заедност

Средата. Средата е най-важната точка. Там, където трябва да се срещнем. По средата. Вървим в противоположни посоки, аз от изток, ти от запад, но с една и съща цел. И после, от средата, заедно да продължим.

Поне това е планът.

(А чий план?)

Средата, ей там нейде, сияе комай, свети, грее и зове ме по име. А ти виждаш ли я? Или погледът ти сляп остава за тази светлина? Невидима е, да, за очите. Затова.

И не, не сърцето трябва да я види, а душата. Защото не е тленна тая светлина, като сърце, като плътта, със срок на годност. Времето не я познава, тя е там, била е и ще бъде.

Мястото на срещата, началото и краят на две различни пътешествия, но част от друго цяло. Но стига я човек единствено и само с друг – аз твоят ключ съм, ти си моят, към тази светлина. Без теб мираж е тя и вечно се отдалечава с онази скорост, с която аз се движа. Тя е светлина за двама.

А кой си ти? Етюд на пробите и грешките…

Хайде, към средата с мен, заедно-насрещно, да видим дали ще я достигнем.

(Това е План А.)