неочаквано добра комбинация

Приказвахме си преди време с една от най-близките ми приятелки за очевидното – кафе, мляко и захар е твърде позната комбинация, за да бъде неочаквано добра. Напълно очаквана е, както каза тя. А моето лично мнение е, че даже не е толкова добра – аз мойто кафе не го цапам. Или ако го цапам, не му викам кафе, а карамелено фрапучино, канелен залез, или нещо друго такова изкилиферчено по кофишопски.

А преди малко ми хрумна, че мога да си направя мой собствен списък с неща, които аз смятам за истински неочаквано добри комбинации.

 

– Нутела със солети (потапяш и вадиш – само вертикално!)

– Макдоналдски сладолед загребван с макдоналдски картофки

– Карамелен сладолед сервиран с хрупкаво, шоколадово мюсли (по-скоро cereal)

– Най-обикновен сметанов сладолед с натрошена тахан халва

– Портвайн, червени боровинки и синап

– Шоколад, карамел и морска сол

– …

 

Ще добавям още.

Приемам идеи!

обещавам си

Сега ще го напиша, че после ще забравя, или ще се затуткам, или пък ще ми хрумне нещо друго за писанье.

Време е за обещанията. Новогодишните. New Year’s Resolutions. Няма да правя преглед на изминалата година. Само ще си обещая разни работи.

 

Обещавам си:

Да намаля яденето.

Особено сладкото.

Да ставам по-рано и да правя упражнения.

Да спортувам активно.

Фитнес, примерно.

Да катеря стълби, вместо да се возя на асансьори.

Да тръгна пак на народни танци.

Да посетя хоротеката в подлеза на Хилтън.

Няколко пъти.

Да чета повече.

На немски.

Да бъда по-малко смотан.

Да стана по-социален.

Да излизам сред хора.

Да си възстановя изгубени приятелства.

За които сам съм си виновен.

Да се усмихвам повече.

Дори ако трябва да бъде acting-as-if.

Да снимам отново.

Да ходя повече.

Да правя нови неща.

Да правя стари неща.

Да бъда по-малко смотан казах ли?

Казах.

Нищо, пак.

 

Ако още нещо ми хрумне, ще си го добавя.

 

Добавки:

Да бъда по-конкретен.

Да поемам ангажименти.

Да планирам.

Да видя най-после what’s that sex thing everyone’s talking about.

Да се преместя.

(Ако някой знае къде има просторно, светло, малко, уютно жилище под наем, в центъра на София, на добра цена – да свирка! Да, с повече въображение, малкото и уютно жилище може да бъде и просторно.)

Да се наспивам (по 8 часа сън).

да се отървеш от 500лв

Преди време ми направиха впечатление рекламите на някакъв eMAG, които в своя кампания раздаваха много готини награди на томболен принцип. Определено успяха да ми приковат вниманието достатъчно, че да проверя какво представлява този eMAG. Оказа се, че е онлайн магазин, който е решил да стъпи и на нашия пазар. Нека! Смятам, че един по-голям онлайн магазин може да бъде полезен.

Разгледах го, разцъках наляво надясно… Не е лош, определено. Има немалко продукти, като се надявам да станат и повечко. Даже си имам няколко любими секции – секцията с компютърните джажи (все пак съм джаджоман), фото секцията (имам си един апарат, който прашасва отдавна, но някъде дълбоко в душата си, аз съм нереализиран гениален фотограф), както и мястото с кухненските принадлежности (не е тайна колко обичам да готвя… и да ям).

Интересно ми е дали в секцията с телефони ще се появи тази Nokia Lumia 920, която така отдавна чакам… В сиво! 🙂

Всъщност пиша този пост, защото eMAG организират игра за хора с блогове, участниците в която могат да спечелят ваучер за 500лв, а това не е малко.

Зачудих се, какво може да си вземе човек от там за 500лв?

Първо се загледах по телевизорите, ама рядко гледам телевизия, а от друга страна един телевизор в тия модерни времена, ако не е смарт, full ultra mega HD, 3D, не пере, не готви мусака, не върти баница и т.н., то значи той не е истински телевизор. А тези, истинските, са над 500лв.

После фотоапаратите… Ама аз си имам и си го обичам, нищо че е дърт и жален Nikon D70. A и обективите ми са що годе достатъчни, особено за всичкото активно неснимане, което практикувам с такъв забележителен професионализъм.

В крайна сметка се зарових сред кухненските неща и там що да видя? Раклет! Като тоя, дето го описвах наскоро. И си подредих списък (страхотна функционалност).

Така, сметката е само с 5лв отгоре! В крайна сметка, или бих оставил тавата за пица, или бих си доплатил 5-те лева 🙂

Ще си призная, че по един или друг начин, аз ще се сдобия с тия няколко неща, защото твърде много ми харесаха. Особено раклетът, тенджерите (ама страхотни са, майка ми има по-малкия комплект и е незаменим!) и пасатора. Празници идват, все някак ще се уредя.

вечната преходност

Всичко е в главата ми.

Завиждам на онези, които са стигнали до момент, в който се усещат в покой. Аз от години насам постоянно се лутам. Всяко нещо, което предприема, всяко следващо нещо, с което се захвана, все повече усещам просто като поредна стъпка. Като следващо (но не последно) стъпало. Към някакво незнайно, по-горно междустълбищно пространство.

Не знам къде отивам!

Всяко предизвикателство е нещо ново, коренно различно от предните. Всяко от тези стъпала ме научава на много нови неща. За последните 4 години живот и работа научих повече, отколкото научих за 2 бакалавъра, 1 международен обмен и 1 магистратура. Което само по себе си е хубаво.

CV-то ми също порасна. Може би бройката е малко несъразмерна спрямо изминалите години, но обстановката и икономическата ситуация я предполагат и оправдават.

Друго ме притеснява. Това, че всяка следваща стъпка предприемам с все по-малко колебание, но и с почти ясното съзнание, че не е последна. Това може би е добре? Може би означава, че продължавам да съм готов да се “катеря”?

От друга страна, липсата на онзи комфорт, липсата на уюта и спокойствието от това да знам, че най-после съм стигнал до крайната си дестинация, ми причиняват някакво постоянно душевно напрежение. Чувствам се като топче на рулетка, което така и не спира никъде, дори на 0.

Нямам план. Както казва Фийби, нямам си дори пл

Някакви мечти си имам, абстрактни и, в моето съзнание, чисто нереализируеми. Но приемам, че неосъществимите мечти са истинските мечти, защото ако вземем да ги осъществяваме, няма към какво да се стремим, нали? И докато мечтите ни са по-големи от нас, ние можем да се развиваме, да си ги гоним…

И когато се доближим до осъществяването на една мечта, тя за пореден път се оказва далечна и недостижима. Като мираж. И ний вървим, вървим нататък…

Дали пък затова не съм в постоянно движение?

А онези топчета, които са се изтърколили в някоя вдлъбнатинка и са намерили спокойствието, те… постигнали ли са мечтите си, или са се отказали от тях?

А искам ли да разбера отговора?

Anyway, казано на чист български, аз продължавам. Отново. За пореден път казвам хоп и скачам в тъмното.

Защо не?

Защо не, след като дори провалите се оказаха безцнни уроци!

Незаменими.

 

ХОП!

колко е важно да имаш късмет

Четох какви ли не книги за професионалния успех.
И статии.
И по семинари ходих.

Все неща изречени от звездите на бизнеса и бизнес литературата.
Звездите ни го говорят!

Този бил преуспял защото А, онзи бил станал велик защото Б, пък трети създал намсикво защото В

И сигурно е така, кой съм аз да не повярвам на тия големи хора, аналитични умове, които аналитично умуват и умно анализират, та до разни заключения и обобщения да стигнат!

Сигурно тези велики умове (които в статия след статия, книга след книга и лекция след лекция ни казват едно и също по различен начин, докато най-после всички не разберем какво ни казват, и всеки от нас стане преуспял предприемач и блестящ пример) вярват, че сме достатъчно интелигентни, образовани и амбициозни, че знаем за късмета и няма нужда да ни обясняват нищо за него.

Колко ли от нас спокойно се борят с предизвикателствата и си мислят, че късметът не е фактор?

Разбира се, чел съм някакъв жалък процент от всички написани статии и книги, и съм посетил още по-малък процент от лекциите на тия бизнес мислители, та сигурно съм пропуснал…

Но мисля, че за късмета трябва да се говори повече и по-често. Всеки път. За да знаем и за него, не само за постоянството, упоритостта, настойчивостта, оригиналността, съобразителността, различността, неочакваността, аналитичността и т.н.

Аз съвсем накратко мисля да си кажа мойто, пък каквото ще да става!

Късметът е фактор. Сериозен, при това.

И след един разговор с баща ми, стигнахме до 2 прости извода:

1. Късметът е чиста статистика. При шанс за успех 1/1000, колкото повече пъти опиташ, толкова по-вероятно е да успееш. Опитвай! Ама наистина, не просто да “маркираш” опит.

2. Мисли за сърфистите. Късметът е като вълнà – минава, понася те и отминава. Ако не знаеш как да плуваш, може и да те удави. Но ако знаеш как да управляваш дъската си – тогава можеш да го яхнеш с кеф.

И така, всичките тия съвети за прокопсията сигурно са верни, дори повечето от тях се отнасят към т.2 изложена по-горе. Но ми се ще да бъдат поставени в правилния контекст.

Като говорим за дъски за сърф, нека споменем и морето, а?

 

P.S. Неизбежно някой е писал за късмета. Не съм го прочел. Това не пречи да си дудна.