социалният експириънс “раклет”

Първо ще се оправдая – социален като в social (network): споделяне, шерване, you know, the works.
А експириънс – защото тази думичка е толкова по-богата от българските си преводи.

Оправдах се, продължавам с важното.

Искам раклет!  Може и да се срещне под името raclette 🙂 Ама не сиренето, а скаричката. Грила. Печката. За незапознатите, това е едно много симпатично устройство за приготвяне на храна, от швейцарски произход.

По-готиният брат на фондюто.

раклет
раклет (снимка: Benjamin Jopen)

Както се вижда в снимката, туй устройство има горно и долно ниво. Горното ниво е една плоча, под която (ама точно под нея) има нагреватели (или реотани). Долното ниво пък служи за поставяне на едни чинийки (мини-тиганчета). Идеята е, че на горната плоча могат да се запекат разни зеленчуци и мръвки, а в тиганчетата се разтапя самото сирене раклет. Или някакво друго сирене.

Разбира се, този уред предразполага към експерименти. Това е една от причините да ми е толкова любим. Слагаш си 10 купички на масата, в които има различни продукти – сирене, кашкавал, шунка, яйце, царевица, гъби, маслини, пеперони, чушки, лук… След което си избираш кои от тях искаш да сложиш в тиганчето си, монтираш тиганчето в раклета и чакаш да се позапекат нещицата.

Нещо като пица по желание без тесто. Кефче на резенчета!

Но най-готиното на раклета, поне за мен, е фактът, че това не е просто уред за готвене. Не е скара, или печка, или грил. Няма един основен готвещ.

Не.

Раклетът е социално гастрономическо устройство. Раклет с 6 тиганчета е супер готин начин шестима приятели да изживеят кротката си, домашна вечеря. Винце или биричка, музика или филм, 10 купички с разнообразни продукти, хубава музика… и един раклет на средата на масата, около който си готвим заедно.

Раклетът е малко домашно събитие waiting to happen 🙂

И преди съм казвал, че най-хубавото на храната е това, че можем да я споделяме. Яденето е социално явление. (Храненето е биологическо.)

И друго предимство има. Тиганчетата не са много големи, което означава, че храната се приготвя на сравнително малки порции и се яде по-бавно. Което е предпоставка да ядем по-малко, както и да си общуваме, докато чакаме кашкавалчето да се разтопи под реотаните.

А ако някой все пак настоява за хляб, може да си го гарнира с хумус, тиросалата, баба гануш, кьопоолу, лютеница, или просто масло с подправки.

Ама хубаво звучи, а?

🙂

2 Replies to “социалният експириънс “раклет””

  1. Ти много хубаво ни го описа, но като ти дойде в къщата, някак си е редно да направиш едно социално събитие с вход 5лв. (все пак труд, продукти :)) и да дойдем да дегустираме. 🙂

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.