нещастие и потенциал

Много сме нещастни.

Тръшкаме се, щото не сме щастливи, бе!

Разбира се, когато се сравняваме с горките етиопци, или с бедните непалци, или с жителите на някоя дълбока китайска провинция, винаги осъзнаваме, че всъщност… май биваме. Ама все пак, знаем, че така не е хубаво да се мисли. По-добре да гледаме напред и нагоре, и да знаем какво желаем, какво можем да получим, отколкото да се сравняваме с още по-големи нещастници. Щото иначе значи, че сме се отказали да мечтаем, нъл тъй?

Но ето на, този начин на мислене, който би следвало да ни причини щастливост, се оказва тъжно безрезултатен.

И все пак, нали сме европейци? И то важни – на кръстопътя между Европа и… Азия? Турция? Русия? … Абе на кръстопът сме, някакъв, важни сме!

И щото нали сме европейци, трябва да живеем по европейски!

По разните телевизионни шоà, където разни обикновени люде се съревновават (със себеподобни, или със съдбата) за разни пари, редовно се случва някой да не вземе голямата печалба.

И какво си казва неспечелилият индивид?

“Ей, мамка му и прасе, изгубих 10,000 лева.”

(А това са си 5,000 евро, кажи-речи!)

 

Ей там е голямата драма. Непечалбата = загуба.

Проблем с възприятията.

Обаче… За да изгубиш нещо, трябва да си го имал. Изработено, спечелено, наследено, все едно – трябва да ти е принадлежало.

 

Ами ето затова сме нещастни – зщото приемаме потенциала за добрър “европейски начин на живот”, тази европейска инкарнация на вездесъщия “америкън дрийм”, за реалност, даденост, истинскост и т.н.-ост.

 

Казвал ли съм, че “потенциал” е гадна думичка?

Едно време учителките викаха мама и тате на родителските срещи, за да им кажат “Умно е момчето, има страхотен потенциал… но… не учи!”

Потенциал = нещо, което не е. Ама пък би могло да бъде! Но не е.

 

Така и с потенциала за Европейския Живот на Българина.
Не е, ама можеше да е.

FML, right?

 

Потенциалът ще ни изяде главата.

Potential killed the Bulgarian.

Никво кюриозити, никъв кет!

 

В един малко по-друг ред на мисли, той потенциалът и връзки унищожава. Потенциалните пропуснати ползи от това да бъдеш с гадже А, което не е толкова секси/умно/добро/мило/умело/богато/etc. колкото гадже Б, което пък е по-скоро видение някъде в евентуалното бъдеще…
И да приемеш да си с гадже А в настоящето = да се лишиш от потенциалното гаджество с персоната Б някъде в бъдещето и от потенциалното ви съвместно перфектно щастие…

 

Имаше някаква мъдрост – да променим онова, което можем, и да приемем онова, което не можем да променим…

Тя пропуска нещо важно: какво си мислим, че можем да променим, та да знаем какво ще ни се наложи да приемем.

 

Пардон за неструктурирания rant, ама така ми дойде.

4 Replies to “нещастие и потенциал”

  1. нищо не ѝ липсва на мъдростта – тя казва и “дай ми мъдрост да различа кое мога да променя и кое – не” 🙂

  2. Ако имаме, разбира се, потензиал да го променим ….. 🙂

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.