чревоугодия – Page 19

10 December 201210 March 2014

захаросване

Тия дни се захаросах.

Къде апетит, къде скука, къде експерименти (че обещах на моите Лилави да им занеса нещо кокосово и експериментирах)…

Ползвах шафран и бахар в сладкиш (редом с още половин дузина подправки), съсипах една партида масленки (като се пробвах да променя рецептата), направих течен карамел с морска сол (следващия път ще бъде и с beurre noisette) и направих що-годе успешни кокосови бисквити (които утре ще занеса на Лилавите).

Предпразнично захаросване. Като подготовка да изкараме зимата, която сякаш ей сега започна.

Пиша, тъй като от известно време не съм споделял нищо тук. И ей така, да поразмърдам малко блога.

Ще споделя как направих карамела и по-успешните бисквити 🙂

~~За съжаление, нямам снимки, но утре може и да щракна~~ Снимах на дневна светлина самите бисквити и карамела (който обогатих с няколко лъжици карамелизиран кокос).

КАРАМЕЛ

Това се оказа не толкова сложна задача, колкото мислех.

Продукти:

– 1ч захар (използвах от големите чаши за топли напитки – т.нар. мъг)
– 1/4ч вода
– 6сл масло (попрепълнени, почти цял голям пакет)
– 1/2ч течна сметана
– 1 чл морска сол (твърдят, че ако не е морска, разваля вкуса)
– 1 ванилия (може и без, а може и с ром)

Приготовление:

Захарта и водата се сипват в по-дълбок и голям тиган, не тефлонов, с дебело дъно. Хубаво е ако нямате тиган с дебело дъно, да имате съд с равно дъно и котлон с размера на тигана, за равномерно загряване. Твърди се, че не е хубаво по стените на тигана да остават захарни кристали, затова аз просто изсипах всичко в средата на тигана и леко го поразбърках с телта.

Котлона включвате на средновисоко (аз използвах степен 7 от 9) и чакате, като от време на време леко разбърквате с тел. Захарта ще се разтопи, след което ще започне да ври. В този момент спирате да разбърквате с телта, а само от време на време – сравнително рядко – разклащате съда.

Сега стоите и гледате. Бавно-бавно, захарта ще започне да променя цвета си. Трябва да достигне дълбок, кехлибарен цвят (около 175 градуса по Целзий, за онези от вас, които си имат сладкарски термометри). Ако се забавите много, рискувате да загори. Именно тук добавяте маслото и разбърквате с телта, докато се разтопи и то. Смъквате от огъня и добавяте течната сметана, като бъркате постоянно и хубаво, за да получите красива, хомогенна смес.

Сега добавете ванилията и солта, като продължите да разбърквате.

Готово! Изглежда течно, но до следващия ден ще се сгъсти до консистенцията на Nutella на стайна температура 🙂 Пресипете карамела в някакъв удобен и/или красив съд.

Има аромат, вкус и цвят точно като Werther’s Original.

Смятам следващия път да експериментирам с по-тъмен карамел.

КОКОСОВИ БИСКВИТИ

Те пък изглеждат лесни, но малки отклонения от рецептата водят до изненадващи разминавания с очакванията.

Продукти:

– 1.25ч брашно
– 2/3ч захар (най-добре се получи с кристална бяла захар)
– 1ч кокосови стърготини
– 1/2чл сол (и тук използвах морска)
– 6сл масло
– 1 ванилия
– 1-2сл вода

Приготовление:

Сухите продукти се омешват заедно.

Маслото трябва да е хубаво омекнало и нарязано на парчета. Аз го нарязах на парчета и го загрях за 30-40 секунди в микровълновата печка. След което го добавих към сухите продукти, заедно с ванилията (използвам течна) и започнах да омесвам тестото на ръка.

Първоначално консистенцията ще бъде като на хлебни трохи. След повечко месене ще започнат леко да слепват. Тук е добавят 1-2 до 3сл вода. Вече имаме приятно маслено тесто.

Сега вариантите са няколко:

1. Разточва се тестото на 0.5-1см слой и се охлажда за около 2ч в хладилник, след което се нарязва с нож, или оформя с формички за сладки.

или

2. Разточва се тестото на 0.5-1см директно в съда, в който ще се пече. Аз използвах самата тава от фурната, като я покрих с незалепваща хартия за печене. След което нарязах с нож за пица на правоъгълници.

или

3. Оформят се на ръка тънки бисквити.

След което се слагат във фурната на 170-175 градуса и се пекат между 12 и 15 минути. В зависимост от предпочитанията, трябва да са между кремаво-златисти или златисто-кафяви.

Както повечето тестени сладкиши, бисквитите са много по-вкусни след като се охладят. А, да, освен това веднага, след като се извадят от фурната, са много меки и много ронливи. Когато се охладят хубаво, ще стегнат.

И както се сещате, бисквитите се комбинират добре с течния карамел 🙂

17 November 2012

солени мъфини без брашно

Всъщност бях решил днес да експериментирам със свръхкалоричен фюжън 🙂 Щях да правя чийзкейк-еклерова-торта-бананов-пудинг (моя версия на 3-в-1). Но трябва да си призная, че още не ми се е дояло сладко (gasp!), затова реших да пробвам нещо по-здравословно.

Измислих си рецепта за солени мъфини без брашно. За вдъхновение използвах опита си с лешниковата торта. Най-готиното е, че в случая със солените мъфини, яйченият аромат докато са още топли изобщо не е никакъв проблем. (Не знам как са, когато изстинат, защото не останаха.)

Всичко правих на око и не се сетих да използвам някакви мерилки, за да мога после да предам точно и достоверно съотношенията… Но в крайна сметка това не е суфле, нито френски макарони, така че всичко е A-OK 🙂

При мен се получиха ето тези 6 мъфина, като използвах от меките “еднократни” (тц!) алуминиеви формички.

Продукти:

– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 1/4ч зехтин
– 1.5ч извара (аз използвах кашкавалена)
– 1ч овесени ядки (сигурно може и с някакви трици)
– 1/3ч наситнен зелен лук
– разни сушени зеленчуци
– разни подправки
– 1чл сода
– сол на вкус (зависи и от изварата и подправките)

Приготвяне:

Белтъците се разбиват на сняг. Всичко друго се разбива докато стане максимално хомогенна. Аз първо разбих жълтъците със зехтина, но според мен е все едно.

После със шпатула се добавят на 3 пъти белтъците, като се разбърква докато сместа се получи максимално еднородна.

Намазняват се (с мъничко зехтин) формите за мъфини и сместа се разпределя хубаво.

Пекат се на средната позиция във фурната, при 160 градуса, за около 50 минути. То си личи когато вече стават 🙂

Особености:

Най-вече фактът, че зеленчуците, подправките и като цяло всички добавки зависят изключително от идеите и капризите на готвещия. Ако имах сушени домати, щях да ги наситня и да ги добавя. Ако имах гъби, или бекон, или пармезан – също. Общо взето, основата (белтъци, жълтъци, овесени ядки и извара) е просто канава за всеки вкус и аромат, който човек би искал да добави.

Чудех се ако леко се сотират малко манатарки в масло и се добавят, дали няма да се получат чудни гъбени мъфини? 🙂

Наздраве!

16 November 201228 May 2015

социалният експириънс “раклет”

Първо ще се оправдая – социален като в social (network): споделяне, шерване, you know, the works.
А експириънс – защото тази думичка е толкова по-богата от българските си преводи.

Оправдах се, продължавам с важното.

Искам раклет! Може и да се срещне под името raclette 🙂 Ама не сиренето, а скаричката. Грила. Печката. За незапознатите, това е едно много симпатично устройство за приготвяне на храна, от швейцарски произход.

По-готиният брат на фондюто.

Както се вижда в снимката, туй устройство има горно и долно ниво. Горното ниво е една плоча, под която (ама точно под нея) има нагреватели (или реотани). Долното ниво пък служи за поставяне на едни чинийки (мини-тиганчета). Идеята е, че на горната плоча могат да се запекат разни зеленчуци и мръвки, а в тиганчетата се разтапя самото сирене раклет. Или някакво друго сирене.

Разбира се, този уред предразполага към експерименти. Това е една от причините да ми е толкова любим. Слагаш си 10 купички на масата, в които има различни продукти – сирене, кашкавал, шунка, яйце, царевица, гъби, маслини, пеперони, чушки, лук… След което си избираш кои от тях искаш да сложиш в тиганчето си, монтираш тиганчето в раклета и чакаш да се позапекат нещицата.

Нещо като пица по желание без тесто. Кефче на резенчета!

Но най-готиното на раклета, поне за мен, е фактът, че това не е просто уред за готвене. Не е скара, или печка, или грил. Няма един основен готвещ.

Не.

Раклетът е социално гастрономическо устройство. Раклет с 6 тиганчета е супер готин начин шестима приятели да изживеят кротката си, домашна вечеря. Винце или биричка, музика или филм, 10 купички с разнообразни продукти, хубава музика… и един раклет на средата на масата, около който си готвим заедно.

Раклетът е малко домашно събитие waiting to happen 🙂

И преди съм казвал, че най-хубавото на храната е това, че можем да я споделяме. Яденето е социално явление. (Храненето е биологическо.)

И друго предимство има. Тиганчетата не са много големи, което означава, че храната се приготвя на сравнително малки порции и се яде по-бавно. Което е предпоставка да ядем по-малко, както и да си общуваме, докато чакаме кашкавалчето да се разтопи под реотаните.

А ако някой все пак настоява за хляб, може да си го гарнира с хумус, тиросалата, баба гануш, кьопоолу, лютеница, или просто масло с подправки.

Ама хубаво звучи, а?

🙂

11 November 201211 November 2012

лешникова торта без брашно

Отдавна искам да спретна лешников сладкиш. Просто много обичам лешници! Ако не бях зодия риби, щях да съм зодия катерици.

В крайна сметка, направих една особена торта, без брашно. Трябва да предупредя – тъй като е без брашно и с доста яйца, ароматът е по-яйчен, освен това е много лека на вкус, но реално е много тежка и след 2 парчета на човек може да му призлее.

И така, рецептата…

Продукти:

– 350гр печени лешници
– 2чл сода бикарбонат
– 6 жълтъка
– 150гр пудра захар
– 400мл течна сметана (за разбиване)
– 6 белтъка (ха! чудехте се какво да ги правите, нали?)
– 15гр натрошени лешници (за поръсване)
– 4-5сл Nutella

Приготвяне:

Смиламе лешниците наситно (ползвах блендера към кухненския робот, но може дори в кафемелачка). Добавяме содата и оставяме някъде да си чакат реда.

А, да, загряваме фурната на 160 градуса.

Разбиваме жълтъците и захарата хубаво с миксер, на висока скорост, докато се получи много пухкава и бледожълта-към-бяла смес.

Добавяме смлените лешници към жълтъците и захарта и бъркаме с миксера. Тук да кажа, че сместа става много плътна и твърда, хубаво е миксерът да е по-ячък.

Разбиваме белтъците с миксера на хубав сняг. Разбиват се в чиста купа и с чисти бъркалки!

Добавяме 4-5сл от снега към лешниковото тесто и разбъркваме. Аз използвах здрава дървена лъжица, тъй като това разбъркване не е лесно. След като тестото поомекне, добавяме малко по малко и останалия сняг, като след всеки 3-4 лъжици бъркаме докато сместа стане хомогенна.

Покриваме хубаво средноголяма тава с незалепваща хартия за печене, изсипваме всичката смес и слагаме да се пече за около час.

Докато се пече блатът, разбиваме сметаната, като точно преди да стане на твърд сняг добавяме 2сл Nutella, за аромат. Може и захар, предполагам, но аз не сложих.

Когато извадим блата, оставяме да се охлади, но докато е още средно топъл го разрязваме хоризонтално наполовина.

Когато се доохлади, отделяме 1/3 от сметаната и в нея добавяме повечко Nutella – на вкус (или докато не свърши, както в моя случай). Този по-нутелест крем намазваме тънко върху долния блат и покриваме с горния.

Останалата сметана намазваме върху цялата торта и разнасяме максимално равномерно. Поръсваме с ония 15гр натрошени лешници.

Доохлаждаме (ако искаме), режем на по-малки парчета и консумираме с удоволствие и мярка 🙂

Edit:

След като тортата е поотлежала една нощ в хладилника, на сутринта е супер с кафето! Яйченият дъх осезаемо е намалял, вече е просто лешник с крем. Чудно, чудно!

Edit 2:

Това е торта за кафе. Абсолютно! Без кафето просто не е същото.

6 November 201223 October 2013

торта от моркови

Мечката отворила сладкарница. В нея продавала всякакви плодови торти. Дошъл един ден заекът и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Баба Меца отговорила отвратена:
– Не!
И Зайо си тръгнал. Но на другия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли тора от моркови?
Меца отново намръщено отговорила:
– Не!
И заекът си тръгнал. Но на следващия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Мечката сбърчила вежди и отговорила:
– Не!
И така цяла седмица. На следващия понеделник, Зайо за пореден път пристигнал в сладкарницата и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Усмихната, Мецана отговорила:
– Да, Зайо, имаме!
И заекът гаднярски казал:
– Много е гадна, нали?

А всъщност тортата от моркови е страхотно нещо!

Онзи ден реших най-после и аз да пробвам как ще се справя с тая прословута торта от моркови – вездесъщия керът кейк. Запретнах ръкави, купих продукти, впрегнах @batevera да рендосва “3 cups of carrots” и започнах да забърквам тестото.

Блат:

– 4 яйца
– 1ч олио
– 2ч кафява захар
– 2ч брашно
– 2чл ванилия
– 2чл сода
– 2чл бакпулвер
– 1чл сол
– 2чл канела
– 1чл индийско орехче
– 1чл джинджифил
– 3ч ситно рендосани моркови
– 1.5ч наситнени печени орехи
– 1-2 шепи ситни стафиди
– 1-2 шепи сушени червени боровинки

Крем:

– 125гр масло
– 250гр сирене “Крема” (да, соленичкото)
– 1 ванилия
– 4ч пудра захар
– 1ч смлени печени орехи

Приготовление на блата:

Яйцата, олиото, захарта и ванилията се разбиват с миксера до пухкава, хомогенна смес. Добавят се всичко друго, освен морковите и орехите, и се доразбива с миксера. След това се добавят морковите, орехите, стафидите и боровинките, и се разбъркват с лъжица. Блатът се пече в по-големшка тава на 170 градуса, около 30 минути (най-добре е да се провери с клечка за зъби). Когато се извади, трябва да изстине хубаво, преди да се сложи кремът.

Разрязан блат за морковена торта :-) Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива. — Разрязан блат за морковена торта 🙂 Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.

Приготовление на крема:

Всичко се разбива хубаво 🙂

После тортата се намазва и се оставя за малко в хладилника.

Мац-мац, крем от крем-сирене :-) — Мац-мац, крем от крем-сирене 🙂

Накрая се изяжда настървено.

Мням! Това официално е една от най-любимите ми торти.

Не се сетих да правя повече (или по-хубави) снимки, ама така е, като не съм кулинарен блогър 🙂 Но мога да гарантирам, че дори с повече снимки, тортата нямаше как да е по-вкусна.

Всъщност, за да е баш торта, разрязахме блата хоризонтално с конец (по съвет на @batevera), после намазахме от крема и между блатовете. Както се вижда, слоят крем беше твърде тънък и не си личи на снимките. Но пък без него тортата щеше да е една идея по-суха.

Скоро смятам да пробвам рецепта, в която захарта е заменена от фурми (по @DrVovo), а крем-сиренето и маслото са заменени от кашу (по @just_vili). И, евентуално, брашното ще бъде пълнозърнесто + трици или мюсли (по мама).

Йъми!

EDIT:

Днес е Архангел Михаил. Реших да почерпя именно с торта от моркови. В рецептата добавих 1/4чл млян карамфил, 1/4чл млян бахар, 2-3сл кора от лимон. Останалото запазих както е по-горе. Получи се супер 🙂

За muiiioвден, почерпих колегите с торта от моркови :) — За muiiioвден, почерпих колегите с торта от моркови 🙂

EDIT 2:

Промених още малко рецептата и стана още по-страхотна:

– Замених половината кафява захар с мед.
– Добавих 1ч кокос към морковите и сушените плодове
– Използвах настърганата кора на цял лимон
– Добавих кардамон (1/3чл), шафран (1/4чл) и звездовиден анасон (1/4чл)
(смятам, че и от трите можеше да поеме още малко)
– В крема добавих 1ч кокос (освен смлените печени орехи)
– Върху крема наръсих филиран бадем и карамелизиран кокос

EDIT 3:

Още някакви нещица промених, та рекох да се отбележа, ако някой реши да експериментира 🙂

– Брашното е 50% бяло и 50% пълнозърнесто
– Добавих 1/2ч грис (обичам грис в сладкиши, а и добре се връзва)
– Използвах 2.5 чаши моркови, като 50% бяха на ситно, 50% на едро ренде (акъл от Фкусно)
– Добавих и 1ч едро настъргана ябълка
– Също така, кората на един лимон, един портокал и една мандарина
– Орехите бяха малко повече, освен това половината от тях всъщност бяха бадеми
– Не ги натроших прекалено ситно и добре направих!
– Крема направих с 500гр маскарпоне, 150гр масло и 1.5ч пудра захар, като разбивах всичко на гореща водна баня и накрая стана много хубав, мек и пухкав крем

Тъй! 🙂

EDIT 4:

Още някакви промени, разбира се 🙂

Вече всичкото брашно е пълнозърнесто.

Не се страхувайте да добавите 0.5-1чл млян черен пипер към останалите подправки! Следващия път, освен това, ще добавя и лют червен пипер / чили на прах. Също, много добре влиза и сокът от 1 портокал, вместо само кората.

Кремът, за да контрастира хубаво с горещите подправки на кекса, може да бъде “охладен” чрез малко сол и лимон. За целта направих следното:

– Разбих 3 броя пълномаслено крем-сирене Филаделфия
– Добавих 250 грама размекнато масло
– Добавих 5 пакетчета ванилова пудра захар (това сигурно са поне 4 чаши)
– Добавих сума ти прахчета ванилия
– Около 2чл сол
– Сокът на 1/2 лимон (може и цял)

От това всичкото се получи много хубав и плътен ванилов крем, който едновременно допълваше спайси блата, но и контрастираше с него. И всичко изглеждаше ей така: