бъдещи куукиs

Имам идея да направя типични хамьерикън чоклит чип куукиs, но в малко поомуйчен вариант.

Обаче знам, че утре (и другиден) сигурно ще ме мързи, или ще си намеря други занимания.

Затова ще опиша рецептата тук, ще предупредя, че не е изпробвана, и ще се надявам, че някой ще има смелостта да я изпробва преди мен. Ако ли не, някой хубав ден ще си я тествам сам.

Продукти:

– 250гр масло
– 2ч тъмнокафява захар
– 2 яйца
– 1/2чл ванилия
– 1/3чл канела
– 1/3чл джинджифил
– 1/3чл индийско орехче
– 1.5ч брашно
– 1/2чл сол
– 1/2чл сода
– 1/2чл бакпулвер
– 1сл олио (зехтин)
– 2ч сурови бадеми
– 1ч натурален шоколад натрошен на парчета колкото фъстъци
– 1/2ч сушени червени боровинки

 

Приготовление:

Първо, трябва да се подготвят 2 по-особени неща:

1) Вместо масло, идеята ми е да се ползва beurre noisette. Не знам как се казва на български. За целта, маслото се слага в по-дълбок тиган с дебело дъно и на средносилен котлон се разбърква с дървена лъжица. Ще се разтопи, ще заври и в един момент дори ще се запени. Целта е маслото да стане бистро и златисто, като се утаят малки, кафеникави парченца. Тогава ароматът му е някак карамелен. Обикновено това се случва веднага след като поспадне пяната. Не трябва да се оставя много по-дълго, защото лесно изгаря. Излива се в друг съд и се оставя да се поохлади.

2) Бадемите се изпичат във фурната за около 10-12 минути на 175 градуса. Половината (1ч) се натрошават на едро, а другата половина (1ч) се слагат в кухненски робот (приставка метален нож) заедно със солта и олиото, и се разбиват, докато се получи каша.  Целта е да се получи бадемов вариант на фъстъченото масло. Да, бадемово масло 🙂

След като сме готови с тези неща, вече можем да забъркаме тестото.

Маслото се разбива със захарта, добавят се яйцата, бадемовото масло и ванилията. С миксер най-удобно.

Отделно се омешват брашното, солта, содата, бакпулверът, канелата, джинджифилът и индийското орехче.

После двете смеси се комбинират и се омесват хубаво. Тук вече може би е най-добре с дървена лъжица.

Накрая се добавят едро натрошените бадеми, шоколадът и боровинките.

Тавата се постила с хартия за печене. Фурната трябва да е на 175 градуса.

Ако тестото е по-гъсто, оформят се топчета с размер на орехи, поставят се на около 3см едно от друго и леко се натискат с вилица, за да се посплескат.

Ако е по-рядко, изсипват се купчинки чрез супена лъжица, пак на около 3см една от друга, и леко се заравняват отгоре с вилица.

Слагат се във фурната и се пекат около 12 минути.

Изваждат се и се оставят 3-4 минути да останат в тавичката, преди да бъдат преместени – чрез шпатула – в равна чиния.

Там се оставят да изстинат хубаво, за да стегнат.

 

EDIT:

Направих ги. Ама не съвсем същите. Използвах само 1/3 от посоченото количество бадеми и не ги пекох. Останалите 2/3 бяха равни количества тахан и мюсли. И тъй като маслото се оказа “деликатес”, не се получи beurre noisette.

Стават :-)
Стават 🙂

А, да, сложих и 1/2чл люто чили, но се усеща почти подсъзнателно…

#пакям

Лятото тормозех хората в туитър и инстаграм (и може би фейсбук) с разни снимки на храна.

Голяма част от тях имаха хащак (hashtag) – #пакям

Лошата новина е, че пак започвам да #пакям. От понеделник. Е, всъщност от вторник, защото измъчвам любителите на правилно хранене, като се храня през ден (някаква вариация на Intermittent Fasting, за която и преди съм писал).

Мисля, обаче, че почти никой не разбра какво стои зад хащака #пакям. И за целта е нужно кратко обяснение.

 

Първо, да обясня #пакям произлиза от “пак ям” и беше предложено почти едновременно от двама независими човека – единият в туитър, другият в инстаграм.

Второ, #пакям не се произнася “пак ям”, защото всъщност е глагол, който се спряга както следва:

аз пакям
ти пакяш
той пакя
ние пакяме
вие пакяте
те пакят

Ударението, както може да се предположи, пада върху а.

Трето, #пакям всъщност използвам единствено когато спазвам хранителен режим.

Ти да видиш! (u2c!)

Да. Гениалната идея е, че с този хащак споделям всичко, което ям, когато спазвам режим. По този начин успявам да следя какво и колко ям, а и разни тормозители в туитъра не ме оставят на мира и постоянно ми дуднат, че много нагъвам. И се получава така, че ограничавам яденетата между яденетата – ония дребни нещица като сникърси, шоколади, ядки и други, които се оказаха доста сериозен участник във формирането на моите 100 килца. А и по-често избирам малка пица, вместо голяма. И т.н.

 

И може би е удачно да си призная какъв е режимът, така че да имам свидетели когато/ако го нарушавам:

Както споменах по-горе, в понеделник, сряда и петък не ям. Пийвам си кафе, чайче и вода.
Вторник и четвъртък ям, като се старая да са поне 3 пъти, но не ям нищо сладко и избягвам прекомерните количества въглехидрати, като пиците.
В събота ям всичко! Това е денят, в който не #пакям.
В неделя – не съм си определил правило. Wildcard Day. *

Изключения (въпреки че ще гледам да ги сведа до минимум):
– ако вечерям вкъщи, а там вече нещо е сготвено, ще го ям, ако ще да е баница
– ако баба е направила торта/парфе/тутманик/тиквеник/баклава/etc.
– ако е празник и някой нястоятелно ме черпи

🙂

 

И така. Това е за #пакям 🙂

Простичко и дразнещо!

 

Грух!

обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

неочаквано добра комбинация

Приказвахме си преди време с една от най-близките ми приятелки за очевидното – кафе, мляко и захар е твърде позната комбинация, за да бъде неочаквано добра. Напълно очаквана е, както каза тя. А моето лично мнение е, че даже не е толкова добра – аз мойто кафе не го цапам. Или ако го цапам, не му викам кафе, а карамелено фрапучино, канелен залез, или нещо друго такова изкилиферчено по кофишопски.

А преди малко ми хрумна, че мога да си направя мой собствен списък с неща, които аз смятам за истински неочаквано добри комбинации.

 

– Нутела със солети (потапяш и вадиш – само вертикално!)

– Макдоналдски сладолед загребван с макдоналдски картофки

– Карамелен сладолед сервиран с хрупкаво, шоколадово мюсли (по-скоро cereal)

– Най-обикновен сметанов сладолед с натрошена тахан халва

– Портвайн, червени боровинки и синап

– Шоколад, карамел и морска сол

– …

 

Ще добавям още.

Приемам идеи!

мегабързи пълнени чушки

Това е специална рецепта от гост-готвач.

Гост-готвачът е баща ми, който е един много креативен човек. Комплексен мислител. Комбинативният му подход към кулинарията е неповторим и е признат от цялото семейство, че и даже от някои приятели и познати.

Вместо да описвам по стандартния начин – първо подробен списък с продукти, а после процедура по приготвянето, смятам да опиша нещата по начина, по който той действа, когато приготвя своите страхотни мегабързи пълнени чушки.

Първо, и много важно, взимате една чушка.

Въпрос на вкус, но аз най-много харесвам хубавите зелени чушки тип сиврия.

сиврия
сиврия

Най-добре да е по-дълга и по-дебела, иначе се пълни доста по-трудно.

Измивате чушката хубаво.

След това внимателно отстранявате “дръжката” и “капачето” – общо взето, отхлупвате я, за да имате удобен отвор за пълнене. Ако е по-едричка, както посочих по-горе, отворът за пълнене ще е достатъчно широк и удобен.

Разбира се, изчиствате чушката и от семената, иначе само ще пречат.

Обикновено хората пазят капачето, но при тази рецепта не е нужно, така че можете да го изхвърлите.

Така, вече имаме добре подготвена за пълнене зелена чушка сиврия.

 

Сега взимате далновидно закупеното кебапче на скара (можете да купите от повечето пазари, или някоя квартална скара-бира).

кебапче
кебапче

Ей като това отгоре.

Взимате, значи, кебапчето и го набутвате в чушката.

В повечето случаи, част от него ще остане да стърчи извън сиврията – именно затова не е нужно да пазите капачето.

 

И сега:

Хващате чушката с острото надолу, все едно е фунийка сладолед…

И ръфате 🙂

 

Нямам снимки, защото докато се сетя да опиша тази гениална рецепта, изядохме всичко. А горните снимки взех от интернетя.

 

EDIT:

Направих снимка. Позата е победоносна, с високо вдигната ръка 🙂

Бърза пълнена чушка
Бърза пълнена чушка

 

– – –

Снимките са директни URL-та от kotkata.com и ivesto.eu. Не съм запознат със самите сайтове, но снимките ми свършиха чудесна работа. Благодаря!