хубаво – Page 24

11 March 2011

Jump-нах в нов дом

Преместих си блога в нова къща. По принцип нямаше да пиша нищо свързано с това, защото не касае никого 🙂

Но реших да напиша едно постче, защото преместването ми щеше да е доста по-трудно и сложно, ако Jump.bg не бяха улеснили всичко на max.

Не бях местил пълен блог до момента, а предният ми хостинг нямаше време и нерви да реагира и да ми помогне. Поради технически причини имах единствено FTP достъп до блога си, което се оказа особено проблемно. Чрез метода “обади се на приятел” успях да изтръгна всичко нужно от стария хостинг, след което се оказах с едни изтеглени файлове на личния ми компютър и никаква представа какво да правя насетне.

Взех си хостинг в Jump.bg по препоръка от приятел. Пуснах няколко запитвания свързани с преместване, контролни панели, FTP-та, бази данни, управление на домейни и т.н. – на всеки въпрос получих бърз и адекватен отговор. На това викам аз истински съпорт 🙂

Сега muiiio е щастлив новодомец и отново мога да си мрънкам на воля!

P.S. Жабата на Jump.bg много ме кефи! 🙂

26 December 201026 December 2010

чудесо

Чакаш ли своето чудесо?

На Коледа, казват, се случват чудеса. Някои го казват; други се подиграват – “Ха! Чудеса! Е те таково животно нема!”.

Може би е въпрос на вяра.

За пореден път ще кажа: вяра != религия

Вярата е дълбоко индивидуално, интимно усещане. Тя е потенциал, желание за познание, надежда, доверие, въображение, спокойствие. Тя е онова нещо, което ни позволява да се чувстваме спокойни, че не всичко в живота ни зависи от самите нас; снема част от отговорността от собствените ни плещи. Тя е нашият личен довереник, душеприказчик, психоаналитик – дори тайните, които не бихме споделили с най-добрите си приятели, с най-близките си същества, дори тях бихме изповядали на онова, в което вярваме; защото вярата е вътре в нас, без значение към какво е насочена; защото това е изповед пред себе си.

Хващам се на бас, че всеки е вярващ. Един вярва в Бог; друг вярва в постигането на една-едничка цел; трети вярва в човешката доброта; четвърти вярва, че слънцето ще изгрее и утре; пети вярва, че ще открие Хигс бозона; шести вярва в Струнната теория; седми вярва в Дядо Коледа; осми вярва в интелигентните блондинки…

А защо чудесата са свързани с вярата?

Защото когато вярваш в нещо, ти не само си убеден, че то съществува (или ще се случи, или ще се сбъдне); ти живееш живота си така, че да създадеш предпоставки за това, в което вярваш.

Вярваш ли в себе си?

Да?

Тогава бъди своето собствено чудесо!

23 December 2010

вирни нос!

Прочетох статията “Плюещите плочки” в Capital.bg и нямаше как да не си кажа моето.

Години наред обикалях София и се потисках от сивотата.

Погледите на хората не се срещаха, само траекториите им се пресичаха по пътя си към плочките. Всеки гледаше надолу, всеки изглеждаше умислен, никой не ме погледна в очите, за да видя, че от другата страна, там някъде вътре, има човек с душа.

Един ден (не знам какво ми стана тогава) реших, че ще погледна моя роден град с други очи. С чужди очи. С краден поглед.

Откраднах погледа на един турист.

От него ден градът е друг за мен.

Ти знаеше ли, че сградите имат и втори етаж? А трети? Четвърти? Имат фасади, там някъде горе. Цветни! Невинаги чисти и поддържани, но понякога красиви. Черчеветата са различни от винкела на витрините. Гипсовите орнаменти, стрехите, покривите, тук-там ковано желязо…

Аз явно не знаех.

Градът е различен, по-светъл и по-хубав, когато погледнеш малко по-нагоре!

Вярно, понякога краката ми са мокри, а панталоните – окаляни; плочките не се промениха и продължиха да ме плюят. Може би затова предпочитам да не нося костюм.

Ако заради костюма и черните обувки се наложи пак да забия нос в паважа, може би просто не си заслужава.

4 December 2010

коледно вкусно

Въпреки че реших да огранича въглехидратите, това не ми пречи да си мечтая за коледните сладории, които смятам да натворя. Както миналата година, смятам да направя меломакарона, но тази година мисля да приготвя и щолен – онзи страхотен немски коледен сладкиш, пълен с всякакви сушени плодове. Мм-мм-ммм!

Това е, засега. Когато наистина смогна да ги приготвя, ще се похваля 🙂

23 November 201023 November 2010

анти-Коледа

Празниците идват
Коледа е тука
Новата Година
На вратата чука
[(с) Кока Кола, предполагам]

– – – –

Започна се с антиколедното мрънкане!

О, да, ако някой е попаднал на този пост с очакването да оплюя Коледа, празничното настроение, украсата още от ноември, традиционните песни, традиционните небългарски песни, песента на Марая Кери, или дори новия й албум… Няма да стане.

Коледа ми харесва! Има едно такова топло, красиво празнично настроение – усмихнато, неприсъщо на студената част от годината…

Не съм религиозен, всичките тия неща за раждането на Христос и т.н. са ми чужди. Аз и атеист не съм, но не това е темата тук.

Чудя се кое е по-вярното – че Коледа у нас е толкова мрачна, защото хората мрънкат, че им е писнало; или че хората мрънкат, че им е писнало, защото Коледа у нас е толкова мрачна…

Защо ли така се получава, че в България коледният дух е толкова слаб? Като се сетя за коледните панаири, базари, украси в Германия, Австрия, САЩ, Англия, Италия, Гърция…

Да, знам, парите. Украса се прави с пари, базар се организира с пари. Но първо идва желанието. Коледа може да бъде красива и благодарение на коледния дух, не само на гирляндите, греяното вино или печените ядки. Освен това, в България поне греяното вино не би трябвало да е сложно.

Дори и да останем с едното голо желание, без празничен базар, без тържество – поне ще имаме празника в душата си.

А вместо това ние тръгваме с лошото напред. И какво? След желанието поне следва потенциал. След мрънкането остава точно едно голямо нищо.

Мрън!

Пожелавам ви прекрасно настроение, усмивки, приятели, радости и любов! Не само за Коледа. Но определено и за нея!