рецепта – Page 10

8 July 20149 July 2014

близкоизточна ерзацмусака

Може и квази, или псевдо…

Въпреки че по-точно е “нещо като мусака, обаче с разни зарзавати вместо картофите”. И да не се бърка с гръцката мусака, онази е различна! Също така, кръстих я “близкоизточна” защото леко ѝ ошашавих подправките. По-долу си пише 🙂

Идеята беше, че много обичам мусака, но от известно време не ям картофи. И така, това е една рецепта на майка ми, която е единствената мусака, която си позволявам да хапвам. Просто този път я нашарих с други мерудии, които се оказа, че много ѝ се връзват!

Ако някой си търси (ВМ)НВД мусака, или нещо, което е максимално близо до Палео (Кийуърд Дропинг Алърт!!!) и до мусака едновременно – може би това е нещото. И знам, че много хора не харесват карфиол, ама мога да обещая, че тоя тук не се усеща. Иначе аз карфиол обожавам, дори суров си го рупам. И с броколите така.

Продукти:

– глава лук
– 1/2 глава целина
– няколко скилидки чесън
– 1 едър морков
– едно средно патладжанче
– една средна тиквичка
– 3 едри розички карфиол
– 1 червена чушка
– 1 зелена чушка
– 2 шепи зелен боб
– 2 средни домата
– 300гр телешка кайма
– малко олио
– малко сол
– червен пипер
– лют червен пипер
– черен пипер
– куркума
– кимион (1/2 – 1чл)
– къри (1/2 – 1чл)
– канела (1/2 – 1чл)
– девесил
– чаша кисело мляко
– 1 яйце
– няколко стръка копър
– няколко стръка магданоз

Както се досещате, изпонасред зеленчуците може да се добавят и броколи, а веднъж сме си я приготвили с доволно количество бамя.

Приготовление:

– Лукът, целината, чесънът и морковът се задушават леко с олиото. Или без, ако искате да сте съвсем здравословни.
– Слага се каймата и с дървена лъжица/шпатула се раздробява и разбърква, така че да не стане на големи буци, а да се наситни.
– Добавят се другите зеленчуци, освен доматито! Всичките нарязани на кубчета (или възможно най-близката форма), като за нашенска мусака.
– Разбъркват се от време на време. Да поспаднат малко, да пуснат водичка, да поомекнат, ама не прекалено…
– Добавят се подправките, освен копърът и магданозът. А, да, солта също.
– Поразбърква се отново…
– Добавя се доматито, нарязано на кубчета.
– Пак се поразбърква…
– Добавя се 1чч гореща вода и се оставя така леко да покъкри.
– Всичкото се прехвърля в тава, която се турга във фурната на 180С.
– Пече се 30-40 минути, може би…
– Яйцето, млякото и наситнените копър и магданоз се смесват заедно, след което с тях заливате запечената мусака.
– Печете още 10-ина минути и вадите.
– Сервирате с кисело мляко, примерно.
– Много си отива със салата от домат, чушка, краставица, лук, копър, магданоз, кервиз, ябълков оцет, сол, зехтин и сумак. Не е задължителна.

Така. Май не пропуснах нищо. Възможно е мусаката да не може да се оформи на паралелепипеди, както е характерно за класическата БГ мусака, защото все пак има малко по-друга консистенция. Но за сметка на това е много вкусна!

И, както обикновено, подлежи на импровизация колкото си щете.

Да ви е ароматно и пикантно! 🙂

16 June 201416 June 2014

лешников псевдогараш без брашно

Защото не е гараш – не е с 4 блата, нито с 6… Не е с крем и глазура… Не е с орехи…

Но е страшно вкусна! Вече не знам коя от тортите ми е най-добрата, но явно с всяка следваща ставам все по-страхотен и върховен, браво на мене, потуп по раменцето!

🙂

Но сега сериозно. Много вкусно, лешниково-шоколадово сладкишче с шоколадово-лешников ганаш за глазура. Сладко, сочно и малко тежко – няма как, не съдържа брашно, но пък доволно количество лешници, масло и яйца. Рецептата е вдъхновена от домашния гараш на моята баба Вихронрав, която за рождения си ден просто ни съсипа от гастрономически кеф!

Продукти:

– 250гр масло (използвах краве, но сигурно става и с кокосово)
– 7 яйца (разделяте жълтъците и белтъците)
– 300гр захар (използвах кокосова, но може и с пудра)
– 4 препълнени лъжици какао
– 1чч сурови лешници
– 1чч печени лешници
– 1/2чч + 1/3чч лешников тахан (това е най-вкусното нещо на света!)
– 2 натурални шоколада

Не са никак много, а и трябва да призная, че могат да бъдат опростени – можете да използвате просто 2чч

лешници (сурови или печени), да пропуснете тахана и да използвате обикновена захар. Използвах кокосова, защото тя има страхотен аромат – много напомня на кафявата, но някак по-nutty – а и се води, че е с по-нисък гликемичен индекс от бялата захар (колкото и да е спорна темата за гликемичния индекс).

Приготовление:

– Първо, разделяте белтъците и жълтъците.
– После си загрейте печката на 175С!
– Туряте лешниците в кухненския робот и ги смилате на много ситно. Добавяте и 1/2чч от захарта и 1/2чч лешников тахан и пак пускате робота – ще се получи нещо като гъста каша, лешников пластилин.

– Жълтъците разбивате с останалата захар (с миксер), докато се получи крем.
– Разбивате маслото (трябва да е омекнало на стайна температура), докато и то стане кремообразно.
– Смесвате жълтъчния крем с масления, добавяте какаото и разбивате с миксера докато сместа се хомогенизира.
– Добавяте лешниковия пластилин и отново с миксера разбивате, докато сместа се хомогенизира.
– Разбивате белтъците на твърд сняг (ако вече не сте се сетили).
– Чрез шпатула ги добавяте на 3-4 пъти, като бъркате внимателно, докато сместа се хомогенизира за пореден път.
– Приготвяте си стандартен ринг за торта, изсипвате сместа в него и печете около 40 минути.
– Готовият блат ще бъде леко глетав – това е търсен ефект, нема се пуашите!
– Изваждате от фурната, оставяте малко да се охлади, после го вадите от ринга и го връщате отново вътре, но с дъното нагоре.
– Загрявате 1/3чч лешников тахан на слаб котлон (1-2 от 9) докато се посгрее, добавяте натрошения шоколад и бъркате. Когато шоколадът започне да се разтапя, разкарвате съда от котлона, да не вземе да загори.
– Така приготвения лешников ганаш изливате върху вече обърнати наопаки блат, докато е още топъл.
– Оставяте да пренощува, нарязвате и… WIN!

Да ви е сладко!

И да, много прилича на Nutella 🙂

P.S. Лешниковият тахан на “Тръндеви” е едно от най-страхотните неща, които съм опитвал. Не съдържа захар – само смлени лешници – но аз бих заместил всяка Нутела на света с него. Трудно успях да открия – търсих на Женския пазар, из биомагазини, магазини за ядки… Накрая открих останали няколко буркана в магазинчето за специализирани храни на Шишман №20, но обикновено може да се открие и в Зоя на Аксаков, и в големия магазин за ядки и подправки в началото на Женския пазар (откъм Пиротска). Надявам се, че производителят ще пусне нова партида. Голяма. Навсякъде! 🙂

1 June 20142 June 2014

мъфини без брашно и захар

Когато човек има да върши работа, най-много му върви да се разсейва. С музика, разговори, социални мрежи и… мъфини! Прокрастинатори, юнайт! … Тумороу!

Но аз така или иначе бях обещал на @yoko_nsta да я науча как се правят жестоките мъфини, които научих от @napogua, че и даже бях решил точно на 1 юни да се случат… Така че съм невинен и ще си довърша работата след малко.

Има 2 особено готини неща около тия мъфини.

1. Правят се от точно 3 продукта +/- бакпулвера и ванилията.
2. Не съдържат брашно и захар, та, as far as muffins go, са най-безвредните.

Някои сигурно даже биха ги нарекли полезни!

Продукти (за 24 стандартни мъфина):

– 8 яйца (големи, разбира се!)
– 400гр сурови орехи
– 400гр стафиди
– 1 ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1 бакпулвер

Et voila, туйто с продуктите!

Няма брашно, няма захар, даже ванилията и бакпулверът са по желание.

Разбира се, може да се импровизира с всякакви аромати – канела, джинджифил, анасон, и т.н.

Приготовление:

– Пускаме фурната да се загрее на около 170 градуса.
– Тургаме стафидите в кухненски робот – използваме приставката с металните ножове – и ги смиламе на максимално ситно, вероятно ще се получи нещо като топка пластилин с парченца стафиди. Внимание! Това с пасаторче няма да се получи, с чопър ще стане, но с повечко зор! Стафидите са по-тегави като констистенция дори от ядки!
– Правим същото с орехите, като по някое време вероятно ще почнат да се слепват и да се превърнат в нещо между млени орехи и тахан. Е, повече ще мязат на млени орехи.
– Разделяме белтъците от жълтъците.
– Разбиваме белтъците на твърд сняг.
– Омешваме стафидите и орехите хубаво, след което добавяме жълтъците и омешваме до максимална хомогенност. Аз ги върнах в кухненския робот и с малко зор и подбутване с лъжица тук-там, накрая успях да ги докарам до хомогенна топка.
– Малко по малко добавяме белтъците към плътната топка ядки и стафиди. Когато 1/3 до 1/2 от белтъците са добавени, сместа вече ще е сравнително рядка. Тук добавих бакпулвера и ванилията, като си помогнах с миксера.

– Останалата 1/2 от белтъците добавих на още 3 пъти, като внимателно разбърквах със силиконова шпатула.
– Взимаме си формата за мъфини, поставяме хартиените чашки и сипваме по 1 много препълнена супена лъжица от сместа във всяка формичка. При мен излязоха много точно 24 бройки.
– Печем на средното ниво във фурната, 30 минути.
– Изваждаме, охлаждаме, ядем.

Да ви е сладко и здравословно! 🙂

P.S.
Както се сещате, можете да замените орехите с произволни ядки, а стафидите – с произволни сушени плодове 🙂

14 April 2014

агнеса амарета

Тази Агнеса е отново експериментална. Не е сложна, но пък букетът аромати се получи много елегантен.

Кръстих си я Агнеса Амарета, защото се прави с кайсиеви ядки, които имат лек аромат на горчив бадем и от тях се приготвя Амарето. Някъде в името ми се искаше да включа и “Коко”, защото се прави с кокосова захар и с кокосово брашно, което ѝ дава един много, ама много лекичък, кокосов аромат.

Продукти:

– 1.5чч кайсиеви ядки
– 1/2чч бадеми
– 1/2чч бяло брашно
– 1/2 бакпулвер
– ванилия (2-3 прахчета или 1/2 ампулка)
– 250гр масло
– 1/2чч кокосова захар
– 1/2чч кафява пудра захар
– 3/4чч бяла пудра захар
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 2сл кокосово брашно
– 1чл сол

Приготовление:

– Двата вида ядки се слагат в кухненски робот и се смилат колкото може по-ситно.
– Брашното, бакпулверът и ванилията (ако е на прах) се добавят към ядките и още малко се бръмчи с робота.
– Маслото се разтопява.
– Двата вида захар се омешват в дълбока купа. Към тях се добавя разтопеното масло (и течната ванилия, ако не сте ползвали на прах). Разбивате с миксер, докато сместа се превърне в крем.
– Добавяте ядките с брашното и разбивате докато се получи хомогенна (доколкото е възможно) смес.
– Разбивате белтъците на твърд сняг.
– Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като всеки път разбърквате с шпатула, докато сместа се хомогенизира.
– Хомогенната смес изсипвате в ринг за торта, най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете около 40 минути в предварително загрята на 165-175С фурна.

– Жълтъците се разбиват чрез миксер с бялата пудра захар, солта и кокосовото брашно, докато се получи нещо като редичко тесто.
– Ако тестото е твърде гъсто, добавете малко вода. Целта е да може да се разбива с миксера, но да не е течно.
– Тази смес се излива върху още горещия блат и се разстила равномерно.
– Оставяте да пренощува така.
– На другия ден разрязвате както желаете 🙂

Да ви е сладко!

5 April 2014

бананови палачинки

Докато си хортувахме по twitter-а как някои хора не ядем въглехидрати, млечни, житни и т.н. храни, christindim ми спомена една много готина идея – палачинки от яйца и банани.

Така де – не ям въглехидрати, ама послушах Петя (моят любим фитнес-инструктор – здрасти, Петя!) и Илфа (уел, хелоу-хелоу!) и вкарах един ден въглехидратно-нискомазнинно хранене, за “зареждане”, преди гадната тренировка крака. Която е след около 2 часа. Пъш!

Основната рецепта е доста простичка – 2 яйца на 1 голям банан, като бананът се смачква на каша, после се разбива хубаво с миксера с яйцата, et voila! Сместа може да стане по-гъстичка, но и без това тези палачинки приличат повече на американските pancakes, отколкото на френските crêpes – т.е., по-малки и по-дебели

Това, което аз направих, е да използвам 6 белтъка и 2 жълтъка, да добавя малко повече въглехидрати – 4сл брашно от елда, малко повече фибри – 4сл овесени трици, малко повече аромат – 4сл кокосови стърготини, и нещо по-интересно, просто ей така – 30гр спирулина cereal (използвах това – по-надолу в страницата, където пише “спирулина сереали”). Тъй като сместа се посгъсти, долях вода на око – достатъчно, че да се получи каша с гъстотата на плътна боза.

Тестото (това ли е правилната дума за тази смес?) се получи светлозелено и миришеше доста приятно – като бананова каша. Която обожавам!

Използвах чисто новия си тиган за палачинки, като го сложих на котлона и оставих да се загрее равномерно. В началото загрях на 3 от 9, но палачинките се получаваха сравнително бавно. После преминах на 4 от 9, но така огънят беше малко по-силен, отколкото бих предпочел. 3.5 от 9 би било чудесно, ама какво да се прави 🙂

Дори и когато ползвам тефлонов тиган, намачквам малко кухненска хартия и я напоявам с олио, като просто минавам с нея върху горещата повърхност на тигана преди всяка палачинка. След това изливам около 1 черпак от сместа и разнасям равномерно – но не покривам цялата повърхност на тигана, а оставям палачинката да е с диаметър по-малък от 20см. Това се налага, защото сместа задържа малко повече влага, а и е малко по-крехка, затова колкото по-голяма (и тънка) е палачинката, толкова по-трудно се обръща.

А, да, обръщах ги единствено чрез подхвърляне, защото наистина са твърде крехки и всяка шпатула ги смачкваше.

Малко са особени като краен резултат, тъй като повърхността е добре изпечена, но отвътре задържат повече влага от обикновени палачинки. Но пък бяха много вкусни!

Който иска – нека пробва! Експериментите си заслужават. Особено ако човек подходи към тях с очакването, че наистина не знае какво ще се получи 🙂