тук не е информация!

Този надпис трябва да е познат на всеки един български гражданин, комуто е било причинено туй радостно събитие да попадне в държавно учреждение. ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!!! Броят удивителни варира. Размерът на листчето и шрифта – също. Местоположението на листчето – на всяка врата и всяко гише.

Този надпис е ответна реакция към действията на стотици хора дневно – задаване на въпроси с объркан и смутен поглед. “Ами аз къде да ида за да подам документи за преиздаване на лична карта?” Лелката зад стъклото върти очи: “Е не можете ли да четете, на второ гише! Тук е каса!” и с досада посочва листчето (ха, мислехте си, че към гишето сочи, нали?). Тук не е информация.

Второ гише. Номерчето се вижда, ако човек се надигне на пръсти и се огледа с присвити очи. А ако се приближи току до гишето (като за целта мине пред цялата опашка, под осъдителните им погледи, готови всеки момент да се нахвърлят върху нарушителя), под номерчето, с шрифт най-малко 14, и то bold (!) си пише за какво служи това конкретно гише – отпринтирано върху половинка А4, откъснат на ръка (или чрез линийка). А именно – за подаване на заявки за лични карти, паспорти и други идентификационни инструменти.

(Не, не пише с големи букви “ПАСПОРТНА СЛУЖБА” или  нещо друго кратко и ясно, но поне не е залепено за фурнира с дъвка.)

Интересно е, че следата, която толкова много питащи граждани са оставили в душата на централната бюрокрация, не е пряко решение на техния проблем, а на проблема на служителите, той бидейки “Тия хора ме дразнят с постоянните си въпроси, аз наистина, да не съм им информационно гише?”

Толкова явни подсказки съществуват само в една единствена чакалня за начина, по който процесите могат да бъдат улеснени и за служителите, и за гражданите…

Личи си, че трябва гишетата да бъдат ясно обозначени. Че трябва да има бърз и лесен начин посетителите да се информират кое гише за какво е. Да разберат как протичат процедурите – какво се взима от кое гише, после какво се прави в кое следващо гише, и така – до послената стъпка, след което да си тръгнат, сигурни, че не са пропуснали нещо.

А не е ли забавно,че човек се реди на опашка, за да вземе някаква бланка от някаква намусена лелка, след което да отиде някъде да я попълни, да си плати таксата, а после… да се върне до същата тая лелка?! Ами забавно е! Защото като се върне, или се нарежда на опашката, за да не ядоса останалите 20 човека (но пък лелката да попита “Е защо не дойдохте направо тук?!”), или се набутва най-отпред и се оказва, че трима други човека вече са приключили с предишната стъпка и трябва да минат преди него при лелката, ама си изчакват чинно реда… (“А вие защо не дойдохте направо тук?!”)

РЕД?!

Какъв ред?!

Машинки с номерца? Списъци? Опашки, опасани с въжета?

Какъв flowchart бе!

Ама не. Кому е нужно да се занимава със service design?!

3 Replies to “тук не е информация!”

  1. а, сървис дизайн – чак пък такова не ни требе…малко акъл в главата е достатъчно.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.