торта от кал

Или по-точно, Mississippi Mud Cake 🙂

Твърди се, че сладкишът се казва така, защото не е никак спретнат и изглежда като купчина кал от бреговете на Мисисипи.

View this post on Instagram

Mississippi Mud Cake

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Той си няма конкретна рецепта – то е по-скоро категория десерти, които винаги представляват силно шоколадов сладкиш, плътен и влажен, покрит с няколко допълнителни слоя и сиропа по избор.

Декадентска работа!

Най-долният слой – условно ще го наречем блат – е нещо подобно на брауни: лътно и шоколадово, тежко и глетаво.

Върху него – солен карамел.

След това, кръгчета банан.

Отгоре – натрошени орехи.

Накрая – разтопен шоколад с уиски.

Вместо (или около) банана, щях да сложа и мини маршмелоус, но не открих навреме. Честно казано, те щяха да са по-скоро за фасон, отколкото за вкус… Но от друга страна, текстурата им си заслужава 🙂

Според мен си заслужава човек да експериментира, особено ако има любими комбинации с шоколад – били те фъстъци, ягоди, бисквити или даже натрошени солети!

Продукти:

  • ЗА БЛАТА
  • 2чч кафява захар
  • 1/2чл сол
  • 2чч брашно
  • 100г тъмен шоколад (използвах 80%)
  • 125г масло
  • 1/2чч какао
  • 1/4чч вода
  • 2 яйца
  • бакпулвер
  • 1/2чч течна сметана
  • ванилия
  • ЗА КАРАМЕЛА
  • 1чч кафява захар
  • 1/2чч течна сметана
  • 50г масло
  • 100г бял шоколад
  • 1/2чл сол
  • ванилия
  • ЗА РАЗТОПЕНИЯ ШОКОЛАД
  • 50г масло
  • 200г млечен шоколад
  • 3сл какао
  • 6сл сметана
  • 1чч кафява захар
  • 50мл ром
  • И СЪЩО
  • 2-3 банана
  • 300-400г орехи

View this post on Instagram

Mud

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Приготовление:

  • БЛАТ
  • Загрейте си фурната на 175С
  • В тенджерка сложете заедно водата, маслото, тъмния шоколад и захарта
  • Бъркайте постоянно, докато сместа се хомогенизира и заври леко
  • В голяма купа изсипете брашното, солта и какаото
  • Изсипете горещата смес към сухата смес и разбъркайте хубаво – ще стане много гъсто
  • Отделно разбийте яйцата, сметаната, бакпулвера и ванилията
  • Добавете към гъстата смес – бавно и с постоянно бъркане
  • Ако тестото ви се струва твърде гъсто, разредете с малко сметана
  • Ако ви се струва твърде рядко, може да му ръснете малко брашно
  • Трябва да е като гъсто кексово тесто
  • Намазнете по-дълбока правоъгълна тава и поръсете обилно с какао
  • Изсипете сместа в тавата и печете по средата на фурната за 30-40 минути
  • Не използвайте клечка за зъби да проверявате, защото блатът трябва да е влажен
  • Охладете
  • КАРАМЕЛ
  • Изсипете маслото, сметаната и кафявата захар в тенджерка
  • Бъркайте постоянно, докато сместа заври – нека поври няколко минути, за да се сгъсти хубаво
  • Добавете белия шоколад и бъркайте постоянно, докато се разтопи
  • Добавете ванилията и солта
  • Залейте блата директно с карамела
  • Нарежете банани на кръгчета и подредете плътно отгоре
  • Поръсете с едро натрошени орехи
  • Охладете
  • РАЗТОПЕН ШОКОЛАД
  • Изсипвате всичко, освен рома, в тенджерка и бъркате постоянно
  • Нека поври малко, за да се сгъсти, особено ако сте ползвали по-течна сметана
  • Добавете рома и разбъркайте още малко
  • Излейте разтопения шоколад върху орехите (които са върху бананите, които са върху карамела, който е върху блата)
  • Охладете поне малко…
  • Яжте – директно от тавата също е вариант

Ще приключим със снимката на @batevera – мисля, че всички снимки на сладкиша успешно доказват произхода на името му 🙂

View this post on Instagram

Mississippi Mud cake #nomnomnom

A post shared by Vera Simeonova (@batevera) on

Тежо, тежко! 🙂

вирни нос!

Прочетох статията “Плюещите плочки” в Capital.bg и нямаше как да не си кажа моето.

Години наред обикалях София и се потисках от сивотата.

Погледите на хората не се срещаха, само траекториите им се пресичаха по пътя си към плочките. Всеки гледаше надолу, всеки изглеждаше умислен, никой не ме погледна в очите, за да видя, че от другата страна, там някъде вътре, има човек с душа.

Един ден (не знам какво ми стана тогава) реших, че ще погледна моя роден град с други очи. С чужди очи. С краден поглед.

Откраднах погледа на един турист.

От него ден градът е друг за мен.

Ти знаеше ли, че сградите имат и втори етаж? А трети? Четвърти? Имат фасади, там някъде горе. Цветни! Невинаги чисти и поддържани, но понякога красиви. Черчеветата са различни от винкела на витрините. Гипсовите орнаменти, стрехите, покривите, тук-там ковано желязо…

Аз явно не знаех.

Градът е различен, по-светъл и по-хубав, когато погледнеш малко по-нагоре!

Вярно, понякога краката ми са мокри, а панталоните – окаляни; плочките не се промениха и продължиха да ме плюят. Може би затова предпочитам да не нося костюм.

Ако заради костюма и черните обувки се наложи пак да забия нос в паважа, може би просто не си заслужава.