positive мрънкing

Който ме познава, знае, че мрънкам. И съм гръмпи. Малко като Гръмпи Кет, но без всичкия пукхав чар. Въпреки че брадата ми си е баш пухавка…

Също така, не е тайна, че “положителното мислене” не ми е слабост. Цялата Positive Thinking мания ме плаши. Ужасява, even! Не, не съм песимист. Това е другата крайност. А за мен и двете крайности са по-скоро патологични девиации.

Няма да отрека, че колкото повече човек се учи да вижда хубавото, толкова повече спира да се терзае от лошото. Да, това е така.

Проблемът на Positive Thinking е, че горепосочения вид self-conditioning се изражда до степен, в която човек едва ли не просто трябва да спре да вижда лошото… и то ще изчезне! Щраусовска логика.

Guess what! Това не се случва. Проблемите са там, без значение дали ще им обърнете дължимото внимание, или ще си заровите главата в собствения си задник. Вместо да ги игнорирате и да вярвате, че всичко ще се нареди и че Вселената ще бъде в синхрон с вашата вяра в добрия изход (в стил The Secret), обърнете им внимание! Вижте ги! Посочете ги! Подредете си ги в списък! Дайте им имена! Приоритизирайте ги!

Не е нужно да спирате да виждате хубавото в лошото – това е и своего рода бушон, за да не дадете на късо в главата. The silver lining си е там.

Но не изпускайте проблемите от погледа си! Говорете за тях! Това е единственият начин да дадете начало на процеса по тяхното разрешаване.

И така, да си дойда на думата за мрънкането

Когато видим общественозначим проблем и си го отбележим в главицата, възможно е другите да не го виждат. Може и да го видят, но да си го отбележат и те в главицата… И дотам. И така, съществуваме си ние, множество (но не група) хора, които знаят за един проблем… Но наистина, когато той касае група, а не само нас самите, тогава е хубаво да бъде обсъден. Когато мрънкаме, това е като mating call за идеи – как, аджеба, да разрешим този проблем! Нашето мрънкане води до awareness – онези около нас, малко по малко започват да бъдат осведомени. Онези от тях, които имат отношение към проблема, може дори да реагират някак! Медиите може да забележат. Институциите може да забележат. Всъщност, институциите може и да си знаят, но когато забележат мрънкането, това може да задейства тромавите им механизми в посока разрешаване на проблема.

Ами мрънкането като коректив? Ето, правителството върши тъпотии, с ясното съзнание, че те не са в полза на обществото… Но ние мрънкаме, хорово, масово, и те се коригират. Не защото желаят, а защото нямат избор.

Мрънкайте, бе! Мрънкайте!

Мрън!

– – – –

P.S.

Едно яко нещо за поздрав: