за баницата

Една от българските мантри, успоредно с “красиви българки, кисело мляко, сирене и домати” или пък “ами то няма за кой друг да гласувам!” е:

Не е виновен тоя, който яде баницата, а оня, дето му я дава.

Повтаряме я постоянно, някак пресметливо, някак заядливо, дистанцирано едно такова, деперсонализирано. Жужи почти монотонно тази мисъл, излъчвана от колективното съзнание на силно индивидуализираното беге-народонаселение, баницобленуващо.

Пък ако може да е с истинско сирене – хептен!

Тая поговорка е оправдателна. Компромис със съвестта. Добродушна прошка. То не друго, ами някой ден може наш ред да дойде от баничката да чупнем, та… Ами кои сме ние сега да съдим? Като ти дават баница – еж! Като ти дават сирене – еж! Като ти дават яйца, масло, мляко – еж, бре! Като ти дават работа… е, айде, добре, това може на друг да отстъпиш!

И така, баницоядът е оправдан вовеки. Той не е виновен, той дори е далновиден!

Или просто омекотяващ евфемизъм за “опортюнист”. То щото тая вносна дума тогава не я е имало, когато са измислили поговорката, че и концепцията сигурно е била чужда… Ама сега я знаем, не я ли? Ми хайде да си я поползваме, тази мръсна, капиталистическа чуждица!

Въпреки че тарикатлък и тогава си е имало…

Далаверки рéдиме, пачки брóиме… Друго си е, брат (тва е новото “баце”), да не си мръднеш пръста, а куп пари да взимаш! Миналата седмица случайно дочух един разговор:

Едно приятелче бачка в ДАНС. То неговото не е работа, по цял ден си чеше топките, а какви пари зима! Що не се пробваш и ти?

Така де, Ди Америкън Дрийм пасти да яде на фона на Българския Блян! Ония, завалиите, са ги научили, че могат да постигнат (!!!) живота с хубавата къща, трите деца, кучето, двата автомобила, задния двор и басейнчето. Вместо да ги научат, че може да изядат баницата, а не да я месят, точат, или пекат!

Едва ли не, ти ако си тъп и купиш яйца, брашно, масло, мая и даже сирене, па вземеш, че замесиш едно тесто, па го оставиш да втаса хубаво, па го наточиш на тънки-тънки кори, па го наръсиш с яйченца и сиренце, па го завиеш, па в кръгла тава го сложиш, па с масълце накапеш, па с жълтъцинамажеш, па в печката го изпечеш… накрая някой друг ще ти омете баничката, а ти си прост, че изобщо си се захванал с тая трудна работа.

Трябва да бъдеш оня, дето яде.

То щото те са различни хора.

Или си единият, или си другият.

 

(И изобщо няма да се впускам в размисли и емоции над казуса Fibank & GCN, хинт-хинт!)

15 Replies to “за баницата”

  1. Аз съм си го казал:
    “Ние сме на юг и на изток. Уж по правило тия общества са по-близки до колективизма. А защо, тогава, сме такива нагли индивидуалисти?”

    🙂

  2. Индивидуалистът възприема околната среда като хомогенна: “аз съм остров и имам еднакво отношение към всички външни фактори”.
    Колективистът съставя концентрични кръгове от свои, по-свои, чужди и враждебни външни фактори. И се опитва да се намести в даден колектив или да привлече някого в inner circle.
    Няколко примера: министър, магазинер, селски бияч, полицай, колежка от офиса. Всеки от тях може:
    1. Да се отнася еднакво със всички, които някога среща, въз основа на своите разбирания/морал, ако е индивидуалист.
    2. Да базира своето отношение към света и хората според една йерархията от колективи: “мои хора”, “потенциално мои”, “цървули”, “врагове”. Където колектива е по-важен от Свръхегото на разбиранията и морала.
    Къде според тебе са министъра, полицая, колежката?

  3. Плаващ колективизъм, тогава – защото отношението спрямо концентричните кръгове се променя с условията и обстановката. А и не това е основната темата на текста ми 🙂

  4. Btw, дали можеш да ми препоръчаш книги или текстове на тема колективизъм/индивидуализъм?

  5. Ми, прав си, какво друго да кажа. Улових се, че и аз използвам тази поговорка понякога. Макар че ми се иска да мисля, че не я използвам /даже и подсъзнателно/ с тази цел, за която ти говориш. Не знам дали съм остров или част от някакъв кръг, но написаното по-горе предизвика концентрични кръгове в мен…в езерото/блатото/вира на моята душа… 🙂 Пък да видим какво ще стане…

  6. Мили приятелю,В географското понятие България баница могат да хапват само бандюгите, а те са управляващи и опозиция обединени под девиза ” Съединението прави силата ” и това ще бъде до деня “Х”, в който ден покорното общество ще каже: “Стига!”

  7. но смисълът на поговорката е друг. неморални/глупави хора винаги ще има. грешката е в тия, които дават достъп до баницата на такъв тип хора.

  8. Хелън, ясно е, че не говоря за онова, което би трябвало да означава, а за начина, по който бива тъклувана 🙂

  9. ами, мисля, че съм искала да кажа, че не съм съгласна с теб 🙂 (че така се тълкува)

  10. ама аз и с “лошата доброта” не съм съгласна – така че everything makes sense
    от друга страна, ти ми се сърдиш, когато съм лоша 🙂

  11. Аз се ядосвам, когато ми се струва, че си несъгласна на въпреки 🙂 Колкото до баницата, участвах в спор, в който беше използвана точно по “моя” начин, което на мен ми стига.

  12. разбирам. има такива мнения / отношения. и аз имам такива наблюдения. просто аз не разсъждавам така. общувам си с хора, които не разсъждават така. на мен това ми стига за да не я възприемам по този начин и да не се настройвам негативно целокупно към всички.
    днес вече ме ядоса приятел, който някакси е станал мнителен към човешката природа… а едно време не беше. направо ми каза: “много надценяваш хората” 🙂

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.