за баницата

Една от българските мантри, успоредно с “красиви българки, кисело мляко, сирене и домати” или пък “ами то няма за кой друг да гласувам!” е:

Не е виновен тоя, който яде баницата, а оня, дето му я дава.

Повтаряме я постоянно, някак пресметливо, някак заядливо, дистанцирано едно такова, деперсонализирано. Жужи почти монотонно тази мисъл, излъчвана от колективното съзнание на силно индивидуализираното беге-народонаселение, баницобленуващо.

Пък ако може да е с истинско сирене – хептен!

Тая поговорка е оправдателна. Компромис със съвестта. Добродушна прошка. То не друго, ами някой ден може наш ред да дойде от баничката да чупнем, та… Ами кои сме ние сега да съдим? Като ти дават баница – еж! Като ти дават сирене – еж! Като ти дават яйца, масло, мляко – еж, бре! Като ти дават работа… е, айде, добре, това може на друг да отстъпиш!

И така, баницоядът е оправдан вовеки. Той не е виновен, той дори е далновиден!

Или просто омекотяващ евфемизъм за “опортюнист”. То щото тая вносна дума тогава не я е имало, когато са измислили поговорката, че и концепцията сигурно е била чужда… Ама сега я знаем, не я ли? Ми хайде да си я поползваме, тази мръсна, капиталистическа чуждица!

Въпреки че тарикатлък и тогава си е имало…

Далаверки рéдиме, пачки брóиме… Друго си е, брат (тва е новото “баце”), да не си мръднеш пръста, а куп пари да взимаш! Миналата седмица случайно дочух един разговор:

Едно приятелче бачка в ДАНС. То неговото не е работа, по цял ден си чеше топките, а какви пари зима! Що не се пробваш и ти?

Така де, Ди Америкън Дрийм пасти да яде на фона на Българския Блян! Ония, завалиите, са ги научили, че могат да постигнат (!!!) живота с хубавата къща, трите деца, кучето, двата автомобила, задния двор и басейнчето. Вместо да ги научат, че може да изядат баницата, а не да я месят, точат, или пекат!

Едва ли не, ти ако си тъп и купиш яйца, брашно, масло, мая и даже сирене, па вземеш, че замесиш едно тесто, па го оставиш да втаса хубаво, па го наточиш на тънки-тънки кори, па го наръсиш с яйченца и сиренце, па го завиеш, па в кръгла тава го сложиш, па с масълце накапеш, па с жълтъцинамажеш, па в печката го изпечеш… накрая някой друг ще ти омете баничката, а ти си прост, че изобщо си се захванал с тая трудна работа.

Трябва да бъдеш оня, дето яде.

То щото те са различни хора.

Или си единият, или си другият.

 

(И изобщо няма да се впускам в размисли и емоции над казуса Fibank & GCN, хинт-хинт!)