разходката

Пак си мисля за дългосрочна разходка зад граница. Пътуване с академично-професионален профил.

Защото виждам, че държавата България не представлява плодородна среда. Напротив, враждебна е. Тук само ненатрапчивият, въздребничък бизнес може да оцелее (не броим вече установените и улегнали стълбове на голямата българска икономика*), без да привлича хищниците. А ако ненадейно порасте – тогава Нашите Хора идват и си го взимат. И в повечето случаи, създателят му не успява да си задели няколко милиона, за да си го откупи.

И защото съм убеден, че болшинството от гражданите на тая България, вместо да се чувстват унизени от лепкавата корупция, в която съществуваме, всъщност я пресъздават (perpetuate дори, ама не ми хрумва хубав превод) всеки ден чрез мислите и действията си.

Да, мисля си за дългосрочна разходка зад граница.

Но удрям на камък, още преди да съм предприел нещо. Дори не съм се огледал, да проверя какви, аджеба, са ми опциите! Защото…

Защото знам, че у нас стандарти няма – за процедури, за работа, за качество. За нищо. Тук всеки знае най-добре, всеки може най-добре, затова никой не се съобразява с никакви правила. Те даже пречат!

И затова работата се върши през пръсти. Който както си иска/може. Те нещата все пак ще се случат. Някак си.

Да, тук аз съм един красив, интелигентен, млад монтанчанин, с 4500лв. месечно възнаграждение (+допълнителните 50лв. на протестоден), но се страхувам, че в момента, в който изляза от силовото поле (force field-а) на Българската Реалност, аз ще се окажа един по-малко-от-посредствен човек, неподготвен за съществуване в свят, в който има изисквания, очаквания, правила, стандарти и оценки.

А аз, нали съм си перфекционист, нямам желание да се провалям.

 

– – – –

 

* Усеща ли се сарказмът?

One Reply to “разходката”

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.