бананови палачинки

Докато си хортувахме по twitter-а как някои хора не ядем въглехидрати, млечни, житни и т.н. храни, christindim ми спомена една много готина идея – палачинки от яйца и банани.

палачинка
палачинка

Така де – не ям въглехидрати, ама послушах Петя (моят любим фитнес-инструктор – здрасти, Петя!) и Илфа (уел, хелоу-хелоу!) и вкарах един ден въглехидратно-нискомазнинно хранене, за “зареждане”, преди гадната тренировка крака. Която е след около 2 часа. Пъш!

Основната рецепта е доста простичка – 2 яйца на 1 голям банан, като бананът се смачква на каша, после се разбива хубаво с миксера с яйцата, et voila! Сместа може да стане по-гъстичка, но и без това тези палачинки приличат повече на американските pancakes, отколкото на френските crêpes – т.е., по-малки и по-дебели

Това, което аз направих, е да използвам 6 белтъка и 2 жълтъка, да добавя малко повече въглехидрати – 4сл брашно от елда, малко повече фибри – 4сл овесени трици, малко повече аромат – 4сл кокосови стърготини, и нещо по-интересно, просто ей така – 30гр спирулина cereal (използвах това – по-надолу в страницата, където пише “спирулина сереали”). Тъй като сместа се посгъсти, долях вода на око – достатъчно, че да се получи каша с гъстотата на плътна боза.

Тестото (това ли е правилната дума за тази смес?) се получи светлозелено и миришеше доста приятно – като бананова каша. Която обожавам!

фтигана
фтигана

Използвах чисто новия си тиган за палачинки, като го сложих на котлона и оставих да се загрее равномерно. В началото загрях на 3 от 9, но палачинките се получаваха сравнително бавно. После преминах на 4 от 9, но така огънят беше малко по-силен, отколкото бих предпочел. 3.5 от 9 би било чудесно, ама какво да се прави 🙂

Дори и когато ползвам тефлонов тиган, намачквам малко кухненска хартия и я напоявам с олио, като просто минавам с нея върху горещата повърхност на тигана преди всяка палачинка. След това изливам около 1 черпак от сместа и разнасям равномерно – но не покривам цялата повърхност на тигана, а оставям палачинката да е с диаметър по-малък от 20см. Това се налага, защото сместа задържа малко повече влага, а и е малко по-крехка, затова колкото по-голяма (и тънка) е палачинката, толкова по-трудно се обръща.

А, да, обръщах ги единствено чрез подхвърляне, защото наистина са твърде крехки и всяка шпатула ги смачкваше.

Малко са особени като краен резултат, тъй като повърхността е добре изпечена, но отвътре задържат повече влага от обикновени палачинки. Но пък бяха много вкусни!

Който иска – нека пробва! Експериментите си заслужават. Особено ако човек подходи към тях с очакването, че наистина не знае какво ще се получи 🙂

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.