рецепта – Page 9

19 January 2015

на кекса коричката

Когато ям кекс, най-много обичам коричката. Хрупкава… Крехка… И с хляба така. Позапеченка… Ароматна… Абе друго си е!

Тия дни правих сладкиш за имения ден на мама. Приготвих ѝ любимия ми шоколадов кекс с джинджифил, като към него добавих и ганаш от черен шоколад със сушени червени боровинки. Стана чудесен (естествено!), но коричката му беше върховна и ме наведе на една идея.

ЗАЩО да не направя подобно тесто, но от него, вместо кекс, да изпека само коричката на кекса? Така де! Шорткът. Нула фира… Идеално!

И тъй, запретнах ръкавите и със съвсем малки модификации взех, че спретнах бисквити. По-меки са от обикновени бисквити, по-твърди от обикновените меденки. Имат консистенцията на коричката на кекса.

Голям кеф!

Ето и рецептата 🙂

Продукти:

– 3/4чч бяло брашно
– 1/2чч какао
– 2-3чл (препълнени) джинджифил
– 1чл индийско орехче
– 1 бакпулвер
– 1чл сол
– 2 ванилийки
– 2-3чл разтворимо кафе
– 1/3чч течна сметана
– 50гр мусковадо
– 50гр палмова (кокосова) захар
– 40гр масло / кокосово масло
– 1/4чч орехово олио / шарлан
– 1 яйце

Приготовление:

– Сухите продукти се смесват и разбъркват заедно.
– Маслото и олиото се загряват, докато маслото се разтопи и сместа стане гореща.
– С горещата смес се залива захарта и се обърква добре.
– Горещата захарна смес се изсипва в сухата смес и се разбърква добре.
– Добавя се сметаната и се разбива с миксер.
– Добавя се яйцето и се доразбива с миксер.
– Фурната е предварително загрята на 170С.
– Върху хартия за печене се изсипват по около 1-1.5чл от сместа, през 2-3см.
– Пекат се 10-12мин. Първо ще се надуят, после ще се сплескат.
– След като се извади тавичката, оставяте да се охладят малко, преди да ги извадите чрез шпатула.

Да ви е сладко!

24 November 201424 November 2014

постно бабино бровни

Бровнито с крем от банан и фъстъчено масло

“Постно” може да се чете и vegan за по-чувствителните. Бабино, а не бабешко. Означава, че оригиналната рецепта дойде от едната ми баба, след което я хванах и малко ѝ извих ръчичките. На рецептата, това, не на баба ми.

Получи се нелошо нещо – аз опитах малко, но реакцията на онези, които все пак опитаха останалото е най-показателна. И ме радва.

Продукти:

– 1чч конфитюр (може и повече, даже може 2чч, аз ползвах вишнев)
– 1чч олио (ползвах орехово)
– 1чч захар (ползвах кокосова и кафява, но може каквато и да е)
– 3чч брашно
– 4сл какао
– 1 бакпулвер
– 1-2 шепи едро натрошени ядки (аз ползвах бадеми, може и повече)
– 2 банана
– 200-300гр фъстъчено масло
– 1чч пудра захар
– 1-2чл сол

Приготовление:

Експериментално "бабино бровни" с вишни и бадеми — Експериментално “бабино бровни” с вишни и бадеми

Бананите, фъстъченото масло, пудрата захар и солта се смачкват и омешват заедно, защото това е кремът за върху ~~браунито~~ бровнито.

Останалите продукти се смесват хубаво заедно. В зависимост от чашите, които ползвате (баба ми им вика “канчета”, а нейните канчета явно са малко по-малки от моите чаши), може тестото да се получи твърде гъсто. Ако стане така – сипвайте му вода и разбърквайте, докато сместа не заприлича на Нутела в топла стая. More or less.

Изсипете сместа в тава, достатъчно голяма, че сместа да е около 2-3см дълбока. И 4см не са драма. Всъщност и повече не е страшно – така или иначе, тестото отвътре трябва да остане поне леко глетаво.

Печете около час на 165-175С. За наша обща радост, тоя сладкиш носи на импровизации. Когато е готов, изважате от фурната и оставяте да се охлади. Когато е съвсем охладен, намазвате го с крема и оставяте да пренощува на хладно.

Когато е готов, връчвате го на някого, на когото сте обещали сладкиш преди поне година (клик върху снимката!)

Ако решите, че все пак бровнито е станало твърде дълбоко, защото сте имали прекалено малка тавичка за количеството смес, можете да разрежете блата хоризонтално и така да получите 2 по-тънки блата. Няма лошо! 🙂

Да ви е сладко!

8 September 20149 September 2014

по-лесната торта от моркови

Любимата ми торта от моркови не е много трудна рецепта, но е доста пипкава, а ако човек реши да я направи с всичките ѝ екстри (или дори да приготви пикантния ѝ коледен вариант), може да се озори.

Но реших да приготвя максимално лесна торта от моркови, за която трябват само 2 прибора – кухненски робот и тава за печене (най-удобно е с ринг за торта).

Обикновено описвам първо продуктите, а после приготовлението, но тук ще направя обратното, защото е много забавно.

Приготовление:

– Разбийте всичко в кухненския робот с металния нож до хомогенизиране (освен ядките и сушените плодове, тях добавете накрая и разбъркайте с лъжица).
– Печете около 40 минути на предварително загрята до 180C фурна.

Е, разбира се, накрая ще трябва да приготвите и крема – разбивате с миксер 2 Филаделфии, 1 масло, чаша пудра захар и кората на 1 лайм. Ако добавите 1/2чл сол и 1/2чл лимонтузу, няма да сбъркате. И намазвате блата, след като се охлади. И оставяте в хладилник, докато не дойде време да сервирате.

Продукти:

– 3-4 по-едри моркова (250-300гр)
– 1чч олио (ползвах орехово)
– 300гр захар (ползвах мусковадо)
– 4 едри яйца
– 300гр брашно
– бакпулвер
– подправки (ползвах ванилия, канела, джинджифил, индийско орехче, кардамон)
– по шепа ядки и сушени плодове (ползвах печен бадем, суров орех, червени боровинки)

1 September 201424 November 2016

храна за ангели със зелен чай матча и махлеб

Вече имам рецепта за храна за ангели, която общо взето не се различава много от настоящата. Предпочетох да не редактирам старата, а да напиша нова, за да не стане онзи текст твърде дълъг и с твърде много снимки, пък и сладкишът с матча и махлеб е достатъчно интересен, че да си заслужава нарочна статия.

Първо, ще представя главния протагонист в тази кулинарност – матчата. Най-просто казано, това е зелен чай на прах. Това е онзи зелен чай, който се използва за чаените церемонии. Матчата е много хубаво яркозелено, което не прилича на останалия зелен чай, който човек може да си купи. Това е, защото храстите, от които се прави този чай (нали знаете, че те са вид камелии?) се държат на сянка, което забавя растежа на листата, но пък увеличава концентрацията на хлорофил, което води до по-наситен зелен цвят. След като изсушат листата, мелят ги на фин прах, който после може да се ползва горе-долу както сме свикнали да ползваме какаото. Чудех се откъде да си набавям най-лесно матча, но вече има matcha.bg 🙂

А какво е махлеб? Това е една много приятна подправка, с аромат на нещо между череша мараска (нали знаете, Мараскино) и кайсиеви ядки (Амарето), с малко ванилия. Прави се от ядката на костилката на дива череша махалебка.

Колко ли сортове череши има?!

Не на последно място, допълнителен вкус и аромат се съдържат в захарта. Вместо класическата бяла кристална, която се използва при приготвянето на angel food / бял пандишпан, този път използвах кокосова. Тя се прави от смолата на цветовете на кокосовата палма, която се редуцира, докато се получи максимално гъста или твърда смес. Има много приятен аромат – подобен на мусковадото, но с малко по-осезаеми ядкови тонове.

Продукти:

– 12 белтъка
– 1чл лимонтузу
– 1.25ч кокосова захар
– 1ч бяло брашно
– 2сл матча
– 1сл махлеб
– ванилия (1 течна, или 3-4 прахчета)
– 1/3чл сол

Приготовление:

– Загрявате фурната на 175С.

– Разбивате всичките белтъци на гъста пяна. Ако използвате течна ванилия, тук ѝ е мястото.
– Добавяте лимонтузуто.
– Разбивате на още по-гъста пяна.
– Добавяте захарта малко по малко, докато разбивате на твърд, лъскав сняг. Тук сместа ще стане светлобежова.
– Отделно, смесвате брашното, матчата, махлеба и солта (ако използвате суха ванилия, тук ѝ е мястото), след което ги пресявате.
– Сега, поръсвате сухата смес върху белтъците с лъжица, и след всеки 2-3 лъжици разбърквате внимателно със силиконова шпатула.
– Баба ви все със силиконови шпатули си е бъркала тестото! Т.е., може и с каквото имате.

– Един от начините да се разбърква е като шпатулата влиза в средата на съда, после минава по дъното му в посока към външния ръб, накрая излиза по ръба, след което съдът се завърта леко и движението се повтаря.
– Когато всичката суха смес е омешана в течната, тестото ще стане плътнозелено и ще мирише доста приятно.
– Пресипвате сместа в един от онези съдове за сладкиш, които имат коминче по средата и печете 40 минути.
– Вадите, оставяте да се поохлади и изваждате готовия сладкиш.

Идейка: Вкусът и ароматът на този сладкиш са много силни, но си отиват страхотно с мляко – то омекотява зеления чай. Ако не ви се пие мляко, може да си приготвите някакъв крем – примерно класически cream cheese frosting (една Филаделфия, едно малко масло, една чаша пудра захар, може и малко лимонова кора – разбивате с миксер, et voila!).

Да ви е зелено!

27 August 201428 August 2014

аз не обичам сладко

Заглавието е подвеждащо.

Отчасти.

Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.

(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)

Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.

Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.

Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.

Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.

Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.

Защо пиша този текст?

След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!

Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.

Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.

Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.

Някои дори твърдят, че е полезно!