биксвитено-бананова

Няма да слагам снимки на храна, защото всъщност отдавна не съм я правил тази торта. Но след като я споменах и няколко човека от twitter ме помолиха за рецептата, реших да я споделя и тук.

Пък ако някой реши да ни я покаже – нека! 🙂

Съставки:
– Чаени или обикновени бисквити
– Пудинг за варене – ванилов (примерно Dr. Oetker)
– Банани
– Прясно мляко
– Настърган шоколад (optional)
– Може и още една съставка, но за нея питайте Събина 🙂

Процедура:
– Сварявате си пудинга – трябва ви горещ
– Топвате бисквитка в мляко и я поставяте в тавичката
– Трябва ви цял ред бисквити, разбира се
– Млякото може и да е топло, за да попие по-добре
– Върху бисквитите може да сложите съставката на Събина
– Отгоре – ред кръгчета от банан
– Покривате хубаво с пудинг
– Отново ред бисквити
– Отново на Събина съставката
– Отново ред банани
– Отново покривате с пудинг
– И така, колкото пъти решите
– Завършвате с пудинг
– Посипвате настърган шоколад (optional)
– Оставяте да изстине и да стегне

Много вкусно!

🙂

Милиони километри

Капитал организират DigitalK този септември, което обещава да бъде интересна конференция.

Кампанията, чрез която промотират събитието, е особено приятен прочит на състезателен вайръл. Подобно на миналогодишното съревнование на WebIT, тази кампания отново провокира участниците да разпространят информацията за самото събитие чрез линк, но по далеч по-приятен начин – вместо открито да кара “съперниците” да доказват своето “онлайн влияние”, тази кампания използва присъщата на повечето хора любознателност като кукичка: Колко километра може да измине един линк?

Кампанията е измайсторена от NEXT-DC, които са се справили чудесно!

Самото събитие ще бъде полезно както за любознателните, така и за хората от бизнеса, които имат желание да разберат повече за дигиталния свят, който вече е неделима част от тяхното ежедневие. А защо не и за самите диджитал специалисти?

Това е моят линк, който за нула време измина над 1 милион километра. Дайте едно рамо! 🙂

Освен това линкът ще ви отведе и до цялата информация за DitigalK.

Благодаря! 🙂

10 полезни идеи & маркетинг

1. Пийте много вода

2. Яжте умерено

3. Не прекалявайте често с алкохола

4. Не пресичайте булевардите на червено

5. Не се къпете в Перловската река

6. Не яжте сурово жабешко

7. Не се гмуркайте в лава

8. Не отглеждайте пума в гарсониера

9. Не яжте жълт сняг

10. Направете си списък с 10 полезни идеи – явно е правилно, щото всички правят разни списъци.

МАРКЕТИНГ!!!

(любопитно дали ще ми се вдигнат посещенията сига :D)

*evil*

сара

Сара Тавареш дойде в София и ми причини една страхотна вечер. Нямам повече какво да кажа, то не може да се опише 🙂

 

аристократично жигосване

Здрасти, Х, спиш ли?

Преди малко ми хрумна нещо, което досега не се бях сещал.

Нещата, които съм чел, свързани с брандовете and all that jazz, винаги разказват истории свързани с жигосването на говедата (откъдето е тръгнал самият термин брандиране), после с идентифициране на продукт от конкретен производител, после с идентифициране на самия продукт сам по себе си…

Пък това, което аз се замислих, е малко по-различно. Дотам вече се е развило брандосването, и по толкова различен начин ние (потребителите) го използваме, че може да се гледа на него като на хералдически знак. Донякъде.

С него, разбира се, не посочваме своя род, наследство и произход – не. По-скоро ние се сдобиваме с произход. Не генетически, а идеологически. Може би. Мисълта още е твърде прясна в главата ми. Опитвам се да я разбера, намества се трудно между ушите ми.

Никой не може да ме убеди, че хората не се интересуват от брандовете. Може би в някои случаи, когато сдобиването с конкретен продукт е чисто утилитарно, използването му е краткосрочно, или пък се случва по принуда (ако няма Coca Cola, аз бих си взел Pepsi – което, обаче, не важи за мнооооооого от феновете на Coca Cola или, съответно, на Pepsi).

Ениуей, де…

Когато се сдобиваме с нов продукт, ние се сдобиваме с конкретен бранд. Респективно, ние се сдобиваме с неговата история, с неговото послание, с неговата идеология, с неговата значимост. Фактът, че използваме (носим) този бранд, означава, че споделяме заряда на неговата хералдическа символика. Герб, един вид.

Капиш?

Аз май си схванах мисълта. Приятно е, когато разбереш нещо, което се случва в главата ти.

Хайде, отново лека нощ и до скоро въобразяване!

P.S. Правиш писането на някакви неща по-лесно.