down

Ходим сами по улиците.
Разминаваме се без да се погледнем.
Очите ни са сведени – не взор, а втренчване.

Внимаваме.

Дупка.
Бордюр.
Локва.
Плюеща плочка.
Счупена плочка.
Паве.
Кал.
Шахта.
Кучешко лайно.
Боклук.
Клон.

Сведена главица…

Виждаме само сиво.
И кафяво.
И кално.
И лайняно.

А можехме да ходим с вдигнат поглед!

Да виждаме очи,
лица,
небе,
слънце,
дървета,
свят,
цвят…

Но пазим себе си.

Тия тротоари ни ебаха мамата!

8 Replies to “down”

  1. даже и с риск да стъпиш на лайно, гледай небето. краката ти така или иначе имат гъбички. или гъби. но очите ти нямат. гледай небето. дай ся нещо позитивно 🙂

  2. Според мен – кучешките лайна по тротоарите са лошата карма, която застига хората, дето не си гледат в краката и мачкат малките охлювчета, разпълзели се насам-натам след дъжд… Природата си знае работата и е отмъстителна кучка.

  3. да де 🙂
    настъпаните офлюви обикновено са тези, които не виждаме 😉
    ако някой ГИ вижда и след това ги стъпква – определено има проблем и нужда от психоаналитик 🙂

  4. Тротоарите като огледало?! Нас виждаме в него.. По Пишман има и хубави фасади и покриви 🙂 Избирам вода в обувките и поглед нагоре 🙂

  5. @vencolino – Или… може би ние сме огледалото на тротоарите 🙂

    По цял ден гледаме надолу, в прах, кал и строшени плочки… Нали знаеш, има една философия, която твърди, че ако гледаш нагоре и се усмихваш, ще ти се оправи настроението и ще ти се промени светогледът – е, ние правим точно обратното.

    Сигурно затова българите са най-нещастните, според някакво си там изследване. Да ни оправят най-после тротоарите!

  6. От личен опит да ти кажа-по принцип не гледам надолу точно защото нагоре има далеч по-инетерсни гледки. Но трябва да съм много бърза, за да избягна поредното непонятно стърчащо желязо на тротоара -остатък от старо кошче за боклук, което трябва да е срязяно до земята, но не е. Поредната счупена плочка, в която почти съм се спънала и да прескоча поредното безхаберие на някои стопани, които смятата че “навън” е място където всеки може да прави каквото си иска, включителон и тяхното куче да … Градската ни среда е много недружелюбна към пешеходците, затова винаги се ужасявам докато си мисля как оцеляват незрящите, хората с колички, възрастните..

  7. Ако ние сме огледало на троторарите…. Може би затова са такива, от това, което виждат в душите ни, в очите ни… Защо сме нещастни и такива е въпрос, който много ме измъчва, ама много.. Имам разни отговори, но все не намирам ОТГОВОРА….
    Иначе, гледам и надолу, гледам и нагоре. И на двете места има неща, които ме радват и които ме натъжават.
    Иначе, колкото и тъпо да звучи, те няма да ни оправят тротоарите. Ние трябва да си поправим – да го поискаме по нетърпящ възражение начин… Не го ли поискаме така, няма да стане. Но, явно не знаем как да искаме такива неща… или не смеем.. или не ни пука.. или нещо друго… Всъщност, това е едно от обясненията защо сме такива – не знаем как да поискаме да сме други…
    Да си оправим тротоарите най-после!

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.