гняс

Някои дни просто са ужасяващи. Не, не онези, в които свършва света – за тях е ясно. Други едни денчета имам предвид – наглед съвсем обикновени, спокойни, кротки… Времето е чудесно, птичките си фъркат, задръстванията са ненормално кратки… А отвътре съм като тенджера под налягане. Без винтилчето. Ще избухна! В сълзи. Или в крясъци. Или в едноточково съзерцание тип “блокаж”.

И, разбира се, лошото не идва самичко – води си компания. Дразнещи задачки, неприятни събития и ужасно лоши новини.

Дойдох късно, тръгвам си рано, имам нужда от нечие рамо.

Хм… Римата стана случайно.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.