обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

10 Replies to “обичам те”

  1. Както казваш ти в това прекрасно четиво шоколада носи голямо щастие,и в същото време е такава слабост,от която няма начин да се освободиш лесно.Той привлича с неустоимия си аромат и вкус.Аромат на току що изпечен черен шоколад -приказно .

  2. @inaua – Тренирах при Милко преди време 🙂 Той ако чуе как говориш в защита на шоколадовия ми глад, ще те набие.

  3. @muiiio: Така ли? Извинявам се, не знаех, че си запознат и че неправилно се изразявам – исках да подчертая, че има защо да обичаме шоколада. Разбира се, въпроса за количествата е друг…

  4. @inaua – Аз само се закачам леко 🙂 А аз с Милко съм съгласен в едно нещо: има разлика между ядене и хранене. Проблемът ми е, че при мен яденето е много важно, защото имам емоционална връзка с храната. Което той приема за проблем (а може и да е прав), но аз приемам за слабост, която ме кара да се чувствам добре 🙂

  5. @muiiio: Няма защо да “се закачаш”. Истината си е истина, независимо дали ни харесва, нали така. 🙂 Аз смятам, че той със сигурност е прав, но уви и при мен емоционалната връзка е твърде силна…

  6. @mitakka: Благодаря ти за коментара! Доста късно разбрах какво съм направила. Добре, че има хора като теб, защото иначе тази тенденция никога няма да свърши…

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.