Чакаш ли своето чудесо?
На Коледа, казват, се случват чудеса. Някои го казват; други се подиграват – “Ха! Чудеса! Е те таково животно нема!”.
Може би е въпрос на вяра.
За пореден път ще кажа: вяра != религия
Вярата е дълбоко индивидуално, интимно усещане. Тя е потенциал, желание за познание, надежда, доверие, въображение, спокойствие. Тя е онова нещо, което ни позволява да се чувстваме спокойни, че не всичко в живота ни зависи от самите нас; снема част от отговорността от собствените ни плещи. Тя е нашият личен довереник, душеприказчик, психоаналитик – дори тайните, които не бихме споделили с най-добрите си приятели, с най-близките си същества, дори тях бихме изповядали на онова, в което вярваме; защото вярата е вътре в нас, без значение към какво е насочена; защото това е изповед пред себе си.
Хващам се на бас, че всеки е вярващ. Един вярва в Бог; друг вярва в постигането на една-едничка цел; трети вярва в човешката доброта; четвърти вярва, че слънцето ще изгрее и утре; пети вярва, че ще открие Хигс бозона; шести вярва в Струнната теория; седми вярва в Дядо Коледа; осми вярва в интелигентните блондинки…
А защо чудесата са свързани с вярата?
Защото когато вярваш в нещо, ти не само си убеден, че то съществува (или ще се случи, или ще се сбъдне); ти живееш живота си така, че да създадеш предпоставки за това, в което вярваш.
Вярваш ли в себе си?
Да?
Тогава бъди своето собствено чудесо!