Има една книга, която много харесвам: Predictably Irrational от Дан Ариели.
Само че в нея не помня да съм прочел отговор на следния въпрос:
Защо предпочитам да се прецакам сам, отколкото друг да ме прецака?
Да кажем, че и в двата случая крайният резултат е X.
Е, тогава защо се ядосвам повече, когато ме прецака друг човек? В крайна сметка, тогава бих могъл да обвиня него, нали? Вината не е моя! Това би трябвало да бъде оправданието, което да ме накара да се чувствам по-добре!
И все пак предпочитам лошите решения да си бъдат мои. И когато стане явно, че решението е било лошо – да призная грешката си и да поема отговорност.
Вероятно е някакъв вид мания за контрол, или нещо такова.
Може би е по-лесно да поема отговорност, да си понеса наказанието… и да си простя? Предполагам, че е по-лесно да простя на себе си, отколкото на друг човек. А след като веднъж простим, вече не изпитваме тежест.
Не знам, наистина не знам.
Само аз ли съм така?
А може би не можеш да си простиш, че грешно си преценил човека, че си бил будала и т.н.
Иначе и аз предпочитам сама да си вземам решенията… и отдавна вече не се сърдя на себе си 🙂
О, това би било друга ситуация. Аз не говоря за случай, в който аз *позволявам* на някого да ме прецака. По-скоро имам предвид случай, както примерно при изборите: друг ме прецаква, без да съм предприел действия, чрез които да му позволя.
Е, същата работа… о, разбрах, за безсилие говориш… затова, че не зависи от теб. В такъв случай човек си пренастройва мисленето и гледа какво може да направи при такава ситуация. Универсалното правило е, че винаги има изход / избор, просто не винаги лесно се забелязва
Изходът/избор се забелязва лесно, бе @Helen.
Само трябва да вдигнеш глава…
…и да видиш табелата “Терминал 2”. 🙂
Много е гадно друг да решава вместо теб. Аз чак напоследък си давам сметка от колко решения съм се отказала. От друга страна, реално няма решение, в което да не взимаш участие – все пак и не-взимането на решение е действие… с други думи, винаги има как да обвиниш себе си ако искаш 🙂
Малко като детската градина-искам и щом не е както аз искам,съм много ядосан и няма да играя?Или пък-аз мисля най-правилно?
Кой ти каза,че ще е лесно и по правилата?
Не си само ти,всички мислещи хора се съмняват.Идва момент обаче,когато вече е лесно и опитът помага,но пък не си на 20 и завиждаш на такива като теб за емоционалността и възможностите.Се ла ви.:)
@Ники тва на мишо го кажи.
@muiiio Аз не разбирам защо страдаш толкова много за тези избори при положение, че и ти (както много други) “рационализираш” избора си – как си против този, този, този и затова остава “онзи”. Т.е. ти не си истински “за” някого. Не си убеден нито в качествата му, нито в способностите му, просто си против някой друг… или още по-лошо не гласуваш за някого, когото повече предпочиташ, защото “ще разпилееш” гласове… Така че в крайна сметка не си убеден, че и да беше станало на твойто … щеше да е глобално правилен избор или нещата да се променят към по-добро. И ако тук е идеята на цялата публикация “предпочитам сам да си се прецакам”, тогава наистина не те разбирам 🙂
Аз пък предпочитам никой да не ме прецаква. Такъв вариант невъзможен ли е?
@helen – Когато разглеждам частен случай, в който или аз се прецаквам, или някой друг ме прецаква, тогава такъв вариант не ми влиза в сметките 🙂
е, това имам предвид, като казвам, че третият вариант не винаги лесно се забелязва 🙂
@helen – Не, аз ти казвам, че третия вариант УМИШЛЕНО не го включвам. Не е толкова труден за забелязване. Както казах, разглеждам частен случай.
Не си само ти. Когато нямаш избор „ЗА“ се опитваш да ограничиш последствията. И тогава гласуваш за някой, който би допринесъл за намаляване на загубите.
„Политиката е изкуство на възможното“