Category: човещинки

Posted on

лошата доброта

Да си го признаем – вродената ни доброта ни изяде главата.

Никой от нас не е сам. Не съществуваме като самостоятелни единици, а сме част от общество. Част от група познати. От приятелски кръг. От рода, фамилия, семейство…

И сме много, много общителни! Все пак сме югоизточен народ. Тук горещата кръв ни прави по-социално животно.

В България няма такова нещо като 6 Degrees of Separation. Това е теоретичният максимум, разбира се, но у нас той е по-скоро 3. Всеки у нас е на 3 стъпки от всекиго. Нашата свързаност с всеки един човек в България – бил той обикновен гражданин, политик от върхушката, или мафиот – може да бъде много лесно открита. Оплетени сме като занемарена рибарска мрежа.

Но не за това пиша този текст. Мисълта ми отново хвърчи от една тема на друга. (Мисля си, че имам ADD.)

Имаш приятел, значи, който дава подкуп на архитетката в общината, за да му бъде одобрен там някакъв си проект за офис. Друг приятел имаш, който редовно си плаща на ченгетата, щото обича да хвърчи с беемвето по улиците. Може и роднини да са, все едно. Ти пък се осигуряваш на 350лв, щото не щеш да плащаш като за 1000лв.

И всичко си прощаваме. Щото, то, такова… Човещинка!

И преди съм го казвал:

Компромисът е компромис, само докато не се превърне в статукво. След това вече е просто безсилие.

Защото сме добри социални животни. Приемаме човека насреща с недостатъците му и с ясното съзнание, че и ние самите сме недостатъчни. И с неосъзнатия страх, че ако не приемем другите, с техните прегрешения, то и нашите грехове няма да бъдат опростени. И ще бъдем съдени от околните. Ако ние ги съдим.

Доброта, изградена върху скрит, дълбоко заровен страх, покрит с паяжини и прах.

И това е така толкова отдавна, че вече е градивна частица от ДНК-то на българската култура. Това е всъщност мутиралата с годините – и с режимите – вездесъща българска гостоприемност (т.е. доброта).

Това е българският манталитет. Позволяваме на всеки да върши всичко, за да ни позволят същото и на нас, защото нали това е свободата!

И тук отново една лека тангента: гледайте това!

 

P.S.
Отговорът ми към коментар №1.

Posted on

ами сега?

Зададено с интонацията на онова нещо от “Минута е много”.

Бойко, фостафка, протести-мротести, тонколони-монколони…

Ами сега?

Признавам си, че хич не го харесвам Бойко. И ГЕРБ хич не харесвам. И това е меко казано.

Но имам право на мнение и това е мнението ми, на което имам право.

И съм решил, че моят глас за Бойко няма да отиде.

Ами сега?

За кого, по дяволите?!

Ми те всичките са един дол дренки!
Хвани единия, удари другия!
Хърбел до щърбела!

Признавам си, че не знам какво да направя.

Няма да гласувам за Бойко, за Станишев, за Доган/Местан, за Кунева…

Няма и да не гласувам.

ФЪК!

 

Обаче едно ми е ясно – това, дето всичките го правят, измекяри с измекяри недни, сме си го причинили ние сами. И си го причиняваме и сега.

  • С всяка десетолевка, дадена на полицай, ние легитимираме голямата корупция.
  • С всяко мъничко заобикаляне на правила, ние оправдаваме големите престъпленя.
  • С всяко пресичане пред дете на червено, ние го учим, че правилата са всъщност само предписания.
  • … (всеки може да добави още)

Ама толкова надълбоко сме се закопали вече, че всеки един от нас е виновен. До шията сме в кал и е по-лесно да не мърдаме, щото иначе ще потънем и ще изчезнем безкрайно.

 

Признавам си – знам какво не искам, но не знам какво да искам.

Posted on

вегетарианска мусака

…ама без патладжан.

Защото всички знаем мусаките, които се правят с патладжан и/или тиквичка.

Само че в тоя случай измислих псевдо-кайма.

Случи се, че нашият уважаем @Karakonjol бил обещал на своя колежка да направи мусака, но въпросната девочка била вегетарианка. Лоша работа, щото той прави страхотна мусака, ама с кайма. Разбирам го, аз също изпитвам затруднения да се храня без месо.

Първо наистина щях да използвам патладжан и/или тиквичка, само дето в удобните магазини не открихме такива екстри, а някак ни домързя да ходим до истински магазин – та това си беше разходка за поне 45 минути (отиване-пазаруване-връщане).

Затова направих друго – измислих псевдокайма, в която няма соя. Всичко, освен каймата, е рецепта на гореспоменатия горски индивид. Каймата си е мое творение пък!

Продукти:

– 1/2 (до 2/3) консерва зрял червен фасул (kidney beans)
– 1/2 буркан зелен боб
– 1 зелена чушка
– 1 среден морков
– 1 глава лук
– 1 консерва домати (на кубчета)
– 3 картофа
– кимион (нещото за кебапчета, не за соленки – може и ким да е)
– червен пипер (лют най-много обичам)
– черен пипер
– сол
– олио
– кисело мляко
– яйце

 

Приготовление:

Запържват се картофите, после се подреждат в йена и чакат кротко другите неща.

Червеният боб се намачква с вилица, зеленият боб се нарязва много ситно, а чушката и морковът се настъргват на ситно ренде. Добвавят се подправките – може даже и риган. После се омешват заедно и се донамачкват с вилица. И заприличват изненадващо много на кайма (в зависимост от чушката, може и да изглежда леко зеленясала).

Запържва се лукът.

Добавя се “каймата” да се позапържи.

Когато се е позапържила (то си личи), се сипват доматките и се оставя леко да покъкрят.

Изсипва се каймата върху картофите, добавя се малко вода и йената се слага във фурната, първо на долен реотан, за да се готви. Не съм сигурен колко време или на каква температура – карайте класически и на око 🙂

Към края се пуска и горен реотан, за да се позапече мусаката и да направи коричка.

Яйцето и млякото се разбиват, залива се мусаката и се допича.

Воала – изглежда като истинска, има вкус доста подобен на истинска, ама е фалшива 🙂 🙂 🙂

Вегетарианска мусака, courtesy of @Karakonjol, ама с моя помощ
Вегетарианска мусака, courtesy of @Karakonjol, ама с моя помощ

Всъщност, въпросната кайма много успешно може да се ползва и като някакъв дип, или пък като част от продуктите за фахитас.

Особено ако се ползва повечко лют червен пипер, а към голямата чушка се добавят и 1-2 наситнени люти чушлета…

Mahlzeit!

Posted on

нещо шарено и люто

Мойта мамка прави една страхотна салата, която днес беше обогатена с още няколко идеи.

Люта салата мозайка а ла мама <3
Люта салата мозайка а ла мама <3

Не е никак сложна, но за сметка на това е супер вкусна. И особено customizable.

Продукти:

  • 1 краставица
  • 1 червена чушка
  • 1 морков
  • 1 зелена чушка (а може и жълта)
  • 2 люти (ама люти!) чушлета
  • 2-3 скилидки чесън (или много повече)
  • 1 връзка магданоз
  • 1/2 връзка копър
  • 1 ябълка
  • пресен джинджифил (колкото едър орех)
  • 1 лъч звездовиден анасон, стрит в хаванче
  • плодов оцет (ябълков, вишнев, малинов…)
  • олио (зехтин, ленено, орехово…)
  • щипка сол

Приготовление:

Както се вижда, всичко е на око. Препоръчвам чушките да не са измислените, красиви зимни камби дето ги продават по големите вериги, щото със същия успех може да се ползват и пластмасови.

Всичко се наситня на дребни кубченца, ама наистина дребни. И като казвам всичко, това включва дори стъблата на магданоза и копъра. (Някой път ще сложа и стръкове целина, да видим…) Единствено джинджифилът и чесънът може да се стрият, а лютите чушлета да са на ултрафини кубчета (или ситно ренде).

После се слагат подправките (на око и на вкус), залива се с оцет (на око и на вкус), разбърква се хубаво, и се добавя олиото (на око и на вкус).

Аз си признавам, че обичам с повечко оцет, повечко чесън и повечко люти чушлета 🙂

Салатата е най-вкусна когато попрестои малко.

И на всичкото отгоре, може да се добавят/отстраняват продукти по желание. Дори само с краставица, чесън и оцет, пак е много вкусна.

Posted on

меденоябълковоморковени

Куукиs. Отново. Аз така като хвана нещо и се окаже, че го умея, после го ръчкам докато не ми писне.

И с музиката съм така.

В тоя ред на мисли, поздрав с

 

А иначе, да разкажа какви куукиs сътворих днес.

Медено-ябълково-морковено-мюслести 🙂

Продукти:

– 1.5ч брашно
– 1.5ч мюсли (или овесени ядки, или друго такова нящу)
– 1.5чл бакпулвер
– 1/2чл сол
– пресен джинджифил, колкото орех – настърган/наситнен
– 1чл сушен джинджифил
– 1.5чл канела
– 1/2чл индийско орехче
– 1-2 лъча звездовиден анасон, стрити в хаванче
– есенция “ром”
– 1/2ч стафиди
– 1 ябълка, нарязана на кубчета с размера на фъстък-дo-бадем
– 1 по-едричък морков, настърган на ситно
– 1 яйце (големшко)
– 1ч мед
– 1ч олио
(100% ще е супер да се добавят орехи, бадеми, или други ядки, но нямах)

 

Приготовление:

Нека фурната се загрява на 175 градуса, с вентилатор.

В голяма купа се омешват брашното, мюслите, бакпулверът, солта, сушеният джинджифил, канелата, индийското орехче, анасонът, стафидите.

В друга купа се разбива яйцето с олиото, после се добавят медът и есенцията, и се доразбива.

Към мокрите съставки се добавят сухите, като се бърка, докато хубаво се омешат. С миксер е ок, въпреки че може да му стане трудничко.

После се добавят пресният джинджифил, ябълката и моркова, и цялата смес хубаво се разбърква с дървена лъжица.

След като всичко е хубаво омешано, най-лесно е да се загребва от сместа с лъжица за сладолед и да се изсипват купчинки върху тавата – с хартия за печене – като се оставят по около 3-4см между купчинките. При мен се получиха по 9 купчинки на тава.

След това се притискат с вилица, за да се сплескат и разстелат – тази рецепта не е с масло и кукитата няма да се разпльокат самички.

Слагаме във фурната и печем около 15 минути. То им личи като са готови 🙂

Изваждаме, оставяме 3-4 минути в тавата, след което прехвърляме с шпатула в равна чиния.

 

Et voila! 🙂

Куукиs. Ябълково-морковено-стафидено-медно-мюслести.
Куукиs. Ябълково-морковено-стафидено-медно-мюслести.