, преди да се продължи нататък с останалите стъпки.
торта с вино
Споменах ли колко добре се връзва тази торта с вино? Особено с това червено вино, което едни прекрасни хора ми подариха – the coco (chocolate merlot). В него всъщност не е използван шоколад, нито какао – просто ароматите и вкусовете са такива, че това мерло има осезаемо опушен и шоколадов аромат.
Предполагам, че и с малиново вино би се вързала добре – все пак в самия блат има червено вино, а в сиропа за единия от блатовете съм използвал именно редукция от карамел и малиново вино. А в крема между блатовете има сушени малини…
Абе да, тортата се получи много добре. Бях я правил вече един път, само че тук добавих още няколко елемента, а и промених малко някои съставки, затова реших да я опиша наново – просто се получи по-хубава. Пък и, честно казано, заслужава да си има собствен блог-пост, толкова е добра!
слоеве
Основните елементи на тортата са:
– блат с шоколад и червено вино
– сироп (редукция) от карамел и малиново вино
– ганаш от бял шоколад и сушени малини
– крем от карамелизиран бял шоколад и крем-сирене, с хималайска сол
А подредбата им е следната:
– Блатът се разрязва хоризонтално, за да се получат два еднакви блата.
– Долният блат се връща в ринга, след което се залива с вече охладената редукция.
– След като престои така няколко часа, за да попие достатъчно добре, долният блат се намазва с още топлия ганаш от бял шоколад и сушени малини.
– Веднага се захлупва с горния блат. – Горният блат се залива с редукцията и се оставя да се охлади хубаво.
– Горният блат се намазва с крема от карамелизиран бял шоколад и крем-сирене. Тъй като всичко се случва в ринг за торта, горният блат се покрива най-много с толкова крем, колкото стига да се запълни рингът до горния ръб.
– Тортата се оставя в хладилник, за да стегнат кремовете.
– Преди да се сервира, се вади от хладилника и внимателно се отстранява рингът,
– Реже се с гладък, остър нож, потопен в гореща вода.
Надолу следват продуктите и методите на приготовление на отделните елементи.
– Първо, брашното, пудингът, какаото, бакпулверът, содата, солта и подправките се пресяват 1-2 пъти и се оставят някъде в купа.
– Медът и мусковадото се изсипват в дълбока купа.
– Маслото се запържва до кафяво (beurre noisette), след което се изсипва при натрошения натурален шоколад. Бъркаме, за да се получи еднородна смес.
– Шоколадово-маслената смес се изсипва при меда и мусковадото. Бъркаме, за да хомогенизираме и тази нова смес. Вече би трябвало да мирише страхотно. – Добавя се ристретото.
– Бърка се, докато се смеси добре, и се оставя да се поохлади малко, за да не се пресекат яйцата.
– Като говорим за яйцата, разбийте белтъците на много твърд сняг и си ги дръжте подръка.
– Докато разбиваме шоколадово-маслено-сладката смес с миксер, добавяме един по един жълтъците.
– Сега добавяме на няколко пъти сухите съставки, като ги редуваме с червеното вино. Брашно – миксер – вино – миксер – брашно – миксер – вино – миксер – брашно… И т.н., докато всичкото брашно и всичкото вино са в кюпа.
– Ред е на белтъците. С хубава шпатула се загребва малко от белтъците и се добавя към тестото, като се бърка внимателно, докато се инкорпорира всичкият сняг. И така, на 3-4 пъти.
– Изсипете сместа в ринг за торта – най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете 45 минути на 165С, след което покривате ринга с хартия/вестник и печете още 15 минути на 150С.
– Извадете и оставете за 10-ина минути да се охлади, докато е още в ринга. И си дръжте ринга наблизо, защото, както посочих по-горе, той се използва докато не дойде време да се нареже тортата.
– Много е възможно блатът да се надуе отгоре (при мен стана и този път, и предния път) – ако това се получи, просто отстранете “купола” с нож, докато блатът е още топъл. Докато блатът е топъл, той е много пухкав и мек. Когато се охлади, стяга и става доста твърд. Затова е по-удобно да го разполовите, когато вече е охладен.
Продукти за редукцията:
малиново вино
– 750мл малиново вино
– 1ч бяла захар
– 1/4ч вода – 3-4сл сладко от рози
Приготовление на редукцията:
– Изсипваме захарта равномерно на дъното на някакъв съд. Най-удобно е да е нещо със светло дъно, тъй като ще я карамелизираме и ще е добре да можем да наблюдаваме лесно промените в цвета. Добавяме водата и надуваме котлона на макс.
сиропиране
– Не бъркаме. Нека захарта да почне да се размеква, да се разтопи, да почне да бълбука и да се пени, след което започне да карамелизира. Ако потъмнява само в средата, просто използваме дръжката на тигана/съда и разклащаме/развъртаме, така че всичката захар вътре да се смеси равномерно.
– Целта ни е да постигнем кехлибарен цвят и да ни замирише хубаво на карамел. Колкото по-тъмен цвят добие захарта, толкова по-горчив и опушен ще е ароматът на карамела. Най-важното е да не се препече.
редукция
– Когато сме постигнали онзи карамел, който харесваме, изсипваме виното в съда. Може чаша по чаша. Първата чаша ще предизвика доста кипене и пáра, внимавайте!
– Оставяме на силен котлон, като разбъркваме редовно. В началото карамелизираната захар ще се втвърди, но после ще се разтвори.
– Оставяме сместа на котлона около час, като не забравяме да разбъркваме.
– В един момент, сместа ще е само на дъното на съда – ще се редуцира 3-4 пъти. Не само това, но и ще започне да кипи агресивно – това е моментът, в който намаляваме котлона на средно-силно (при мен – 7 от 9) и започваме да разбъркваме постоянно, като от време на време вдигаме от котлона, за да не прелее (наистина кипи много агресивно!).
– След около 5 минути борба, можем да прелеем редукцията в друг съд (вероятно ще е около 1-1.5чч като количество), да добавим сладкото и да разбъркаме, и да я оставим да се охлади хубаво.
– Когато е охладена, ще бъде с гъстотата на течен мед.
– С тази редукция се залива равномерно долниятгорният блат, като се оставя известно време, докато попие хубаво.
Продукти за малиновия ганаш:
малини и сметана
– 100гр сушени малини
– 300гр колкото е възможно по-хубав бял шоколад (едвам намерих нещо, което не е Милка, а именно – белия шоколад на Карфур)
– 1/2ч течна сметана
– 125гр масло
Приготовление на малиновия ганаш:
– Първо, слагаме сушените малини в блендер/робот/чопър и ги смиламе колкото се може по-ситно.
– Слагаме сметаната и маслото в съдинка и ги загряваме, докато се разтопят.
– Добавяме сушените малини към сметаново-маслената смес, разбъркваме хубаво и позволяваме на сместа да поври малко.
– Заливаме натрошения бял шоколад с горещата сметаново-маслено-малинова смес и разбъркваме хубаво, докато всички парчета се разтопят и се получи хомогенна смес.
– Ганашът е готов. Сега с него заливаме долния блат, в който вече е попила редукцията от малиново вино и карамел.
– Веднага захлупваме с горния блат. Както споменах, всичко се случва в ринга за торта, така че нищо не се излива отстрани и тортата се построява лесно.
Продукти за крема от карамелизиран бял шоколад:
карамелизиран бял шоколад
– 300гр от същия бял шоколад като по-горе
– 150мл течна сметана (около 2/3чч)
– 250гр масло
– 1 крем-сирене (примерно Филаделфия) – кората на един лайм
– 1чл морска сол
Приготовление на крема от карамелизиран бял шоколад:
крем
– Първо, взимаме по-широка тава, в която натрошаваме наситно белия шоколад.
– Фурната е загрята на около 130С.
– Слагаме тавата във фурната за около 10мин, след което с шпатула събираме разтопения шоколад, после го поразмесваме, след което отново го разстиламе равномерно.
– Това правим няколко пъти, като продължителността на запичането е между 5 и 10 минути, без да има някакво задължително времетраене.
– Наблюдаваме шоколадът да започне да става златист, после леко да порозовява, докато стигне до бронзов загар.
– Между всеки 2 запичания разбъркваме и отново разстиламе.
– Вероятно ще изсъхне и ще стане не-течен в някой момент. Не е проблем.
– Накрая, когато вече е достатъчно бронзов и мирише особено, го прехвърляме в купа, дори и да е на сухи трохи.
– В някакъв съд слагаме маслото и сметаната и ги загряваме, докато започнат да врат.
– С горещата сметаново-маслена смес заливаме карамелизирания шоколад и бъркаме хубаво, докато се получи еднородна смес.
– Оставяме да се поохлади, за да стегне поне малко.
– След това разбиваме с миксера, за да стане пухкав крем.
– Добавяме крем-сиренето и разбъркваме отново с миксера.
– Накрая добавяме кората от лайм и солта, като разбъркваме последно.
– Разстиламе крема върху горния блат, като запълваменай-много до горния ръб на ринга за торта (иначе би било трудно да извадим тортата от ринга при сервирането).
– Оставяме да се охлади в хладилник поне няколко часа.
– Накрая отстраняваме ринга, а тортата режем с гладък, остър нож, като между разрезите го потапяме в гореща вода.
Вместо да напиша нещо за мрънкането (но със сигурност по-нататък ЩЕ!), описвам един рецепт от леля и мама 🙂
нахут с патладжан и канела
Много любимо ядене, а аз много рядко се изказвам така за постни манджи. Много рядко!
Но текстурата на нахута, характерният, сякаш опушен вкус на патладжана, ароматът на канелата и кориандъра, и пикантността на лютият пипер (по желание), се комбинират великолепно.
Продукти:
– 3 големи патладжана
– 1чч нахут (или примерно 3чч готов, от консерва)
– 1-2 едри моркова
– 3-4 средноголеми домата
– 1-2 глави лук
– 2-3 скилидки чесън
– 1/2чл канела
– 1/2чл кориандър
– 1/2чл кимион
– 1/2чл черен пипер (бих тествал и с меланж, или само розов)
– 1/2чл лют червен пипер
– 1/2чл куркума
– сол на вкус
(- следващия път ще добавя и малко ананас!)
Както обикновено, половината продукти са подправки. Но има защо!
Приготовление:
– Нахутът, ако е от сухия, се накисва от вечерта за сутринта, или от сутринта за вечерта, или от момента Х до момента Х+8h 🙂 Така де, защото иначе нахутът е твърд като камъчета.
– Накиснатият вече нахут се слага в тенджерка и се вари около 30 минути. Докато доомекне.
– Патладжанът се нарязва на кубчета с размер колкото 1-2 нахутчета. Не че други размери не биват, но все пак целим някакво адекватно съотношение. И за онези, които са свикнали – поръсете със сол, оставете да попрестои, изплакнете с вода. Аз отдавна не се занимавам да го правя.
– Доматите също се нарязват на кубчета, като сокът им не се изхвърля.
– Лукът и чесънът се нарязват както желаете – на ситно, или на едро. Също така, количествата подлежат на модификация, според индивидуални вкус.
– Морковът се нарязва на кубчета колкото 1/2-1 нахутче.
– След като са нарязани по желание, лукът, чесънът и морковът се запържват в зехтина, до златисто. Или докато порозовеят. Или до бронзов загар. Всъщност на моркова няма да му личи много, така че просто гледайте лука и чесъна.
– Сега се добавят всички подправки, освен солта и пиперите! Поразбърквате.
– Все пак не чакате много, преди да добавите патладжана. Готвите така за няколко минути (5-10), като от време на време разбърквате. Тук, малко преди следващата стъпка, вече може да ръснете пиперите.
– Добавяте нахута и доматите, разбърквате, и оставяте да къкри около 20-30 минути. От време на време врътвайте през тиганя с лъжицата, да не вземе да загори.
– Et voila! Имате си манджа с нахут и патладжан, която, изненадващо уместно, ухае на канела.
– А, да. Солта – накрая.
Много обикновен, но същевременно супер приятен и ароматен сладкиш, който много си отива с топли напитки. Вероятно всички го помним – онзи шоколадов кекс от детството ни, за който сме помагали, и сме облизвали бъркалките на миксера… Само ароматът му е малко по-фънки с джинджифила и кафявата захар. И наистина, толкова хубаво върви с чай! Сега пия един чудесен оолонг (не е ли по-вярно “уулонг”?) и ароматът му се смесва с шоколадовия дъх на кекса…
напудрен
Понякога чак ме е яд, че пропускам да си хапна от сладкишите!
Продукти:
– 1.5чч пресято бяло брашно
– 1/2чч какао
– 2-3чл (препълнени) джинджифил на прах
– 1чл бакпулвер
– 1чл сода
– 1чл сол
– 250гр мусковадо
– 1 ампулка ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1/2чч течна сметана
– 60-70гр масло
– 1/4чч олио (зехтин, ленено…)
– 2 яйца
– 1 много късо еспресо (или 2 плътни ристрети)
– незадължителен елемент – един шоколад с поне 85% какао
– незадължителен елемент 2 – парче джинджифил, колкото голям орех, настъргано много наситно
(тия незадължителни елементи всъщност правят сладкиша по-интересен)
Може продуктите да изглеждат много, но реално основата е брашно (и бакпулвер) + захар + мазнина + яйца. Дори сметаната е незадължителна, а останалите неща добавят цвят, аромат и вкус.
Приготовление:
в ринга
– Маслото и олиото се слагат заедно в съд и се загряват, докато маслото се разтопи, а може и докато сместа заври.
– Ако използвате шоколад – излейте тази смес върху шоколада и разбъркайте, докато се разтопи.
– Тази смес изсипете върху кафявата захар, добавете ванилията и разбъркайте хубаво с миксер. Оставете малко да се поохлади, и отново разбийте.
– Сега добавете едно по едно яйцата, като разбивате постоянно с миксера.
– Сега добавете и сметаната, като продължавате да разбивате.
– Сега е моментът да добавите половината брашно.
– Сега кафето. (И настъргания джинджифил.)
– Сега другата половина брашно, заедно с всичко останало.
– Фурната, разбира се, е загрята предварително, на 165С.
– Намазнявате хубаво един ринг за торта, с онова дъно, което има нещо по средата (bundt cake) и го поръсвате с какао, или брашно, или и двете.
– Изливате сместа, заравнявате я хубаво с шпатулата, удряте я 3 пъти на плота (или на пода), след което я поставяте на плота (или на пода) и я завъртате хубаво 1-2 пъти. Като пумпал. Чрез тези ритуали ще махнете мехурчетата, останали в тестото, и ще му помогнете да се разпредели равномерно.
– Печете около 50 минути, но все пак си имайте една клечка за зъби наблизо.
– Охлаждате, вадите от ринга и, ако имате търпение, сервирате чак на следващия ден 🙂
Както казах, много си отива с кафе или чай. А ако искате, можете да залеете все още ненарязания (но вече обърнат в чиния) кекс с ганаш, или с карамел, или с нещо по ваш избор.
