за оставките

Вчера се заприказвахме за оставките. Политическите. И, както винаги, стигнахме до оная част, в която никой български (или балкански?) политик не подава оставка. Защото “това няма да промени нищо”, та вместо това той/тя ще продължи да работи, на досегашния си пост, за да “поправи” каквото има да се поправя.

Таратанци!

Няма да обяснявам, че никой никога нищо няма да поправи, защото и без това целта е друга.

Ние това много добре го знаеме!

Само ми се щеше да си окна тука по темата “Какво толкова ще промени една оставка?”.

Бъдещето, мили мои политици. Нашето към по-добро, Вашето – към каквото сте си постлали.

Как?

Не, няма да почисти Вашите лайна. Няма и да ги предотврати със задна дата. Но пък, ей така, инкрементално, итеративно, ще допринесе за предотвратяването на бъдещи осираници от страна на други Ваши колеги за в бъдеще. Защото ще им се налага да си опичат акъла не ex post, а ex ante. Ще покаже, че имате отношение към проблема и че поемате отговорност.

А, да, също да спомена – да изречеш “Поемам отговорността” не е същото като да поемеш отговорността. Ама никак не е същото!

От друга страна, неподаването на оставка демонстрира непоемане на отговорност и един различен вид отношение към съответния проблем – непукизъм, безразличие и равнодушие. И поставянето на Вас над нас. Дори и да можехте да поправите нещо, ако останехте на този пост, Вие вече сте компрометирани и адекватното Ви оставане там е немислимо. И е заявка, че въпреки тоталната Ви осирáция, Вие продължавате да смятате, че по-добри от Вас за съответния пост не съществуват.

Ами не.

Защо журналистите не им го натякват всеки път? ВСЕКИ ПЪТ? А просто си държат микрофона и кимат!

ОСТАВКАТА НЕ ОПРАВЯ МИНАЛОТО, А БЪДЕЩЕТО!

Махайте се!

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.