вирни нос!

Прочетох статията “Плюещите плочки” в Capital.bg и нямаше как да не си кажа моето.

Години наред обикалях София и се потисках от сивотата.

Погледите на хората не се срещаха, само траекториите им се пресичаха по пътя си към плочките. Всеки гледаше надолу, всеки изглеждаше умислен, никой не ме погледна в очите, за да видя, че от другата страна, там някъде вътре, има човек с душа.

Един ден (не знам какво ми стана тогава) реших, че ще погледна моя роден град с други очи. С чужди очи. С краден поглед.

Откраднах погледа на един турист.

От него ден градът е друг за мен.

Ти знаеше ли, че сградите имат и втори етаж? А трети? Четвърти? Имат фасади, там някъде горе. Цветни! Невинаги чисти и поддържани, но понякога красиви. Черчеветата са различни от винкела на витрините. Гипсовите орнаменти, стрехите, покривите, тук-там ковано желязо…

Аз явно не знаех.

Градът е различен, по-светъл и по-хубав, когато погледнеш малко по-нагоре!

Вярно, понякога краката ми са мокри, а панталоните – окаляни; плочките не се промениха и продължиха да ме плюят. Може би затова предпочитам да не нося костюм.

Ако заради костюма и черните обувки се наложи пак да забия нос в паважа, може би просто не си заслужава.

14 Replies to “вирни нос!”

  1. Преди известно време един англичанин ми разказва за първи впечатления от София. Разказа ми, че бил страшно учуден защо всички хора са толкова тъжни и ходят с наведени глави. На третия ден и поредния изцапан панталон и съсипана обувка, започнал и той да ходи с наведена глава! 🙂

  2. Трудно ми е!Зная как ще стане , но …дотогава има време

  3. @Кристина – Кажи му да ходи с кецове и дънки 🙂 Дали пък не се корени точно там феноменът “анцуг” по нашите ширини?

  4. Добре дошъл сред оптимистите! ;))
    Да си направим една туристическа обиколка из София като падне пак сняг? С фотоапарати, може дори и с карта – нали ще сме туристи. 🙂

  5. @Emm – Ако успеем да се организираме, че нали ме знаеш какъв съм дефицитен :)))))

  6. Ей, да знаеш колко пъти съм си мислел същото, и съм обикалял зазяпан по горните етажи на кооперациите 🙂 Много ме зарадва 🙂

  7. Няма как да не препечатам в тоговор на поста откъс от една глава от “WTF?” 🙂

    “…

    Завърших даскало и, воден от безумните заплахи на баща ми, че майка ми няма да понесе да отида в казармата, записах математика в Софийския университет, въпреки ясната визия, която имах по повод университетите (искам да добавя, че така и никога не завърших, как ли пък не, и там искаха да ставам в 6 сутрин).

    Някъде по това време достигнах върховно състояние на сивота и безсмисленост. Толкова, че съвсем да ми омръзне. И тогава се спрях за момент и се замислих – всъщност, на кой му е необходимо това. Случката си я спомням ясно – в един слънчев летен ден, пред сградата на математическия факултет, гледайки гнусното стълпотворение зубъри и откачени преподаватели… Гледах ги и ги ненавиждах и заради тях се чувствах нещастен като гладно мокро измръзнало пребито коте до трупа на удушената си майка.

    Гледайки така, си мислех, защо така не ми върви и каква е тая глупост да е толкова скапан животът ми. И както си мислех, изведнъж забелязах, че освен студенти, даскали, грозни пейки и сиви, асфалтирани преди десет години, алеи, около мен има:

    – дървета
    – небе
    – в небето – облаци и слънце
    – между дърветата – трева
    – в тревата – глухарчета
    – зад оградата на двора на факултета минава готина мацка
    – зад мацката по улицата минават коли
    – една от колите е супер яко BMW

    Задвижих към изхода на факултетния двор. Излязох от него. Тротоарът беше изпочупен и грозен, имаше кучешки лайна. Опа, нагоре обаче има небе. Под небето има стари смотани сгради. Опа, в един от прозорците има пъстри завеси и котка седи и се ближе на перваза.

    Откритието беше шокиращо. Вървях по познатите улици, осъзнавайки, че вече една година всеки ден по два пъти минавам от там и не забелязвам нищо, освен сивия натрошен тротоар, кучешките лайна, студентите и даскалите. Зяпах къщите, витрините, стоките зад тях, дворовете с паркирани автомобили, трамваите, в които също тук-таме седяха готини момичета. И постепенно осъзнах, че всичко това винаги си е било там. Невъзможността да го видя, очевидно, беше единствено в моята глава. Много сериозни филтри бяха цензурирали входния мозъчен трафик през цялото време. Мноого лоши филтри. Филтри, които доставят само сдухваща и грозна информация.

    Същата вечер лежах у дома в тъмната кухня, която бях успял да извоювам само за себе си (с помощта на един остъклен балкон, където прокудих на наш’те хладилника и печката) и мозъкът ми работеше на пълни обороти. Току що, всъщност, бях задал въпросът “WTF? (гледайки изненадано живота си досега)” и нови интригуващи мисли искаха да бъдат мислени.

    …”

    Пълният текст на главата се намира на адреса, посочен като сайт към постинга.

  8. Мише, аз си купих мега яки гумени ботуши в които навирам дънките. после само забърсвам ботушите и готово 🙂 Щот мръсниците така плюят, че ти вкарват вода и *в* крачола

  9. Наумила съм си да снимам всички красиви сгради в широкия център на София. 20те години на ХХв. имат страхотни паметници на културата. Откакто се помня не отлепям поглед от красива сграда.

  10. Миш, според мен това с плочките си е само едно голямо извинение ,защото хората и лятото си вървят с наведена глава. За съжаление хората освирепяха, оскотяха и са забили поглед надолу или са “нахлупили” тъмните очила (нищо, че и без очила не се вижда почти нищо) само и само да не им се налага да погледнат някого в очите или недай си боже да осъществи социален контакт, или пази Боже да кажат едно Добро утро…

  11. @maronkata, със сигурност не е основната причина и всъщност е по-скоро илюстрация на причините за оскотяването. Така че аз не отричам това, което казваш.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.