дай едно кило!

Едно по едно, вече са 10. Йей! Така де, реших да взема да смъкна някоя и друга паласка. Винаги съм ги имал, вероятно винаги ще ги имам – генче и воличка, кво да ги правя!

Да бе, знам, че някой ще каже, че с усилие и самоконтрол мога да се преобразя. Знам. Вярно, ако съм като ей тия хора в клипа по-долу, 100% мога.

Само че познайте какво!

Не съм и не искам!

Да, хубаво е човек да не е тлъст и да се харесва. Сигурно е приятно и да се погледне в огледалото и да види някакъв супермодел. Но наистина, не бих желал да посветя живота си и всичката си енергия на плочките. А при моите дадености и настоящото ми телосложение, наистина това е цената, която би трябвало да платя.

Не искам плочки, ако ще трябва за тях да променя всичко около себе си, да жертвам времето и всичките си слабостии (много съм мързелив…), да отделя повечето си усилия за да ги постигна и поддържам. И най-вече, ще трябва да мисля за тялото си не като за единственото място, в което живея, а като за билборд, защото плочките, сами по себе си, са моден аксесоар.

И една тангента: Мисля си, че природата е създала слаби хора, пълни хора, жилави хора, яки хора и т.н., основно с цел да може да защити вида в случай на всякакви разнообразни бедствия. На бас, че дебелите хора биха могли да се окажат спасението на човечеството в случаи на дълги лишения! Ми да, тогава ще останат само те. Ъм… ние 🙂

Междувременно, предприех нещо – хранителен режим, който вече спазвам 2 седмици. И най-забавното е, че го правя без усилие, без да ми е трудно и без да ми липсва сладкото.

На мен! The chocolate monster! 

Наистина не очаквах да успея, но ето на – стана като с цигарите. Взех решението и ХОП! – вече не усещам лишение.

Иначе режимът се състои най-вече в следното: спрях всичко сладко (съвсем всичко, без значение какъв е подсладителят); спрях всичко тестено (ключова дума – брашно); спрях преработените храни – сосове, консерви, колбаси, неща в пакетчета, готови напитки и т.н. (единствено си позволявам сирене, кашкавал и кисело мляко, но внимавам какви са); а вече от години не пия нищо друго, освен вода, чай, кафе, бира и вино.

А пък това, което се опитвам да правя, е да консумирам храните максимално близо до естествения им вид (доколкото е възможно). С други думи, зеленчуците са по-често сурови, също и ядките, месата са варени/печени, не ям нищо пържено или панирано. Е, освен ако не ида у баба, а тя е сготвила някаква манджа, която има запръжка. Какво да се прави, някои хубави неща не се променят 🙂

Изглежда като нещо между ВМНВД (а, да, хапвам мазно месце и не бягам от маслото и зехтина) и палеолитната диета.

Но пък не съм се отказал да приготвям сладкиши за другите.

И така – Муйо без шоколад. Да видим до кога и с какви резултати. Амбицията ми е да изкарам 100% така по време на Великите пости – моят контрапост. А след това или да продължа колкото мога, или да си позволявам да “мамя” не по-често от веднъж на 2 седмици. Примерно. It’s a work in progress.

5 Replies to “дай едно кило!”

  1. Най-сърдечно ти желая успех!

    Имаш същата борба с кашкавалите, сирената и най-вече френските сирена:( Но след месец, дори не ми се и ядахa :))

    Успех!!

  2. +100! Ехеей, толкова ме радваш като напишеш нещо такова! Дето си го мисля и знам, но не мога да изразя:):):). А така. Успех и действай, както ти е комфортно.

  3. Поздравления за волята, която имаш!Наистина е голяма (а аз,си мислех, че имам воля-да,да – бледнея)!:-) Успех и занапред!:-)

  4. Миш, ти си моята гордост и пример. Без капка ирония. Ако ти можеш да кажеш “не” на шоколада (и това признание ти идва от мен, а моята любовна история с този продукт е епична), значи не само аз – всеки може всичко. YOU GO, BOY!

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.