образ и подобие

Кой?

Кой е отговорен?

У кого е цялата вина?

За ограбената ни държава, за бедните ни баби и дядовци, за съсипаната здравна система, за потресающото ни безобразование, за дупките по пътищата, за хотелите по морето, за изсечените гори, за далаверите в енергетиката, за контрабандата на цигари, за тъпите ученици, за разчалгените продажници, за дебелите вратлета, за напомпаните цици, за войната по пътищата, за инцидентите в мините, за катастрофите по спирките…

Къде е истината?

 

Ние сме виновни, а не “те”.

Те са просто създадени по наш образ и подобие.

Всъщност, “те” дори не съществуват. Съществуваме само ние.

 

Ние потъпкваме правилата, те просто правят като нас. От малки. И от най-малките неща.

Пресичаме на червено, пререждаме колоната за ляв завой, плащаме на полицаите, крадем кабелна, хвърляме си фасовете на плажа… You name it!

Все бързаме. Бързаме по пътищата, бързаме да забогатеем, бързаме да се издигнем…

И когато на един от “нас” му порасне работата, той се превръща в един от “тях” и продължава да върши същите неща. Просто средата му е различна, мащабите се променят, затова и мащабите на бързането са други.

 

Да търсим виновни, или да решаваме проблеми?

А и какво от това, когато ние всички сме виновни?

 

Да борим следствията, или да разкараме причината?

Ами когато борбата със следствията струва повече от примирението?

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.