В галерията.
калинка
тялото, душата и съзнанието
Честит Трифон Зарезан!
Честит Свети Валентин!
И простено да ви е всичко, що требе да се прости!
Днес се получава 3-в-1 – Трифон, Вальо и Прошка: Тялото, Душата и Съзнанието. Много хубаво триединство – днес се получава празник на човека!
Пожелавам на всички да го отбележат по най-хубавия начин, да отпразнуват и трите празника, и изобщо да не се занимават кой бил православен, кой бил католически, кой бил маркетингов трик!
Пийте, обичайте се, прощавайте!
* * * * * *
А на онези, които на всеки празник се мръщят “защо точно днес, защо само един ден, не може ли винаги, всякога и постоянно” искам да кажа:
Не може, защото за да усетиш разликата ти е нужен контраст. Ако всякой ден бе празник, то никой ден не би бил празник.
III()|<()/\/-\_/\_
Тя го погледна.
Пресегна се бавно.
Дъхът й се учести неуловимо.
Зениците й леко се разшириха.
Сякаш предвкусваше удоволствието.
Извади го внимателно с пръсти.
Нежните й ръце усетиха кадифения допир.
Потръпна…
Беше го правила и преди. Много пъти.
Но всеки път беше също толкова великолепно, колкото първия.
Наведе се леко напред.
Усети характерния му аромат – както толкова пъти досега.
Никога не й беше изневерявал.
Тя също му беше вярна – от самото начало.
От онзи прекрасен ден, в който пътищата им се пресякоха.
Още тогава тя разбра, че никога няма да може да го остави.
Опита се да го забрави няколко пъти…
Да продължи напред сама – без него.
Безуспешно.
Той винаги успяваше да я примами отново.
Докато тя просто не се предаде. Сега беше негова завинаги.
Приближи устните си до него.
Толкова беше красив…
Твърд, но не корав…
Голям, но не огромен…
Перфектен!
Сърцето й заби учестено…
Беше готова за него.
Устните й се разтвориха бавно…
Топлият й дъх го докосна закачливо…
Тя го докосна нежно с връхчето на езика си.
Настръхна!
Всяко косъмче по тялото й се изправи…
Усети как пеперуди пърхат в слабините й…
Удоволствието от очакването, от играта, то беше също толкова интензивно…
Пое го внимателно с уста.
Той се плъзна по устните й…
Докосна езика й…
Блаженството се разля по тялото й…
Есенцията му погъделичка гърлото й…
Тя притвори очи…
И щастливо преглътна…
Винаги е обожавала шоколад!
* * * * * * * * * *
Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар 🙂 Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.
Благодаря!
обезогледалени
Хайде, народе, пуснаха що-годе достъпен Micro 4/3 фотохапарат!
Интересно ми е – бихте ли се лишили от огледалото? От така познатото щракане? От масивното тяло, от усещането, че държите “истински” фотоапарат? Като цяло micro-то е доста сходно с dSLR – недостатъците са сравнително малко и малки:
– ограничен брой обективи (за момента);
– няма TTL (то щото си няма огледалце);
– смяната на обективите излага незащитения сензор на природните стихии.
Други може да има, но надали са особено важни. Но пък предимствата пред “сапунерките” са немалки:
– подобен размер, НО със сменяеми обективи;
– DoF ftw 🙂
– доста по-голям сензор.
Та значи, който се интересува – да попълни анкетката вляво – бихте ли заменили верния си dSLR за Micro 4/3?