Вярата е голяма магия.
Както обикновено, мислите са се оплели в главата ми като валмо прежда.
Не, няма да пиша за Коледа, макар и да звучи логично.
Наскоро ми светна, че Държавата съществуа само докато вярваме в нея. По пратчетски, някак. Което не е добре, защото Българинът не вярва в Държавата. Нямаме вяра в нито една от институциите, в нито един от политиците, в нито един от законите.
А както сега се появиха и подпалвачите, съвсем изгубихме вяра в скъпите ни милицаи.
В един момент вярата, която иначе би трябвало да дава живот на Държавата, и която се носеше свободно в ефира, беше започнала да подхранва един нов магически образ, а именно – Батман. Но дори Той вече губи вярата на Българина (и дано стане като в “Дядо Прас” – когато вярата изчезне съвсем, да изчезне и той с нея).
Мислите за вярата ме отведоха в Добруджа. Там, където Шеврон иска да ни го нафрака.
Видно е, че много хора вярват, че фракингът, чрез който великият ресурс “шистов газ” бива извличан, е вреден за околната среда и за човешкото здраве. Вярват, че допускането на тези сондажи е морално и икономически неоправдано. Вярват, че Шеврон ще прибере парите. Вярват, че водата и земята ще бъдат отровени.
От другата страна са едни политици, бизнес-хора, консултанти и анализатори, които ни разказват колко безопасно и бизнес-полезно е това чудо “шистов газ” за България. Ако имаше вяра, може би твърденията им щяха да бъдат легитимни пред нас.
А вярата, че при допускането на шевронските хидро-сонди, Добруджа ще бъде отровена?
Тази вяра бива игнорирана. Това е просто някакво убеждение, мимолетно и абстрактно. Но дали гореспоменатите бизнес-хора, политици, анализатори и консултанти изобщо си дават сметка какво би могла да причини тази вяра?
Дори и да не се случи най-лошото, стойността на Добруджа в съзнанието на българите ще се срине. За нас тя ще бъде отровената земя. Чуждата земя. Подарената. Символ за продажност. Земя, която никой от нас няма да желае; плодовете от която никой не би искал да консумира.
Никой не би желал да купи къща там. А който купи, ще я вземе заради цена далеч под себестойността й.
Никой не би желал да яде хляб от Добруджанско зърно, освен ако другата алтернатива не е свръх-скъпа.
Житницата на България ще увехне.
Дали тази газова сделка и така наречената “енергийна независимост” (да бе!) си струват тази цена?
А дали изобщо зависи от българите?
Мисля, че сме изгубили вяра дори в способността на хората да влияят на Държавата.
Все едно, нали тя и без това не съществува…