#пакям

Лятото тормозех хората в туитър и инстаграм (и може би фейсбук) с разни снимки на храна.

Голяма част от тях имаха хащак (hashtag) – #пакям

Лошата новина е, че пак започвам да #пакям. От понеделник. Е, всъщност от вторник, защото измъчвам любителите на правилно хранене, като се храня през ден (някаква вариация на Intermittent Fasting, за която и преди съм писал).

Мисля, обаче, че почти никой не разбра какво стои зад хащака #пакям. И за целта е нужно кратко обяснение.

 

Първо, да обясня #пакям произлиза от “пак ям” и беше предложено почти едновременно от двама независими човека – единият в туитър, другият в инстаграм.

Второ, #пакям не се произнася “пак ям”, защото всъщност е глагол, който се спряга както следва:

аз пакям
ти пакяш
той пакя
ние пакяме
вие пакяте
те пакят

Ударението, както може да се предположи, пада върху а.

Трето, #пакям всъщност използвам единствено когато спазвам хранителен режим.

Ти да видиш! (u2c!)

Да. Гениалната идея е, че с този хащак споделям всичко, което ям, когато спазвам режим. По този начин успявам да следя какво и колко ям, а и разни тормозители в туитъра не ме оставят на мира и постоянно ми дуднат, че много нагъвам. И се получава така, че ограничавам яденетата между яденетата – ония дребни нещица като сникърси, шоколади, ядки и други, които се оказаха доста сериозен участник във формирането на моите 100 килца. А и по-често избирам малка пица, вместо голяма. И т.н.

 

И може би е удачно да си призная какъв е режимът, така че да имам свидетели когато/ако го нарушавам:

Както споменах по-горе, в понеделник, сряда и петък не ям. Пийвам си кафе, чайче и вода.
Вторник и четвъртък ям, като се старая да са поне 3 пъти, но не ям нищо сладко и избягвам прекомерните количества въглехидрати, като пиците.
В събота ям всичко! Това е денят, в който не #пакям.
В неделя – не съм си определил правило. Wildcard Day. *

Изключения (въпреки че ще гледам да ги сведа до минимум):
– ако вечерям вкъщи, а там вече нещо е сготвено, ще го ям, ако ще да е баница
– ако баба е направила торта/парфе/тутманик/тиквеник/баклава/etc.
– ако е празник и някой нястоятелно ме черпи

🙂

 

И така. Това е за #пакям 🙂

Простичко и дразнещо!

 

Грух!

обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

няма бивши…

Трудно е. Невинаги можеш да се контролираш.

Отпускаш се, предаваш се… Усещаш желанието.

Знаеш, че не трябва, но волята е слаба.

 

Няма бивши…

 

Да, не е минало. Винаги е в настоящето. Винаги се борим.

В най-добрите дни борбата е лека и минава почти неусетно.

Но желанието е там, а слабостта дебне зад всяка секунда.

 

Няма бивши…

 

Понякога усещаш прилив на сила. Мислиш, че вече си неуязвим…

За това проклятие… За това зло…

Но ето, то е там, и може с лекота да те надвие, да те подчини.

 

Няма бивши…

 

Зависимост ли е? Или просто хедонизъм?

Можем ли някога да кажем, че сме го надживели? Че вече не е част от нас?

Мога ли някога да кажа “вече не ме мързи”?

 

Не.

 

Няма бивши мързеливци.

 

Всеки ден е борба.

 

Мрън!

подарявам си

Внимание, материалистичен пост ahead!

 

Подарявам си:

Раклет

– Комплект тенджери

– Тиган за палачинки

– Тава за пица

– Блендер

 

А напролет, живот и здраве, пожеланието от новогодишния късмет:

Йеее!
Йеее!

неочаквано добра комбинация

Приказвахме си преди време с една от най-близките ми приятелки за очевидното – кафе, мляко и захар е твърде позната комбинация, за да бъде неочаквано добра. Напълно очаквана е, както каза тя. А моето лично мнение е, че даже не е толкова добра – аз мойто кафе не го цапам. Или ако го цапам, не му викам кафе, а карамелено фрапучино, канелен залез, или нещо друго такова изкилиферчено по кофишопски.

А преди малко ми хрумна, че мога да си направя мой собствен списък с неща, които аз смятам за истински неочаквано добри комбинации.

 

– Нутела със солети (потапяш и вадиш – само вертикално!)

– Макдоналдски сладолед загребван с макдоналдски картофки

– Карамелен сладолед сервиран с хрупкаво, шоколадово мюсли (по-скоро cereal)

– Най-обикновен сметанов сладолед с натрошена тахан халва

– Портвайн, червени боровинки и синап

– Шоколад, карамел и морска сол

– …

 

Ще добавям още.

Приемам идеи!