Tag: администрация

Posted on

митници, шитници

Тук ще имате удоволствието да прочетете кратко описание на забавно преживяване, което Стефчо ме помоли да споделя от негово име:

Личният ми опит с български митници.

Такаааа, ще започнем с историята малко по-отдалече, от момента, в който за мое нещастие си харесах нещо от магазина на Blizzard. Наистина, нещото беше повече сантиментално скъпо, отколкото практично или ценно, но понякога просто не се сдържам и ИСКАМ, ИСКАМ!!

Както и да е, бях невероятно щастлив, че магазинът предлага доставка до България, което напоследък, за добро или зло, се случва с повече онлайн магазини. Набързо проверих цената и се оказа, че за скромната сума от $15, хората ще ми донесат стоката (която всъщност струва $35) до България.

Ура!

Ще ги платя, няма проблем, 15 – 15, все пак е почти половината от цената на стоката и няма да е чаааак толкова много пари.

Превъртаме набързо във времето с няколко седмици и колегата ми звъни по телефона, че са се обадили от DHL, че стоката е задържана на Български Митници, защото е надвишила някаква сума.

ОК, няма проблем, казах аз и се запътих щастлив към колата за да ходим да платим мито. Сметнах набързо 20% – около 18 лева – е ок няма проблем, все пак е нормално в държави с по-висок стандарт да се плаща допълнително за привилегията да ползваш пътища, здравеопазване и образование на такова ниво.

Рових из интернет за процедура за освобождаване на стока от митница, за да не остана изненадан и намерих един много приятен блог, който стъпка по стъпка обясняваше всичко необходимо. Естествено ако не бях прочел информацията, щях да бъда върнат на митницата, защото както можете да очаквате, трябва предварително да бъде принтирано нещо (инвойса), да си носите флашка и да носите крило от триста годишен прилеп, око от фазан албинос и перо от птица киви.

Въоръжени с търпение, пристъпихме към първата стъпка описана от блогъра и отидохме в DHL за да вземем документите, с които ще платим в митницата. На гишето в DHL обаче, любезната служителка около 15 минути опитваше да намери пратката но така и не успяваше. Няма да влизам в подробности, но се оказа, че моят човек недоразбрал нещо и се оказа че то не било DHL ами FedEx. Ехххх Иво Ивоооо.

Окей, все тая, тръгнахме да издирваме ФедЕкс, ама да не си мислите че можете да го намерите по табела или някакво описание – просто до една порутена сграда има едно порутено пътче, по което, ако случайно решите да тръгнете и вървите около 100 метра, благодарение на ястребовото си око може и да забележите в далечината надпис върху една сграда FedEx. Уау!

Засилихме се да влезем с колата, но за моя изненада, попаднахме на оня-тип-портиер, който се взема много насериозно и учтиво ни обясни, че чак да влезем с колата няма да стане, ами трябва да паркираме еди къде си и после да ни се издаде пропуск, за да можем въобще да си помислим да пристъпим в тяхната светиня.

Взехме пропуска, влязохме във FedEx, взехме документите и обратно към митницата.

Там, естествено, успяхме да ядосаме една служителка, че видите ли как може да не знаем реда и да изтеглим грешно билетче, но го преглътнахме и понеже аз бях изтеглил от всички възможни евентуално релевантни билетчета, скоро излезе реда ни за ЕОРИ-то (?). Попълвахме няква бланка и след известно време взехме въпросното ЕОРИ.

След това обаче се оказа, че трябва да попълним митническа декларация. Много интересно, че бланки за попълване НИКЪДЕ в митницата няма и освен това трябва да бъде подготвен и един XML файл с определен формат. За услугата отвън пред митницата услужливо има две “случайни” будки, в които можем да получим митническа декларация, попълнена, и XML файл върху флашката ни, срещу сумата от 18 лева (ебаси).

Платихме им, след което влязохме да платим в банката и самото мито (19 лева), след което, след ново изтеглено номерче и чакане около 10 минути, служителката нещо не хареса, че имало още едно име в email-a с инвойса и каза, че трябва да изчакаме, не може да стане веднага.

Излезе изпуши една цигара, върна се и каза че всичко е готово и може да вземем документите и пратката вече е освободена!!! Невероятен успех!!!

Влязохме в колата и естествено единствения паркинг е на летището, който е 3 лв. на час, т.е. платихме още ШЕСТ лева за паркинг.

Вече леко изморени се върнахме във ФедЕкс, при любезния оня-тип-портиер, за да вземем нов пропуск. Предадохме документите и очаквахме вече пратката, но уви – отидете на каса.

На касата ни съобщават, че дължим 24 лв такса, защото Педекс били задължени да държат пратките в СТРОГО-ОХРАНЯВАН-СКЛАД-ПОД-МИТНИЧЕСКИ-НАДЗОР и толкова се плащало за услугата. Кво да направя, платих им, след което излязохме навън, защото пакетът се получавал от другия край на сградата и ТАМ ВЕЧЕ ГО ВЗЕХ!

Любимата ми платнена чантичка която ми излезе:

$35 цена – 64 лв
$14 доставка – 26 лв
митническа декларация – 18 лв
мито – 19 лв
паркинг – 6лв
митнически склад – 24 лв

Или общо 157 лв (СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ) – т.е. оскъпяването е само 245%

Posted on

тук не е информация!

Този надпис трябва да е познат на всеки един български гражданин, комуто е било причинено туй радостно събитие да попадне в държавно учреждение. ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!!! Броят удивителни варира. Размерът на листчето и шрифта – също. Местоположението на листчето – на всяка врата и всяко гише.

Този надпис е ответна реакция към действията на стотици хора дневно – задаване на въпроси с объркан и смутен поглед. “Ами аз къде да ида за да подам документи за преиздаване на лична карта?” Лелката зад стъклото върти очи: “Е не можете ли да четете, на второ гише! Тук е каса!” и с досада посочва листчето (ха, мислехте си, че към гишето сочи, нали?). Тук не е информация.

Второ гише. Номерчето се вижда, ако човек се надигне на пръсти и се огледа с присвити очи. А ако се приближи току до гишето (като за целта мине пред цялата опашка, под осъдителните им погледи, готови всеки момент да се нахвърлят върху нарушителя), под номерчето, с шрифт най-малко 14, и то bold (!) си пише за какво служи това конкретно гише – отпринтирано върху половинка А4, откъснат на ръка (или чрез линийка). А именно – за подаване на заявки за лични карти, паспорти и други идентификационни инструменти.

(Не, не пише с големи букви “ПАСПОРТНА СЛУЖБА” или  нещо друго кратко и ясно, но поне не е залепено за фурнира с дъвка.)

Интересно е, че следата, която толкова много питащи граждани са оставили в душата на централната бюрокрация, не е пряко решение на техния проблем, а на проблема на служителите, той бидейки “Тия хора ме дразнят с постоянните си въпроси, аз наистина, да не съм им информационно гише?”

Толкова явни подсказки съществуват само в една единствена чакалня за начина, по който процесите могат да бъдат улеснени и за служителите, и за гражданите…

Личи си, че трябва гишетата да бъдат ясно обозначени. Че трябва да има бърз и лесен начин посетителите да се информират кое гише за какво е. Да разберат как протичат процедурите – какво се взима от кое гише, после какво се прави в кое следващо гише, и така – до послената стъпка, след което да си тръгнат, сигурни, че не са пропуснали нещо.

А не е ли забавно,че човек се реди на опашка, за да вземе някаква бланка от някаква намусена лелка, след което да отиде някъде да я попълни, да си плати таксата, а после… да се върне до същата тая лелка?! Ами забавно е! Защото като се върне, или се нарежда на опашката, за да не ядоса останалите 20 човека (но пък лелката да попита “Е защо не дойдохте направо тук?!”), или се набутва най-отпред и се оказва, че трима други човека вече са приключили с предишната стъпка и трябва да минат преди него при лелката, ама си изчакват чинно реда… (“А вие защо не дойдохте направо тук?!”)

РЕД?!

Какъв ред?!

Машинки с номерца? Списъци? Опашки, опасани с въжета?

Какъв flowchart бе!

Ама не. Кому е нужно да се занимава със service design?!

Posted on

уважаемият съгражданин

Тия дни, черноморското крайбрежие биде затрупано от неясна, белезникава, мазна субстанция. Никой не знае какво е туй чудо. Институциите се бавят. Четох разни статии, включително и мнието, че “Черно море се превърна и в бунище за химикалите“.

Забелязвам думата ОСТАВКА в статията.

Да, аз също ходя по протестите и крещя ОСТАВКА! Само че тук този лозунг няма място. Службите, които се занимават с тия неща, са твърде далече от политиката, но твърде близо до нас, обикновените български граждани (ОБГ).

Тия служби са съставени от ОБГ тип “търтей”, които се срещат под път и над път. Когато (не ако) О. подаде ОСТАВКА, тия хора, в повечето случаи, ще си останат по местата. И ще продължат да си търтéят.

В тия служби никой не взима решения. Мисленето там е останало още от “комунистическо” време. Ако някой ОБГ се направи на десижънмейкър, може да направи грешен завой, след което да му трият сол на главата, или дори да го увóлнят! Затова решенията се оставят за по-висшестоящите. Които ги оставят за още по-висшестоящите. Които пък се занимават с 10% от решенията, щото другите са им под нивото на поста.

Освен това, ако някой ОБГ си размърда гъза в милите, родни служби, ще се наложи да намали кафенцата и цигарките. И ще започне да върши работата, за която е бил монтиран там, без да е бил почерпен!

Ма как! Това си е живо про боно!

Нимой!

Цъ!

Не, за мистериозните мазни неща по Морето не бих обвинил О., поне докато не се (д)окаже, че виновни са Лукойл, и че цялото бавене е станало по политически причини. Дотогава съм склонен да виня ОБГ, които си драпат служебно макарите и си дръгнат институционално катеричките.

Но нищо, администрацията ни е толкова голяма, че колкото повече време за цигарки имат, толкова повече подпомагат родното тютюнопроизводство.

Или?