компромиси

Компромисът е компромис само докато не се превърне в статукво…
След това вече е просто безсилие.

 

Да, това се получава, когато компромисите властват.
Когато вместо изключения от правилата имаме правила от изключения.

 

Няма структура, няма стандарти, няма ред.
Има хаос, в който единственият валиден закон е Законът на Джунглата.
(То не друго, ами при него компромиси няма…)
И той не е човешки закон.
И когато само той важи, ние преставаме да бъдем човеци.

 

Компромисите компрометират системата. Те са дупки в материята ѝ. Колкото повече компромиси, толкова по-малко материя. И желязната система, която поддържа едно общество, се превръща в пяна.

 

Дунапрен.

 

Заради компромисите медиите ни са боклучави.
Заради компромисите политиците ни са лайна.
Заради компромисите съдът ни е евтин.
Заради компромисите полицаите ни са още по-евтини.
Заради компромисите фалират фирми.
Заради компромисите умират хора.
Заради компромисите плажовете са бетонни.
Заради компромисите горите ни са изкопани.

 

Винаги ще има боклуци, лайна, курви и смърт…
Винаги ще има и трябва да има компромиси.

 

Но никога, никога не трябва да ни подчиняват.
Защото зависимостта от тях е пагубна.

#пакям

Лятото тормозех хората в туитър и инстаграм (и може би фейсбук) с разни снимки на храна.

Голяма част от тях имаха хащак (hashtag) – #пакям

Лошата новина е, че пак започвам да #пакям. От понеделник. Е, всъщност от вторник, защото измъчвам любителите на правилно хранене, като се храня през ден (някаква вариация на Intermittent Fasting, за която и преди съм писал).

Мисля, обаче, че почти никой не разбра какво стои зад хащака #пакям. И за целта е нужно кратко обяснение.

 

Първо, да обясня #пакям произлиза от “пак ям” и беше предложено почти едновременно от двама независими човека – единият в туитър, другият в инстаграм.

Второ, #пакям не се произнася “пак ям”, защото всъщност е глагол, който се спряга както следва:

аз пакям
ти пакяш
той пакя
ние пакяме
вие пакяте
те пакят

Ударението, както може да се предположи, пада върху а.

Трето, #пакям всъщност използвам единствено когато спазвам хранителен режим.

Ти да видиш! (u2c!)

Да. Гениалната идея е, че с този хащак споделям всичко, което ям, когато спазвам режим. По този начин успявам да следя какво и колко ям, а и разни тормозители в туитъра не ме оставят на мира и постоянно ми дуднат, че много нагъвам. И се получава така, че ограничавам яденетата между яденетата – ония дребни нещица като сникърси, шоколади, ядки и други, които се оказаха доста сериозен участник във формирането на моите 100 килца. А и по-често избирам малка пица, вместо голяма. И т.н.

 

И може би е удачно да си призная какъв е режимът, така че да имам свидетели когато/ако го нарушавам:

Както споменах по-горе, в понеделник, сряда и петък не ям. Пийвам си кафе, чайче и вода.
Вторник и четвъртък ям, като се старая да са поне 3 пъти, но не ям нищо сладко и избягвам прекомерните количества въглехидрати, като пиците.
В събота ям всичко! Това е денят, в който не #пакям.
В неделя – не съм си определил правило. Wildcard Day. *

Изключения (въпреки че ще гледам да ги сведа до минимум):
– ако вечерям вкъщи, а там вече нещо е сготвено, ще го ям, ако ще да е баница
– ако баба е направила торта/парфе/тутманик/тиквеник/баклава/etc.
– ако е празник и някой нястоятелно ме черпи

🙂

 

И така. Това е за #пакям 🙂

Простичко и дразнещо!

 

Грух!

няма бивши…

Трудно е. Невинаги можеш да се контролираш.

Отпускаш се, предаваш се… Усещаш желанието.

Знаеш, че не трябва, но волята е слаба.

 

Няма бивши…

 

Да, не е минало. Винаги е в настоящето. Винаги се борим.

В най-добрите дни борбата е лека и минава почти неусетно.

Но желанието е там, а слабостта дебне зад всяка секунда.

 

Няма бивши…

 

Понякога усещаш прилив на сила. Мислиш, че вече си неуязвим…

За това проклятие… За това зло…

Но ето, то е там, и може с лекота да те надвие, да те подчини.

 

Няма бивши…

 

Зависимост ли е? Или просто хедонизъм?

Можем ли някога да кажем, че сме го надживели? Че вече не е част от нас?

Мога ли някога да кажа “вече не ме мързи”?

 

Не.

 

Няма бивши мързеливци.

 

Всеки ден е борба.

 

Мрън!

подарявам си

Внимание, материалистичен пост ahead!

 

Подарявам си:

Раклет

– Комплект тенджери

– Тиган за палачинки

– Тава за пица

– Блендер

 

А напролет, живот и здраве, пожеланието от новогодишния късмет:

Йеее!
Йеее!

пожелавам си

– Да си изпълня обещанията

– Да ми се сбъдне първият късмет от новогодишната баница (нов дом)

– На 31.12.2013г. да бъда с някой, когото обичам (you know, the романтика-и-интимност kind of love)

– Да правя това, което обичам

– Да обичам това, което правя

– Да създа(ва)м нещо стойностно (ценно, красиво, полезно, вкусно…)

– Да се чувствам щастлив с това, което имам

– Да бъда здрав