чудесо

Чакаш ли своето чудесо?

На Коледа, казват, се случват чудеса. Някои го казват; други се подиграват – “Ха! Чудеса! Е те таково животно нема!”.

Може би е въпрос на вяра.

За пореден път ще кажа: вяра != религия

Вярата е дълбоко индивидуално, интимно усещане. Тя е потенциал, желание за познание, надежда, доверие, въображение, спокойствие. Тя е онова нещо, което ни позволява да се чувстваме спокойни, че не всичко в живота ни зависи от самите нас; снема част от отговорността от собствените ни плещи. Тя е нашият личен довереник, душеприказчик, психоаналитик – дори тайните, които не бихме споделили с най-добрите си приятели, с най-близките си същества, дори тях бихме изповядали на онова, в което вярваме; защото вярата е вътре в нас, без значение към какво е насочена; защото това е изповед пред себе си.

Хващам се на бас, че всеки е вярващ. Един вярва в Бог; друг вярва в постигането на една-едничка цел; трети вярва в човешката доброта; четвърти вярва, че слънцето ще изгрее и утре; пети вярва, че ще открие Хигс бозона; шести вярва в Струнната теория; седми вярва в Дядо Коледа; осми вярва в интелигентните блондинки…

А защо чудесата са свързани с вярата?

Защото когато вярваш в нещо, ти не само си убеден, че то съществува (или ще се случи, или ще се сбъдне); ти живееш живота си така, че да създадеш предпоставки за това, в което вярваш.

Вярваш ли в себе си?

Да?

Тогава бъди своето собствено чудесо!

5 Replies to “чудесо”

  1. Вярата е едно изключително недооценено от колективния дух явление – недооценено, неразбрано и в голяма степен игнорирано. Пред вид, че хората минават през училище, което е колективна институция, те трудно усвояват идеята за вяра – част от народа просто отрича вярата, а друга част решително я приравнява с религия.

    Това е проблем, тъй като по този начин не се натрупва критична маса от вяра 🙂 Или ако се натрупа, е изкривена от системи от схващания, като религия, икономика, здравеопазване и др. подобни. В крайна сметка, на индивидуално ниво човек усеща, че има нещо там, до което от време на време се докосва случайно, но му липсва увереност да го използва. Особено силен е ефектът, когато гледаш филм или прочетеш книга, където някой се опитва да събуди вярата в чудесата у зрителя/читателя. Тогава това усещане те изпълва и аааа-да се случи нещо.

    Въпросът е, как да стимулираме чистата, искрена и пълноценна вяра на индивидуално ниво, и как това може да се случи в колектив, без да бъде опорочено от системите от схващания, които естествено възникват при всяко струпване на повече хора на едно място.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.