Обичам те, какво да кажа друго…
Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.
Аз те обичам, шоколаде!
Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.
Нашата любов е пагубна…
Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.
Обаче
Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…
Той, този хром, ще убие любовта?
Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…
Но аз не искам! Не желая!
Обичам да те обичам, шоколаде!
По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.
С хапче!
Глът! И толкоз…
Не.
Отказвам.
Слаб съм, знам.
Но с тази слабост съм щастлив.
Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.
И браунито ѝ…
Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.
И суфлето ѝ…
И моите собствени шоколадови експерименти.
И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.
И така.
Казвам НЕ на тоя хром!
И продължавам напред.
Както казваш ти в това прекрасно четиво шоколада носи голямо щастие,и в същото време е такава слабост,от която няма начин да се освободиш лесно.Той привлича с неустоимия си аромат и вкус.Аромат на току що изпечен черен шоколад -приказно .
А бром? Виж, брома наистина убива любовта.
Хромът е бромът на шоколадовата любов 🙂
Ето обяснението защо ти/шестото ти чувство/организмът ти сте прави:
http://lichentrenior.com/milko-georgiev-pri-liuba-kulezitch/
@inaua – Тренирах при Милко преди време 🙂 Той ако чуе как говориш в защита на шоколадовия ми глад, ще те набие.
Това беше еманация на кифленската кретенизация.
@muiiio: Така ли? Извинявам се, не знаех, че си запознат и че неправилно се изразявам – исках да подчертая, че има защо да обичаме шоколада. Разбира се, въпроса за количествата е друг…
@inaua – Аз само се закачам леко 🙂 А аз с Милко съм съгласен в едно нещо: има разлика между ядене и хранене. Проблемът ми е, че при мен яденето е много важно, защото имам емоционална връзка с храната. Което той приема за проблем (а може и да е прав), но аз приемам за слабост, която ме кара да се чувствам добре 🙂
@muiiio: Няма защо да “се закачаш”. Истината си е истина, независимо дали ни харесва, нали така. 🙂 Аз смятам, че той със сигурност е прав, но уви и при мен емоционалната връзка е твърде силна…
@mitakka: Благодаря ти за коментара! Доста късно разбрах какво съм направила. Добре, че има хора като теб, защото иначе тази тенденция никога няма да свърши…