Трудно е. Невинаги можеш да се контролираш.
Отпускаш се, предаваш се… Усещаш желанието.
Знаеш, че не трябва, но волята е слаба.
Няма бивши…
Да, не е минало. Винаги е в настоящето. Винаги се борим.
В най-добрите дни борбата е лека и минава почти неусетно.
Но желанието е там, а слабостта дебне зад всяка секунда.
Няма бивши…
Понякога усещаш прилив на сила. Мислиш, че вече си неуязвим…
За това проклятие… За това зло…
Но ето, то е там, и може с лекота да те надвие, да те подчини.
Няма бивши…
Зависимост ли е? Или просто хедонизъм?
Можем ли някога да кажем, че сме го надживели? Че вече не е част от нас?
Мога ли някога да кажа “вече не ме мързи”?
Не.
Няма бивши мързеливци.
Всеки ден е борба.
Мрън!
…чудесно е,както и всички други.Борбата трябва да е до кръв,пише Библията…:)))