Ама един disclaimer: тази рецепта се отличава от класическия zucchini bread, защото няма канела и орехи, а вместо това има ванилия и лайм. Това не е вкус, който бих повторил. Не че е ужасен, или нещо… Ядлив е… Който опита сладкиша каза “ами не е лош…”, след което добави “ама недей да правиш друг път” 🙂
Та значи, по-долу ще дам рецептата за нещото, като (в скоби!) до продуктите, които не бих ползвал, ще дам продуктите, с които бих ги заменил. Пък ако си мислите, че ще ви хареса ванилия с лайм – заповядайте, ама на собствена отговорност!
Продукти:
БЛАТ
250-300г тъмнозелени тиквички
2 големи яйца (+още едно яйце!)
125мл растително олио
150г захар
1чч брашно
бакпулвер
ванилия (+ канела!)
настъргана кора от 2 лайма (портокали!)
сокът на 2 лайма (1/2 портокал!)
(шепа орехи!)
КРЕМ
2 пакетчета Филаделфия
1/2чч пудра захар
1 бял шоколад
Приготовление:
Фурната на 175С
Настъргвате тиквичките на ситно и ги оставяте в гевгир (винаги го бъркам с гергеф!) да се отцеждат известно време
Разбивате яйцата със захарта и олиото, докато се получи кремообразна смес.
Добавяте брашното, бакпулвера и ванилията (и канелата!) и разбърквате до хомогенност.
Накрая добавяте настърганите тиквички (доизстискайте ги преди да ги добавите), сока и корите от лаймовете (портокалите + орехите!).
Печете около 60 минути.
Отделно, разбивате крем-сиренето с пудрата захар.
Разтопявате белия шоколад на водна баня.
Добавяте разтопения шоколад към крем-сиренето и разбивате хубаво.
Когато блатът е готов, охлаждате и намазвате с крема.
P.S. Като направя класическия сладкиш от тиквички – с орехите и канелата – ще споделя отново 🙂
Скоро си приказвах с Вики, че трябва да експериментирам с курабийки, при които маслото, захарта и ароматите са комбинирани в предварително подготвен солен карамел. Обещах ѝ, че ще ги направя и ще ги занеса в офиса в понеделник. Днес успях да ги приготвя, даже опитах една по-едричка троха! Получили са се доста хубави и определено са много ароматни. Миришат на солен млечен карамел с портокалов дъх. И, за всеобща изненада, в тях няма канела, джинджифил, черен пипер, кардамон, кориандър, бахар, карамфил, индийско орехче, нито дори звездовиден анасон!
Experiment: Orange-beurre-noisette-salty-toffee-flavoured cookies
Вдъхновението ми дойде от карамела, с който слепих коледните спайси снапс (в които има немалка част от изброените по-горе подправки) и от факта, че в крайна сметка, карамелът съдържа някои от основните съставки за едни хубави курабийки, просто в малко по-неочаквано агрегатно (и кулинарно) състояние. А иначе рецептата е производна на тази за кукитата с шоколадови парченца, която Златóто ми подари 🙂
И така, това, което трябва да направите е:
1) Да приготвите карамел
2) Да го разбиете с яйцата
3) Да добавите сухата смес
4) Да изпечете курабийките
Първо ще изредя списък с продуктите, а после ще разкажа малко по-подробно горните стъпки.
Продукти:
1) Карамел
– 250гр масло
– 1чч бяла захар
– 1/4чч вода
– 1 ампулка ванилия (ползвам си бутер-ванилиите на Dr. Oetker)
– кората на 2 портокала
– 1чч портокалов сок
2) Яйца
– 2 едри яйца
– този списък е кратък 🙂
3) Суха смес
– 2чч бяло брашно
– 80гр ванилов пудинг (ползвам 2 пакетчета Dr. Oetker за варене)
– 2чл хималайска/морска сол
– 1чл сода
Следва…
Приготовление малко по-подробно:
1) Карамел
Orange-beurre-noisette salted toffee
– Първо, в по-светъл съд (дълбок, бял тиган), разтопявате всичкото масло, след което го оставяте да заври и го запържвате на височка температура на котлона (използвах 7 от 9). Крайната цел отново е ароматното beurre noisette. Маслото ще замирише на карамел, ще потъмнее леко, а след малко ще започнат да се утаяват малки песъчинки. Ако почернеят, сте прекалили с чакането.
– Междувременно, в достатъчно дълбока купа изсипете настърганите портокалови кори, защото…
– Вече готовото beurre noisette ще излеете внимателно в купата с портокаловите кори. Ще се пени! Може да се наложи на няколко пъти.
– Сега, или измийте и хубаво подсушете горепосочения тиган, или използвайте друг подобен, тъй като в него ще карамелизираме захарта.
– Изсипете захарта в тигана, върху нея сипете водата. Отново на висока температура (използвах 9 от 9) оставете да заври, като поклащате от време на време, но недейте да бъркате. Поклащането е хубаво, защото след като всичката захар се втечни, е добре така да оберете всякакви останали захарни кристалчета от стените. Не че драма, но после водят до кристализиране. Което, така или иначе, няма да е особено проблемно.
– Наблюдавайте захарта – трябва да добие хубав карамелен загар, но внимавайте да не започне да почернява твърде много.
– Когато захарта достигне кехлибареното кафяво, изсипете маслото вътре. Да, заедно с портокаловите кори. И сега поразбъркайте с тел.
– Следващата стъпка е да изсипете ампулката ванилия в портокаловия сок.
– А сега изсипвате портокаловия сок в захарно-масления карамел. Може да се пени, може да изпусне доста пáра, а самата захар вероятно рязко ще се втвърди.
– Нищо, вие бъркайте с телта, докато се разтопи. Може сега да оставите малко да поври на височка температура (ползвах 7 от 9), като бъркате, за да се изпари малко от водата. 3-4 минути вероятно ще стигнат.
– Изсипете сместа в дълбока купа и оставете да се охлажда. Няма да ви е нужна студена, но не и гореща, тъй като следващата стъпка е…
2) Яйца
– Да, поохладения карамел разбиваме с яйцата. Всъщност ПЪРВО разбиваме с миксер самия карамел, ей така, да го направим малко по-кремообразен.
– Едно по едно добавяме двете яйца, като постоянно разбиваме с миксера.
3) Брашно
– Така де, вече сме омешали брашното, пудингите, содата и солта.
– Сега ги сипваме в мократа смес, на 4-5 пъти. Когато сместа се хомогенизира, сме готови.
3.5) Стъпка-изненада!
– Охлаждаме тестото поне 2 часа в хладилник.
4). Печене
– Тавата Фурната (благодаря на Йоана!) е загрята на 175С.
– Оформяме топченца с размер на дребни орехи и ги подреждаме върху тава, покрита с хартия за печене.
– Печем всяка партида около 12-14 минути, или докато ни изглеждат точно толкова златисто-бронзови, колкото искаме. В крайна сметка, разни фурни -разни идеали.
– Вадим, охлаждаме, ядем!
И така, това са курабийките с вкус на портокалово-маслено-солен карамел и са чудесни!
Първо ще се оправдая – социален като в social (network): споделяне, шерване, you know, the works.
А експириънс – защото тази думичка е толкова по-богата от българските си преводи.
Оправдах се, продължавам с важното.
Искам раклет! Може и да се срещне под името raclette 🙂 Ама не сиренето, а скаричката. Грила. Печката. За незапознатите, това е едно много симпатично устройство за приготвяне на храна, от швейцарски произход.
Както се вижда в снимката, туй устройство има горно и долно ниво. Горното ниво е една плоча, под която (ама точно под нея) има нагреватели (или реотани). Долното ниво пък служи за поставяне на едни чинийки (мини-тиганчета). Идеята е, че на горната плоча могат да се запекат разни зеленчуци и мръвки, а в тиганчетата се разтапя самото сирене раклет. Или някакво друго сирене.
Разбира се, този уред предразполага към експерименти. Това е една от причините да ми е толкова любим. Слагаш си 10 купички на масата, в които има различни продукти – сирене, кашкавал, шунка, яйце, царевица, гъби, маслини, пеперони, чушки, лук… След което си избираш кои от тях искаш да сложиш в тиганчето си, монтираш тиганчето в раклета и чакаш да се позапекат нещицата.
Нещо като пица по желание без тесто. Кефче на резенчета!
Но най-готиното на раклета, поне за мен, е фактът, че това не е просто уред за готвене. Не е скара, или печка, или грил. Няма един основен готвещ.
Не.
Раклетът е социално гастрономическо устройство. Раклет с 6 тиганчета е супер готин начин шестима приятели да изживеят кротката си, домашна вечеря. Винце или биричка, музика или филм, 10 купички с разнообразни продукти, хубава музика… и един раклет на средата на масата, около който си готвим заедно.
Раклетът е малко домашно събитие waiting to happen 🙂
И преди съм казвал, че най-хубавото на храната е това, че можем да я споделяме. Яденето е социално явление. (Храненето е биологическо.)
И друго предимство има. Тиганчетата не са много големи, което означава, че храната се приготвя на сравнително малки порции и се яде по-бавно. Което е предпоставка да ядем по-малко, както и да си общуваме, докато чакаме кашкавалчето да се разтопи под реотаните.
А ако някой все пак настоява за хляб, може да си го гарнира с хумус, тиросалата, баба гануш, кьопоолу, лютеница, или просто масло с подправки.
