чревоугодия – Page 17

14 March 201317 May 2015

агнеса

Сигурно всички познаваме ароматните орехови ромбчета с хрупкавата жълтъчено-захарна коричка…

Имам си една бабина рецепта, в която има съвсем малко брашно, което съвсем спокойно може да бъде и пълнозърнесто. А захарта може да бъде кафява, ако това ще успокои съвестта на по-диетизираните лакомници.

Прави се много лесно, мирише страхотно, а като престои поне 12 часа е дори по-вкусна!

Продукти:

– 2чч ситно смлени сурови орехи (в кухненски робот е най-лесно)
– 250гр масло (не “деликатес”)
– 2чч пудра захар (може да е кафява, но нека бъде пудра)
– 1/2чч брашно (пълнозърнесто)
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– ванилия
(по желание – бакпулвер, но аз предпочитам без)

Приготовление:

Орехите се смилат колкото се може по-ситно.
Омешват се с брашното, бакпулвера (ако ползвате), ванилията (ако е суха; ако не, добавете по-късно в течната смес).
Разбивате маслото с 1чч захар. Маслото може да е меко (стайна температура), или разтопено – все едно.
Омешвате хубаво ореховата смес и захарно-маслената.
Разбивате 4-те белтъка на сняг – първо бавно с миксера, като постепенно ускорявате.
Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като хубаво разбърквате с лъжица след всяко добавяне, докато сместа стане хомогенна.

Добре е да използвате хартия за печене. Най-вероятно ще се получи добре и ако намазните тавичката и поръсите с брашно. Повярвайте ми, много е гадно когато ти залепне агнесата, тъй като е един от най-вкусните сладкиши.

Също, добре е сместа да запълва тавичката с дълбочина около 1-2см, тъй като целта не е да се получи дебел и пухкав блат.

Печете на 175 градуса за около 40 минути.

Приготвяте крем от 4-те жълтъка, като ги разбивате хубаво с втората чаша пудра захар, на висока скорост, с миксера, докато се получи почти бяла, плътна смес. Въпросният крем се намазва равномерно върху още горещия блат.

В най-добрия случай, оставяте агнесата да почива 12 часа – по този начин кремът стяга, но остава леко гумен и много приятен. Ако ли бързате, върнете сладкиша във фурната, на 50 градуса, и оставете 10-15 минути. По този начин кремът става по-твърд и ронлив, но все толкова вкусен.

Enjoy!

P.S. Още една агнеса спретнах за моите любими @Purple__People 🙂

Това остана от агнесата :-) — Това остана от агнесата 🙂

17 February 201317 February 2013

брауни без брашно

Това е невероятното брауни, което the one and only @napogua прави понякога. Рядко. Твърде рядко.

Моето не се получи толкова добро, колкото нейното. Страхотно е, признавам си най-скромно, но не е невероятно. А нейното е.

И когато се обадих да я питам защо, аджеба, нейното брауни е по-невероятно от моето, тя каза – “Любов”!

Ей, начиии!

Та ето сложната рецепта за чудното браУни:

Продукти:

– 200гр масло
– 200гр шоколад (натурален най-добре)
– 400гр захар (ползвам мусковадо)
– 4 яйца
– 200гр лешници (натрошени до размер по желание)

Приготовление:

Маслото и шоколадът се разтопяват заедно на водна баня. Мирише и изглежда страхотно.

Преодолейте желанието да изядете горещия шоколад!

Разбийте яйцата и захарта.

На тънка струйка добавяйте шоколадовата смес към яйцата, докато разбърквате постоянно.

Накрая добавете лешниците и разбъркайте всичко.

Изберете тавичка, в която дълбочината на сместа да е между 1 и 2см, не много повече.

Печете на 180 градуса около 20 минути.

И ако сте като мен, разтопете още 50-60гр масло, в тях още 70-80 грама шоколад и залейте/намажете браунито, докато е още горещо.

Нарежете…

И да знаете, че няма по-вкусно нещо от горещо брауни със сметанов сладолед! 🙂

1 February 2013

вегетарианска мусака

…ама без патладжан.

Защото всички знаем мусаките, които се правят с патладжан и/или тиквичка.

Само че в тоя случай измислих псевдо-кайма.

Случи се, че нашият уважаем @Karakonjol бил обещал на своя колежка да направи мусака, но въпросната девочка била вегетарианка. Лоша работа, щото той прави страхотна мусака, ама с кайма. Разбирам го, аз също изпитвам затруднения да се храня без месо.

Първо наистина щях да използвам патладжан и/или тиквичка, само дето в удобните магазини не открихме такива екстри, а някак ни домързя да ходим до истински магазин – та това си беше разходка за поне 45 минути (отиване-пазаруване-връщане).

Затова направих друго – измислих псевдокайма, в която няма соя. Всичко, освен каймата, е рецепта на гореспоменатия горски индивид. Каймата си е мое творение пък!

Продукти:

– 1/2 (до 2/3) консерва зрял червен фасул (kidney beans)
– 1/2 буркан зелен боб
– 1 зелена чушка
– 1 среден морков
– 1 глава лук
– 1 консерва домати (на кубчета)
– 3 картофа
– кимион (нещото за кебапчета, не за соленки – може и ким да е)
– червен пипер (лют най-много обичам)
– черен пипер
– сол
– олио
– кисело мляко
– яйце

Приготовление:

Запържват се картофите, после се подреждат в йена и чакат кротко другите неща.

Червеният боб се намачква с вилица, зеленият боб се нарязва много ситно, а чушката и морковът се настъргват на ситно ренде. Добвавят се подправките – може даже и риган. После се омешват заедно и се донамачкват с вилица. И заприличват изненадващо много на кайма (в зависимост от чушката, може и да изглежда леко зеленясала).

Запържва се лукът.

Добавя се “каймата” да се позапържи.

Когато се е позапържила (то си личи), се сипват доматките и се оставя леко да покъкрят.

Изсипва се каймата върху картофите, добавя се малко вода и йената се слага във фурната, първо на долен реотан, за да се готви. Не съм сигурен колко време или на каква температура – карайте класически и на око 🙂

Към края се пуска и горен реотан, за да се позапече мусаката и да направи коричка.

Яйцето и млякото се разбиват, залива се мусаката и се допича.

Воала – изглежда като истинска, има вкус доста подобен на истинска, ама е фалшива 🙂 🙂 🙂

Вегетарианска мусака, courtesy of @Karakonjol, ама с моя помощ

Всъщност, въпросната кайма много успешно може да се ползва и като някакъв дип, или пък като част от продуктите за фахитас.

Особено ако се ползва повечко лют червен пипер, а към голямата чушка се добавят и 1-2 наситнени люти чушлета…

Mahlzeit!

27 January 201317 December 2015

нещо шарено и люто

Мойта мамка прави една страхотна салата, която днес беше обогатена с още няколко идеи.

Не е никак сложна, но за сметка на това е супер вкусна. И особено customizable.

Продукти:

1 краставица
1 червена чушка
1 морков
1 зелена чушка (а може и жълта)
2 люти (ама люти!) чушлета
2-3 скилидки чесън (или много повече)
1 връзка магданоз
1/2 връзка копър
1 ябълка
пресен джинджифил (колкото едър орех)
1 лъч звездовиден анасон, стрит в хаванче
плодов оцет (ябълков, вишнев, малинов…)
олио (зехтин, ленено, орехово…)
щипка сол

Приготовление:

Както се вижда, всичко е на око. Препоръчвам чушките да не са измислените, красиви зимни камби дето ги продават по големите вериги, щото със същия успех може да се ползват и пластмасови.

Всичко се наситня на дребни кубченца, ама наистина дребни. И като казвам всичко, това включва дори стъблата на магданоза и копъра. (Някой път ще сложа и стръкове целина, да видим…) Единствено джинджифилът и чесънът може да се стрият, а лютите чушлета да са на ултрафини кубчета (или ситно ренде).

После се слагат подправките (на око и на вкус), залива се с оцет (на око и на вкус), разбърква се хубаво, и се добавя олиото (на око и на вкус).

Аз си признавам, че обичам с повечко оцет, повечко чесън и повечко люти чушлета 🙂

Салатата е най-вкусна когато попрестои малко.

И на всичкото отгоре, може да се добавят/отстраняват продукти по желание. Дори само с краставица, чесън и оцет, пак е много вкусна.

27 January 201327 January 2013

меденоябълковоморковени

Куукиs. Отново. Аз така като хвана нещо и се окаже, че го умея, после го ръчкам докато не ми писне.

И с музиката съм така.

В тоя ред на мисли, поздрав с

А иначе, да разкажа какви куукиs сътворих днес.

Медено-ябълково-морковено-мюслести 🙂

Продукти:

– 1.5ч брашно
– 1.5ч мюсли (или овесени ядки, или друго такова нящу)
– 1.5чл бакпулвер
– 1/2чл сол
– пресен джинджифил, колкото орех – настърган/наситнен
– 1чл сушен джинджифил
– 1.5чл канела
– 1/2чл индийско орехче
– 1-2 лъча звездовиден анасон, стрити в хаванче
– есенция “ром”
– 1/2ч стафиди
– 1 ябълка, нарязана на кубчета с размера на фъстък-дo-бадем
– 1 по-едричък морков, настърган на ситно
– 1 яйце (големшко)
– 1ч мед
– 1ч олио
(100% ще е супер да се добавят орехи, бадеми, или други ядки, но нямах)

Приготовление:

Нека фурната се загрява на 175 градуса, с вентилатор.

В голяма купа се омешват брашното, мюслите, бакпулверът, солта, сушеният джинджифил, канелата, индийското орехче, анасонът, стафидите.

В друга купа се разбива яйцето с олиото, после се добавят медът и есенцията, и се доразбива.

Към мокрите съставки се добавят сухите, като се бърка, докато хубаво се омешат. С миксер е ок, въпреки че може да му стане трудничко.

После се добавят пресният джинджифил, ябълката и моркова, и цялата смес хубаво се разбърква с дървена лъжица.

След като всичко е хубаво омешано, най-лесно е да се загребва от сместа с лъжица за сладолед и да се изсипват купчинки върху тавата – с хартия за печене – като се оставят по около 3-4см между купчинките. При мен се получиха по 9 купчинки на тава.

След това се притискат с вилица, за да се сплескат и разстелат – тази рецепта не е с масло и кукитата няма да се разпльокат самички.

Слагаме във фурната и печем около 15 минути. То им личи като са готови 🙂

Изваждаме, оставяме 3-4 минути в тавата, след което прехвърляме с шпатула в равна чиния.

Et voila! 🙂

Куукиs. Ябълково-морковено-стафидено-медно-мюслести.