Нали съм казвал, че у нас и жените са мачо? By proxy, разбира се, но дори те си разхождат напомпаните мускули – в лицето на гадже тип “гардероб”, джип тип “гардероб”, или визия тип “гаджето ми и джипът ми са тип ‘гардероб'”.
Преди някой да се разпени, ще кажа, че това е преувеличено обобщение и далеч не се отнася до всички хора в България, а само до болшинството. И тъй като рекламата обикновено е насочена именно към болшинството, посланията в нея са предсказуеми и прости. И понякога откровено тъпи. Като това на картинката. Или като Данон за MEN.
Но този текст не е за рекламата, а за хората.
Твърде често съм казвал, че, според мен, една от най-определящите черти на българина е тарикатлъкът. Кефът, че си заобиколил правилата, преварил (прецакал) някого, и по този начин си спестил 2 минути, или 5 стотинки… Защото къв е тоя да ти казва как се правят нещата? Ти знаеш как, и знаеш по-добре!
Друга такава черта, тясно свързана с тарикатлъка, е мачизмът. Един мъж не е мъж, ако е чувствителен! Не е мъж, ако вечер не заседне с ракийката пред салатката! Разбира се, салатката най-добре да е произведена от субмисивна женска. А пред погледа му трябва да има или футболен мач, или още няколко мачоса, с които да обсъждат футбола, политиката, женските или автомобилите.
Мачо-тарикат, това е българинът. Бай Ганьо. Бойко Борисов. Христо Стоичков.
Нещата се постигат чрез brute force – бил той и само вербален – а не чрез инвестиране в дългосрочно развитие на себе си. Това, второто, е за путьовци. Те, путьовците, не са истински мъже – те сигурно даже не се бръснат (с Жилет)!
Да спазваш правилата и да уважаваш (или поне acknowledge – някой да ми даде сносен превод!) хората около себе си, би означавало, че ти поставяш себе си в субмисивната позиция. Да не дава Господ! Ти трябва да покажеш, че си мъж! Трябва да приложиш сила и да се покатериш най-отгоре!
Хубавото на чувствителната кожа е, че тя не зависи от мъжа, който я притежава. Тя му е натресена от майката Природа – тая долна кучка! – и той няма избор.
Не съм сигурен откъде произлиза тази ненавист към уважението, тази любов към доминацията. Толкова е първична… А уж би трябвало да сме развито общество, нали?
